Епидемията от антракс в Свердловск е епидемичен бум на проявление на заболяването антракс сред хората в района на град Свердловск през 1979 г.
Според официалната версия епидемията (както и повечето от случаите на антракс сред хоратаЭтиология и эпидемиология сибирской язвы) е възникнала в резултат от консумация на месо от заразен добитък.
Според изследователите обаче епидемията избухва в резултат на случайно изпускане в атмосферата на антраксни спори, разработвани като биологично оръжие от военно-биологичната лаборатория „Свердловск-19“ в секретното военно градче № 19, намиращо се в Чкаловски район на днешен Екатеринбург. Други смятат, че епидемията възниква в резултат на терористичен акт, извършен от чужди държави с цел дискредитация на военната лаборатория и проверка за ефективността на съветските средства за защита от бактериологични оръжия. Източниците по случая изобилстват от противоречия, описващи причините и самия ход на епидемията.
Хронология 4 април – първи смъртен случай от заболяването. На починалия е поставена диагноза пневмония. От 5 април в продължение на 2 – 3 седмици в района на катастрофата е регистрирана висока смъртност от заболявания (по данни на някои изследователи средно по около 5 души умират ежедневно). Всички те са аутопсирани в моргите на 24, 20 и 40-а свердловски болници. Намаляване на смъртността е регистрирано едва през последната третина на април. На 5 април радио „Гласът на Америка“ съобщава, че СССР разработва за биологично оръжие щам на Bacillus anthracis в района на Свердловск. На 10 април след аутопсия на труп в 40-а градска болница е поставена диагноза антракс. На същия ден сред медицинските работници в града е разпространено, че заболелите хора страдат от кожна форма на антракс. На 12 април в 40-а градска болница е отделен корпус с 500 легла и организирано специално отделение за настаняване на болни от антракс хора. На 13 април местен вестник публикува предупреждение към гражданите да обръщат особено внимание за предпазване от заразяване с кожна форма на антракс, тъй като биха могли да се заразят от консумация на месо от заразени животни. На 21 април започва ваксинация на цивилното население и дезинфекция на територията на Чкаловски район на Свердловск. На 12 юни е регистриран последният смъртен случай от масовата епидемия.
По официални данни през периода от 4 април до 12 юни 1979 г. от антракс в Свердловск умират 64 души. Запознати с епидемията и журналисти обаче сочат, че жертвите вероятно са до 100 души.
През май 1980 г. съветско научно списание съобщава за „отделни случаи на заболели от антракс хора в Свердловск през 1979 г.“
На 4 април 1992 г. в Русия е подписан „Закон за подобряване на пенсионното обезпечаване на семействата, чиито членове са починали от заболяването антракс в град Свердловск през 1979 г.“
Официална версия Съгласно официалните данни на СССР епидемията от антракс избухва в резултат на консумация на месо от заразен добитък.
Публикувани са данни, че в 26 населени места, разположени между Свердловск и Челябинск, са заболели 27 говеда. Тези данни са оповестени от тогавашния главен епидемиолог на СССР академик Бургасов. Той ги представя и при своето пътуване в САЩ през 1988 г.
В Свердловската преса са публикувани препоръки към населението как да се предпазва от антракс, като избягва консумация на месо от болни животни. Вестник „Уральский рабочий“ публикува следното: „В Свердловск и областта зачестяват случаите на болни говеда. В колхозите е доставен нискокачествен фураж, с който са изхранвани кравите. Администрацията на града моли всички граждани да се въздържат от купуване на месо с неясен произход, продавано на случайни места, включително и по пазарите“. Същото съобщение е пускано по телевизията на всеки 2 часа. По сградите са разлепени плакати с изображение на крава и надпис „Антракс“.
Неофициални версии Изпускане на спори В последния петък на март 1979 г. производството на антраксни спори в секретния комплекс е временно преустановено. Работник в лабораторията снема замърсения филтър, предотвратяващ изпускането на спори в околната среда. Той обаче не описва действието си в журнала съгласно изготвена процедура. Началникът на следващата смяна включва оборудването и едва след няколко часа е установено, че филтърът е снет.
Изпуснатите в атмосферата спори са отнесени от ветровете на юг – югоизток от лабораторията. Те попадат частично над военно градче № 32, преминават над района на „Вторчермет“ и жилищата на работниците в керамичния завод. Облакът обаче не поразява самото градче, където се намира лабораторията.
На 2 април офицерите от градче № 32 са приведени в бойна готовност. На 3 или 4 април в Свердловск пристига началникът на 15-о главно управление на Генералния щаб на ВС на СССР генерал-полковник Е. И. Смирнов.
На 3 и 4 април всички работници от военно градче № 19 преминават на поголовна диспансеризация и ваксинация.
На 4 април в Свердловск пристигат 2 специалисти от Москва: заместник-министърът на здравеопазването и главен държавен санитарен лекар на СССР генерал П. Н. Бургасов, както и главният инфекционист на Министерството на здравеопазването на СССР В. Н. Никифоров. Командировани са от министъра на здравеопазването Б. В. Петровски за борба с епидемия, за която лекуващите лекари в Свердловск все още не знаят. Бургасов остава там до 14 май, а Никифоров до края на епидемията.
През деня и вечерта на 4 април 1979 г. се появяват и първите случаи на заболели, не закъсняват и смъртните случаи. Първите болни и умрели лица са работници в керамичния завод. Всички са лекувани, а някои и умират 20-а градска болница с диагноза пневмония.
В октомврийския брой от 1989 г. на списание „Родина“ и в броевете от август и ноември 1990 г. в съветския печат се появяват първите предположения, че източниците на епидемията в Свердловск са спори, изпуснати от секретната лаборатория във военното градче № 19. Тази версия е поддържана от журналисти от редица медии, включително и от BBCСибирская язва. Свидетельства очевидца.
Терористичен акт В някои научни източнициСупотницкий М. В. Микроорганизмы, токсины и эпидемии. М.: Вузовская книга, 2000, позовавайки се на анализ на епидемиологичния взрив, се стига до извода, че епидемията се дължи на терористичен акт. Съображенията за това са следните. Епидемията няма характер на възникване от един точков източник. Случаите притежават огнищност в посока юг симулирайки посоката на вятъра и възможното разпространение на спори чрез негоMeselson M., Gillemin J., Hugh-Jones M. et al. The Sverdlovsk anthrax outbreak of 1979 // Science. 1994. Vol. 209, № 12. P. 1202 – 1208. Според американски специалисти щамовете причинили заболяване са VNTR4 и VNTR6. Това обаче са причинители разработвани в лаборатории в САЩ и ЮАРJackson P.J., Walters E.A., Kalif A.S. et al. Characterization of variable-number tandem repeats in vrrA from different Bacillus anthracis isolates // Appl. Environ. Microbiol. 1997. Vol 63, № 4. P. 1400 – 1405. Наблюдават се сходства при случаите със заразяване с антракс и денге в зоната, където са разположени просъветските войски в Зимбабве и през 1981 г. в Куба, а по-късно и при терористичните атаки с бял прах в САЩ през 2001 г. Западът се оказва много по-добре информиран за случващото се, отколкото самият СССР. По дани на правозащитника Лев ФяодоровБюллетень „Проблемы химической безопасности“, сообщение UCS-INFO.395, от 05.04.1999 радиостанция „Гласът на Америка“ разказва за избухването на епидемия от антракс в Свердловск още на 5 април 1979 г. Това е буквално на следващия ден след появата на първите заболели и доста преди специалистите от СССР да поставят диагноза. Епидемията в Свердловск се оказва от решаващо значение в обновяването на научната програма за подобряване на биологичните оръжия в САЩ. Бюджетните кредити за първите 5 години след 1979 г. се увеличават 5 пътиБерстейн Б. Рождение программы разработки бактериологического оружия в США // В мире науки. 1987. № 8. С. 54 – 65.
Източници
Литература Фёдоров, Л. Советское биологическое оружие: история, экология, политика. – М.: МСоЭС, 2006. – 200 экз. – ISBN 5-88587-247-7
Външни препратки Лев Фёдоров. Эпидемия Свердловск-1979. Глава от книгата „Советское биологическое оружие: история, экология, политика“. М.: МСоЭС, 2006 Сергей Парфёнов. Смерть из пробирки. Что случилось в Свердловске в апреле 1979 года? Сергей Плужников, Алексей Шведов. Убийца из пробирки. Страшные тайны „хозяйства Огаркова“
Свердловск Свердловск Категория:История на Екатеринбург Категория:Наука в СССР Антракс Категория:Антракс Категория:1979 година в СССР