Фернан Фуро () е френски армейски офицер, инженер-геодезист, топограф, изследовател на Африка.
Ранни години и кариера (1850 – 1882) Роден е на 17 октомври 1850 година в Сен Барбант, Лимузен, Франция. През 1876 започва работа като инженер-геодезист във френска нефтена компания и до 1882 картира районите на множество сондажни кладенци в Алжир. През 1882 напуска нефтената компания и постъпва в армията.
Експедиционна дейност (1883 – 1897) В периода 1883 – 1897 извършва девет военно-научни експедиции в Централна Сахара с цел проектиране и построяване на транссахарска жп линия, едновременно с това заснема и картира огромни участъци от Алжир, Нигер и Чад, и спомага за тяхното колонизиране и завладяване.
През 1890 от оазиса Уаргла () се придвижва до платото Тадемаит (28º с.ш.), като до 1893 картира пустинния район населен с туареги.
През 1894 завзема Ин Салах (), а през 1895 – 1897 – Ахагар, като едновременно с военното завладяване на района продължава топографската си дейност.
През 1898 начело на голям френски окупационен корпус от Ахагар продължава на югоизток, след тежки сражения с местните племена, в едно от които загива неговият сподвижник и приятел Амедей Франсоа Жозеф Лами, завзема Агадес () и Зиндер () в Нигер и през 1900 достига до езерото Чад. След това се изкачва по река Логоне, спуска се по Убанги и по Конго до устието му.
По време на дългогодишния рейд той и неговите офицери определят астрономически координатите на 512 пункта, които стават основа за привързване на топографските измервания и съставянето на нови истински карти на тези райони. Събират огромен материал за орографията, геологията, климата, флората и фауната на Централна Сахара, картират хиляди квадратни километри и извършват маршрутни топографски снимки на голямо протежение.
Главният резултат от цялата му дългогодишна дейност в тези райони на Африка е този, че Френската колониална империя се разпростира в Африка от Средиземно море до устието на река Конго.
Следващи години (1898 – 1914) За дългогодишната си изследователска дейност в Сахара Фуро е награден с множество медали и отличия на различни географски дружества, в т.ч. големия златен медал на Френското географско дружество от 1901 година.
През 1906 г., оставайки в Сахара, Фуро е назначен за губернатор на Майот и Коморските о-ви, а от 1908 до 1913 е управител на остров Мартиника.
Умира на 17 януари 1914 година в Париж на 63-годишна възраст. Погребан е в гробище Пер Лашез.
Трудове Резултатите от 17-годишните проучвания, Фуро представя в книгите си: „Une mission au Tademait“, Paris, 1890; „D'Alger au Congo par le Tchad“, Paris, 1902; „Documents scientifiques de la mission saharienne (mission Foureau – Lamy)“, Paris, 1905.
Памет Неговото име носи булевард в Париж.
Източници
Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 413, 419 – 420. Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 209 – 210.
Категория:Френски изследователи Категория:Изследователи на Африка Категория:Хора от Нова Аквитания Категория:Френски топографи Категория:Френски офицери Категория:Политика на Коморските острови Категория:Личности (Мартиника) Категория:Починали в Париж