Амораите (, амораим; ед. число – амора, букв. на арамейски – говорещ/и, произнасящ/и) са законоучители и духовни водачи на еврейския народ, живели в периода от завършването на Мишна (началота на III в.) до завършването както на йерусалимския (IV в.), така и на вавилонския (V в.) талмуд.
Амораите действат като устни преводачи на ученията на танаите, техните изказвания и логически конструкции, посветени на анализите на Мишна, съставят Гемара. В талмуда са споменати общо 1932 амораи.Фельдман, Давид, „ראשית דעת“
Приемници на амораите са савораите.
Прието е условно да се делят на 9 поколения (първото от които е преходно от танаите).
Източници
Външни препратки AMORA. Jewish Encyclopedia.
Категория:История на юдаизма