Влади́мир Гео́ргиевич Тито́в (род. на 1 януари 1947 в гр. Сретенск, Читинска област) – руски космонавт.
Биография През 1970 г. завършва Черниговското военно-авиационно училище. Остава там като пилот-инструктор до 1974 г. След приемането си в отряда на космонавтите започва обучение за полети на совалката „Буран“. През януари 1979 г. е включен в програмата като космонавт-изследовател.
Космически полети Първи полет През септември 1981 г. е включен в резервния екипаж за първия полет към орбиталната станция Салют-7 с кораба „Союз Т-5“, заедно с Генадий Стрекалов. По-късно (през 1982) в екипажа е включена и Ирина Пронина, а през 1983 г. е заменена с Александър Серебров. Екипажът в този състав стартира през април 1983 г. на кораба Союз Т-8. Поради разхлабена антена за позициониране и ръчните опити за маневри е изразходено горивото на кораба и полетът е прекратен предсрочно след около два дни полет. През май същата година заедно със Стрекалов е дубльор на екипажа на Союз Т-9 и основен екипаж на кораба Союз Т-10. По-малко от минута преди старта на т.нар. полет Союз Т-10-1 избухва пожар в ракетата-носител и се задейства системата за аварийно спасяване и корабът се приземява на около 4 км от космодрума.
През септември 1986 г. е назначен за командир на втората експедиция на станцията „Мир“, но поради заболяване на Серебров излита вторият екипаж.
Втори полет През март 1987 г. е назначен за командир на третата експедиция на „Мир“. Заедно с Муса Манаров остават на „Мир“ като основен екипаж цяла година, което е рекорд по престой в космоса.
Трети полет През септември 1992 г. Сергей Крикальов е избран за полет на космическата совалка (мисия STS-60, а Титов е негов заместник. За член на основния екипаж е назначен в мисия STS-63 на совалката „Дискавъри“. Предвиденото скачване със станцията „Мир“ не се осъществява и след пускането на спътник се приземяват на пистата в Космическия център „Джон Кенеди“.
Четвърти полет През август 1996 г. е назначен за дубльор на Елена Кондакова за мисия STS-84. Назначен е в основния екипаж на мисия STS-86 на совалката „Атлантис“, като този път се скачването със станцията „Мир“ е успешно.
Космически полети на Владимир Титов № Дата КК Функции Продължителност 1 20 април 1983 „Союз Т-8“ Командир 2 денонощия 0 часа 17 мин 48 сек. 26 септември 1983 „Союз Т-10-1“ Командир 0 денонощия 0 часа 5 мин 13 сек. 2 21 декември 1987 „Союз ТМ-4“ Командир 365 денонощия 22 часа 38 мин 57 сек. 3 3 февруари 1995 „Дискавъри“, мисия STS-63 Специалист на мисията 8 денонощия 6 часа 29 мин 36 сек. 4 26 септември 1997 „Атлантис“, мисия STS-86 Специалист на мисията 10 денонощия 19 часа 22 мин 12 сек. Сумарно време в космоса – 387 денонощия 0 часа 53 минути и 46 сек.
Има 4 излизания в открития космос – 3 по време на полета в състава на третия основен екипаж на станцията „Мир“ и едно по време на мисия STS-86 с обща продължителност 18 часа и 48 минути.
След полета Считано от 21 септември 1998 г. Титов е освободен от въоръжените сили на Руската федерация и от отряда на космонавтите. От юни 1999 г. е начело на управлението на представителството на „Боинг“ за Русия и ОНД
Награди Медал „Златна звезда“ за Герой на Съветския съюз (21 декември 1988) Два ордена Ленин (1983, 21 декември 1988) Орден „Червена звезда“ (1988) 8 медалей Орден Георги Димитров (НРБ, 1988) Орден „Стара Планина“ – I степен (България, 2003) Орден „Слънце на свободата“ (Афганистан, 1988) Кавалер на Ордена на Почетния легион (Франция, 1988) Два медала на НАСА „За космически полет“ (NASA Space Flight Medal) Заслужил майстор на спорта на СССР (1989)
Източници Владимир Титов. Космическая энциклопедия.
Категория:Космонавти на СССР Категория:Герои на Съветския съюз Категория:Носители на орден „Стара планина“ Категория:Хора от Забалкайски край Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Почетни граждани на София