Нòрич (, // или още //) е град в Източна Англия, регионален административен център и столица на графство Норфолк. Агломерацията му надхвърля официалните градски граници и включва предградията Коси, Тейвърхам, Хелесдън, Олд Катън, Спроустън, Торп Сейнт Андрю и др. Градът е разположен на река Уенсъм, на около 160 km североизточно от Лондон, 64 km северно от Ипсуич и 105 km източно от Питърбъро.
Населението в района на местната власт (Общински съвет Норич) е оценено на 144 000 души през 2021 г., спрямо 143 135 през 2019 г. Норич е четвъртата най-гъсто населена област с местно управление в Източна Англия с 3480 души/кm² (8993 души/кв. миля).
Норич е седалище на епархията на Норич. През по-голямата част от второто хилядолетие – от Средновековието до началото на индустриална революция – градът е един от най-проспериращите и най-големи в Англия, като дълго време е втори по големина след Лондон. Днес Норич е най-голямото населено място в Източна Англия.
Наследство и статут Норич се определя като най-завършения средновековен град в Обединеното кралство. Той запазва калдъръмени улици като Елм Хил, Тимбър Хил и Тумланд; исторически сгради като залата „Сейнт Андрюс“, къщи с дървена конструкция като „Дракон Хол“, „Гилдхол“ и „Стренджърс Хол“, Кралската аркада в стил Ар нуво от 1899 г., множество средновековни улички, както и криволичещата река Уенсъм, която преминава през центъра на града към замъка на Норич.
През ноември 2006 г. градът е избран за „най-зеленият“ град в Обединеното кралство. Норич се превръща в сцена за отворени дискусии на публични места, познати още като meet in the street („запознай се на улицата“), които се отнасят до социални и политически въпроси.MEET IN THE STREET – Positive Change through Public Discussion
През май 2012 г. Норич е обявен за първия град на литературата на ЮНЕСКО в Англия. Градът е сред популярните туристически дестинации в Обединеното кралство. През 2016 г. вестник „Гардиън“ го определя като „най-щастливия град за работа в Обединеното кралство“, а през 2013 г. The Times Good University Guide го включва сред най-добрите малки градове в света. През 2018, 2019 и 2020 г. „Сънди Таймс“ класира Норич сред „най-добрите места за живеене“ в Обединеното кралство.
История Произход Столицата на племето ицени е била разположена край днешното село Кейстър Сейнт Едмънд на река Тас, около 8 km южно от съвременния Норич. След въстанието, водено от Будика около 60 г., районът на Кейстър става римска столица на ицените под името Вента Иценорум („пазар на ицените“).Morley, Sarah (23 June 2006). "10-Year Archaeological Project For Caistor Roman Town". Culture24 Селището запада и е изоставено около 450 г. сл. н. е.
Англосаксонците се заселват на мястото на днешния Норич между V и VII век,Adams, David (2005). An Archaeological Evaluation at 17–27 Fishergate, Norwich, Norfolk (PDF). NORFOLK ARCHAEOLOGICAL UNIT, с. 11 основавайки селищата Нортуик („Северно пристанище“), откъдето произлиза името на града, и Уестуик (Norwich over the Water), както и по-малко селище при Торп.Stenton, Frank M. (1970). "Key to Anglo-Saxon Place-names". Anglo-Saxon England. Oxford History of England (3rd ed.). OUP
През X век Норич се оформя като град и постепенно се превръща във важен търговски център в Източна Англия, за което свидетелства и наличието на местен монетен двор. Името Norvic се среща върху монети, сечени по време на управлението на крал Етелстан.
Ранен английски период и нормандско завоевание Възможно е три ранни англосаксонски селища – едно северно от реката и две на юг – да са се обединили при разрастването си, или едно-единствено селище северно от река Уенсъм да е възникнало в средата на VII век след изоставянето на предишните три. Намерените мърсийски монети и керамика от Рейнланд от VIII век свидетелстват за търговия на дълги разстояния. В края на IX век викингите оказват силно културно влияние, създавайки англо‑скандинавски квартал близо до северния край на днешната улица „Кинг“. Между 924 и 939 г., при управлението на крал Етелстан, Норич окончателно се утвърждава като град със собствен монетен двор, а името Norvic се появява върху монети, разпространени из цяла Европа. До 1004 г. градът е процъфтяващ търговски център в Източна Англия, когато е нападнат и опожарен от Свен I, крал на Дания.
По време на нормандското нашествие през 1067 г. Норич е сред най‑големите градове в Англия. Книгата на Страшния съд (1086) отбелязва около 25 църкви и население между 5000 и 10 000 души, както и местоположението на англосаксонската църква в Тумланд – мястото на саксонския пазар и на по‑късната нормандска катедрала. Археологически разкопки в центъра разкриват фрагменти от керамика и други артефакти от Скандинавия и Рейнланд, датиращи от XI век нататък.
Замъкът на Норич е основан скоро след нормандското завоевание.Historic England. "Norwich Castle (132268)". Research records (formerly PastScape) Книгата на Страшния съд отбелязва, че за изграждането му са разрушени 98 саксонски дома. Около замъка и западно от него норманите създават нов център на заселване – т.нар. „Нов“ или „Френски“ квартал – със собствен пазар.Harfield, C. G. (1991). "A Hand-list of Castles Recorded in the Domesday Book". English Historical Review. 106 (419). OUP, с. 373, 384 Той оцелява до днес като Пазара на Норич (Norwich Market), един от най‑големите постоянни пазари на открито в Европа.
През 1096 г. Хърбърт дьо Лозинга, епископ на Тетфорд, започва строителството на катедралата в Норич. Основният материал е варовик, внесен от Кан в Нормандия, за чиято доставка е прокопан канал от реката (при днешния Пълс Фери) до източната стена на строежа. След това епископът премества катедрата си в новата църква, която става катедрална църква на епархията Норич. Епископът на Норич и днес се подписва като Norvic.
Норич получава кралска харта от Хенри II през 1158 г., а през 1194 г. – и от Ричард Лъвското сърце. След бунт в града през 1274 г. Норич става единственият изцяло английски град, който е отлъчен от папата.Blomefield, Francis (1806). "The city of Norwich, chapter 13: Of the city in Edward the First's time". An Essay Towards A Topographical History of the County of Norfolk: Volume 3, the History of the City and County of Norwich, Part I. London: W Miller
Уилям от Норич Първото документирано присъствие на евреи в Норич е от 1134 г. През 1144 г. местната еврейска общност е обвинена в човешко жертвоприношение след откриването на тялото на момчето Уилям от Норич."Jews in Norwich". Heritagecity.org Уилям по-късно е почитан като мъченик и канонизиран, а поклонници посещават светилището му в катедралата до XVI век, макар записите да показват, че броят им е бил малък.Nilson, Benjamin John (2001). Cathedral Shrines of Medieval England. Boydell, с. 157 През 1174 г. Норич е разграбен от фламандци, а през февруари 1190 г. всички евреи в града са избити, с изключение на малцина, намерили убежище в замъка.
През 2004 г., при подготовка за строителството на търговски център, на мястото на средновековен кладенец са открити кости на 17 души, сред които 11 деца. Съдебномедицинският анализ заключава, че останките най‑вероятно принадлежат на убити евреи, а ДНК изследване показва, че жертвите са родствени и вероятно произхождат от едно ашкенази семейство.Jewish Telegraphic Agency, Toby Axelrod (27 June 2011). "Jewish bones found in medieval well in England" Откритието е представено в епизод от документалния сериал на Би Би Си History Cold Case."The Bodies in the Well". History Cold Case. Series 2. Episode 3. 28 June 2011. BBC HD На 30 август 2022 г. ново генетично проучване потвърждава ашкеназкия произход на останките и установява наличие на наследствени заболявания, характерни за ашкеназките общности. Данните сочат, че генетичното стеснение на популацията сред ашкеназите е настъпило още преди XII век – значително по-рано от традиционно приеманите (XIV–XVI век).
Средновековие През 1216 г. замъкът попада под властта на Луи, дофина на Франция, а в града е основан болницата на Хилдебранд. През следващото десетилетие се появяват францискански и доминикански манастир, Голямата болница (1249), колежът „Сейнт Мери ин дъ Фийлд“ (1250). През 1256 г. е основан Уайтфрайърс. През 1266 г. Норич е разграбен от т.нар. „лишени от наследство“. Градът остава единственият в Англия, който някога е бил отлъчен от Църквата след бунта между граждани и монаси през 1274 г.
Между 1280 и 1340 г. са изградени градските стени на Норич. Заедно с реката те обхващат площ, по‑голяма от тази на Лондонското сити по същото време. След построяването им е забранено строителството извън стените, което ограничава разширяването на града. Части от стените са запазени и днес.
В този период Норич се утвърждава като окръжна корпорация и като център на едно от най‑гъсто населените и проспериращи графства в Англия. Основен двигател на търговията е вълната, добивана по овчарските пътеки на Норфолк – един от ключовите източници на богатство за Англия. Норич е описан като „четвъртият град в цялата земя“ в Poly‑Olbion (1612) на Майкъл Дрейтън. Богатството от вълнената търговия финансира строителството на многобройни църкви, поради което Норич и днес има повече средновековни църкви от всеки друг град в Западна Европа северно от Алпите.
През този период градът развива широки търговски връзки от Скандинавия до Испания и поддържа ханзански склад. За да се организира износът към Нидерландия, Грейт Ярмът – пристанището на Норич – е определен за едно от основните пристанища съгласно Статута на основните стоки от 1353 г.
Ранен модерен период (1485–1640) Редом с процъфтяващата вълнена индустрия Норич се оформя като важен религиозен център, преживял Реформацията по различен начин от други части на Англия. Магистратурата през епохата на Тюдорите прилага необичайни, но ефективни мерки за овладяване на религиозните конфликти и поддържане на гражданския мир.McClendon, Muriel C. (1999). The Quiet Reformation: Magistrates and the Emergence of Protestantism in Tudor Norwich. Stanford UP
През лятото на 1549 г. в Норфолк избухва бунт, който, за разлика от други народни вълнения от периода, носи ясно протестантски характер. Бунтовници, водени от Робърт Кет, лагеруват на Маусхолд Хийт и на 29 юли завземат Норич с подкрепата на по‑бедните жители. Въстанието е насочено срещу заграждането на земи и злоупотребите на местната аристокрация. То е потушено на 27 август от кралска армия, а Кет е осъден за държавна измяна и обесен от стените на замъка.
Бунтът от 1549 г. необичайно разделя Норич и свързва протестантството с тежкото положение на градската бедност. Тази връзка се засилва с пристигането на нидерландски и фламандски „чужденци“, бягащи от католическо преследване, които в даден момент достигат до една трета от населението. Значителна част от тях идват от фламандския регион Westkwartier, един от ранните центрове на калвинизма по време на Нидерландското въстание. Вероятно като реакция на бунта на Кет Норич става първият провинциален град, въвел задължителни плащания за гражданска схема за подпомагане на бедните – предшественик на елизабетинския закон за бедните от 1597–1598 г.Pound, John (2004). Government to 1660. Vol. 1, с. 50-56
През XVI–XVII век Норич е дом на значителни фламандски и валонски общности. Голямата имиграция от 1567 г. довежда опитни протестантски тъкачи, които според източниците са добре приети, особено сред търговските среди.Ketton-Cremer, Robert Wyndham (1957). "The Coming of the Strangers". Norfolk assembly. Faber and Faber Тяхната най‑ранна база – днес музей – е Къщата на търговеца, известна като Залата на чужденците (Strangers' Hall). Пристигането им стимулира търговията с континентална Европа и насърчава религиозни реформи и по‑радикална политика в града.За разлика от тяхната съдба, тъкачът Майкъл Меткалф от XVII век е преследван от англиканската църква заради пуританските си убеждения и напуска града, установявайки се в Дедам, Масачузетс.