Потсдам (; ) е град във Федерална република Германия и столица на федералната провинция Бранденбург. Той е град без окръжна принадлежност (самостоятелен, не подчинен на областна управа) и със своите 191 882 жители към 31.12.2022 г. представлява най-големият и най-гъсто населеният град в Бранденбург. Потсдам граничи на североизток с Берлин и е бързо разрастващ се център в пределите на Берлинската агломерация, която обхваща около 4,8 милиона жители. През града преминава река Хафел, а в пределите му се намират и множество езера.
Градът е известен преди всичко със своето историческо наследство като бивш резидентен град на владетелите на Бранденбург, по-късно кралете на Прусия и императорите на Германската империя, с многобройни и уникални дворци и паркове и монументални буржоазни градски вили. Този културен ландшафт е добавен през 1990 г. в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО и представлява най-големият архитектурен ансамбъл на немското културно наследство. Най-известният дворец е Сансуси, построен от Фридрих Велики, по подобие на Версайския дворец, в стил фридерицианско рококо. Дворецът е сравнително малък, но е с огромен парк и градини, в които се намират 4 други двореца, включително Новият дворец и Оранжерийният дворец. В друг потсдамски дворец – Цецилиенхоф – през 1945 г. са изготвени Потсдамската декларация и Потсдамското споразумение от Великите сили относно прекрояването на следвоенна Европа. Общо в Потсдам се намират 14 двореца и едно кралско имение, а в района има общо над 30 двореца.
Създаденото в Потсдам през 1912 г. първо голямо филмово ателие в света – днес „Студио Бабелсберг“ – е един от най-модерните центрове за кино- и телевизионно производство в Германия и Европа.
Потсдам се развива от средата на XIX век като европейски научен център. Днес в града са се установили три публични висши учебни заведения и над 30 научноизследователски института. През зимния семестър 2020/2021 г. студентите в града наброяват 26 555 и съответстват на 7,07 % от населението.
Потсдам е важен промишлен и фестивален център.
География Географско положение
Потсдам се намира на югозапад от Берлин, по средното течението на р. Хафел, в местност с гори и езера, формирали се под влиянието на последната ледена епоха. Местността се характеризира с редуването на широки низини и моренни хълмове като например разположената на юг Зармундска дъга от крайни морени. Най-високата точка на територията на града е възвишението Клайнер Равенсберг със своите 114,2 m. Най-ниското място е средното водно равнище на водоема Хафел с 29 m н.в. Територията на града днес се състои от около 75 % зелени, водни и селскостопански площи, а 25 % са застроени.
Общо в Потсдам се намират над 20 водоема. В центъра на града това са по-специално езерата Хайлигер Зе, Арадозе, Темплинер Зе, Тифер Зе и Грибницзе. В периферните части на града се намират езерата Сакровер Зе, Лениц Зе, Грос Глиникер Зе, Фарландер Зе и Вайсер Зе.
Към водните басейни спадат, освен р. Потсдамска Хафел, която свързва много от езерата, също така и Сакров-Парецкият канал, Телтовският канал, р. Нуте и ръкавът на р. Хафел – Вублиц. Река Потсдамска Хафел минава покрай „Плажна къпалня Бабелсберг“ на 29,4 m надморска височина Наноси от р. Нуте в миналото са довели до образуването на части от „Острова на приятелството“, намиращ се в центъра на Потсдам.
На територията на града се намират пет природозащитени територии (статус: 2021 г.) и над 50 природни забележителности.
Регион Потсдам се намира в пределите на Берлинската агломерация, която наброява около 4,8 млн. жители. Градът съответно принадлежи и към европейския метрополен регион Берлин-Бранденбург, чиято външна граница съвпада с границата на федералната провинция Бранденбург.
Следните градове и общини граничат с Потсдам (изброяване по посока на часовниковата стрелка, като се започне от североизток):
Берлин, последван от Щансдорф, Нутетал, Михендорф, Швиловзе (Гелтов, Капут, Ферх) и Вердер на Хафел, които спадат към провинциална област Потсдам-Мителмарк, а след това следват Кетцин на Хафел, Вустермарк и Далго-Дьобериц, които спадат към провинциална област Хафелланд.
Административно деление на града Град Потсдам се дели на 32 квартала, които се подразделят на 86 статистически окръга.
Жителите правят разграничение между т. нар. стари части на града и новите части на града. Старите части са образувани от територията на стария град и на приобщените селища към него до 1939 г. – това са центърът, западните и северните предградия, Борним, Борнщет, Недлиц, Потсдам-Юг, Бабелсберг, Древиц, Щерн и Кирхщайгфелд. Новите части на града са бивши отделни селища и общини, приобщени след 1990 г., които от 2003 г. се водят като селищни части и съгласно главния указ на гр. Потсдам тяхното население има право да избира т. нар. селищен съвет и селищен председател, които защитават техните интереси в рамките на общинския съвет на целия град; новите части на града са Айхе, Фарланд, Голм, Грос Глинике, Грубе, Маркварт, Ной Фарланд, Зацкорн и Юц-Парен. Новите части на града се намират предимно в северната част.
Историческият ход на всички приобщавания на селища към общината са показани в раздела Приобщавания и отдавания на населени места.
Градско административно деление със статистическа номерация:
1 Потсдам-Север 11 Борним 12 Недлиц 13 Борнщет 14 Сакров 15 Айхе 16 Грубе 17 Голм2 Северни предградия 21 Науенско предградие 22 Йегерско предградие 23 Берлинско предградие3 Западни предградия
31 Бранденбургско предградие 32 Потсдам Запад4 Център 41 Исторически център 43 Център Изток и Нутепарк 44 Централна жп гара и Браухаузберг Север5 Бабелсберг 51 Клайн Глинике 52 Бабелсберг Север 53 Бабелсберг Юг6 Потсдам Юг 61 Темплинско предградие 62 Телтовско предградие 63 Шлац 64 Валдщат I и Индустриална зона 65 Валдщат II7 Потсдам Югоизток 71 Щерн 72 Древиц 73 Кирхщайгфелд8 Северни селищни части 81 Юц-Парен 82 Маркварт 83 Зацкорн 84 Фарланд 85 Ной Фарланд 86 Грос Глинике Към Потсдам принадлежат 56 селищни части, общински части и други населени местности.
В края на 2019 г. e направена промяна на административното деление на града:
Квартал 41 e преименуван: преди Северен център, сега Исторически център. Квартал 42 (Южен център) е разделен на два квартала 43 (Център Изток и Нутепарк) и 44 (Централна жп гара и Браухаузберг Север). По този начин номер 42 отпада изцяло. Някои много слабо населени квартала вече не са самостоятелни единици: Квартал 33 (Вилдпарк) е поместен в квартал 32 (Потсдам Запад). Квартал 66 (Промишлена зона) е поместен в квартал 64 (някогашния Валдщат I). След това кварталът е преименуван на Валдщат I и Индустриална зона. Квартал 67 (Форст Потсдам Юг) е включен в квартал 61 (Темплинско предградие).
Присъединявания към и изключвания на населени места от състава на град Потсдам Територията на гр. Потсдам до края на XIX век е била сравнително малка. Към гр. Потсдам са спадали освен центъра, само Телтовското, Бранденбургското, Берлинското, Ловджийското и Науенското предградие. Поради нарастването на населението и застрояване многократно се е наложило разширяването на площта на града. Това се е случило на няколко пъти чрез присъединяването на съседни рицарски чифлици или части от тях. Така площта на града се е разраснала от 8930 ha през 1836 г. на 13 500 ha през 1905 година. През 1928 г. към територията на града са приобщени паркът Сансуси с поместените в негов дворци, както и една голяма част от острова Тарнов (по-късно наречен Хермансвердер), а също така и шест аристократски чифлика, включително възвишенията Браухаузберг и Телеграфенберг. След това площта на града е била 32 060 ha. През 1935 г. са били присъединени населените места Борним, Борнщет, Айхе и Недлиц, през 1939 г. са ги последвали и индустриалният град Бабелсберг и някои села. През 1952 г. вследствие на териториалната реформа на ГДР повечето от тези общини са станали отново самостоятелни. През октомври 2003 г. територията на града е достигнала своето най-голямо разширение вследствие на два нови присъединителни процеса в рамките на териториалната реформа на окръзите на федерална провинция Бранденбург. Така площта на Потсдам се е увеличила с 60 % само чрез приобщаванията от 2003 г., докато обаче населението е нараснало само с 12 %. Днес, към 31.12.2021 г., площта на град Потсдам възлиза на 188,17 km2.
Обзорна таблица
Забележка: Населени места, които вече не принадлежат към гр. Потсдам, са маркирани в курсив.
Някогашни общиниДатаЗабележкаБабелсберг1 април 1939Бергхолц-Ребрюке1 април 1939 25 юли 1952
26.10.2003Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам
Присъединяване към НутеталБорним1 август 1935Борнщет1 август 1935Древиц1 април 1939Айхе1 август 1935 25 юли 1952
1 януари 1962
6 декември 1993Присъединяване към Потсдам Присъединяване към Айхе-Голм
Изключване от Айхе-Голм
Присъединяване към ПотсдамФарланд1 април 1939 25 юли 1952
26. октомври 2003Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам
Присъединяване към ПотсдамГелтов1 април 1939 25 юли 1952
31 декември 2002Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам
Присъединяване към ШвиловзеГолм1 април 1939 25 юли 1952
1 януари 1962
26. октомври 2003Присъединяване към Потсдам Присъединяване към Айхе-Голм
Изключване от Айхе-Голм
Присъединяване към ПотсдамГрос Глинике1945 26 октомври 2003Изключване и прехвърляне на населеното място към Берлин Присъединяване на останалата част към ПотсдамГрубе (заедно с езерото Шленицзе)1 април 1939 25 юли 1952
25 юли 1952
6 декември 1993Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам
Присъединяване към Натвердер
Присъединяване към ПотсдамКарцо14 март 1974Присъединяване към ФарландКрампниц1 април 1939 25 юли 1952
15 април 1957Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам
Присъединяване към ФарландМарквард26 октомври 2003Натвердер1 април 1939 25 юли 1952
25 юли 1952Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам
Присъединяване към ГрубеНедлиц1 август 1935Нойбабелсберг (до 1925 Клайн Глинике)1 април 1938Обединение с Новавес под названието БабелсбергНойендорф1 април 1907Присъединяване към НовавесНой Фарланд1 април 1939 25 юли 1952
26 октомври 2003Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам
Присъединяване към ПотсдамНовавес1 април 1938Обединение с Нойбабелсберг под названието БабелсбергПарен1 януари 1961Обединение с Юц под названието Юц-ПаренПлантаженхаус, чифлик1 април 1926Потсдам-Гут, чифлик1 април 1926Сакров1 април 1939Зацкорн26 октомври 2003Торнов, чифлик1 април 1926Юц1 януари 1961Обединение с Парен под названието Юц-ПаренЮц-Парен26 октомври 2003Вилхелмсхорст1 юли 1950 25 юли 1952
26 октомври 2003Присъединяване към Потсдам Изключване от Потсдам
Присъединяване към Михендорф
Климат Потсдам има умерен климат, който се влияе от атлантическия климат на север и запад, а също така и от континенталния климат на изток. Екстремни метеорологични явления като бури, силни градушки или обилни снеговалежи са рядкост. Температурните амплитуди съответстват приблизително на средните за Германия. Сезонните колебания на температурата са по-малки, отколкото в обичайния континентален климат, но по-високи, отколкото в по-балансирания морски климат на крайбрежните райони. Количеството валежи е сравнително ниско с годишна сума от 590 mm. В Барселона например това също е 590 mm, в Мюнхен обаче е около 1000 mm. От началото на метеорологичните изследвания, на Коледа в Потсдам има сняг приблизително на всеки четири години, а през 2010 г. Коледата е била с най-голямата дотогава снежна покривка от 23 cm. От началото на XX век средните годишни температури се колебаят между 6,5 °C и 11 °C.
Климатични изследвания се провеждат в Потсдам още от около 1874 г. на хълма Телеграфенберг. Потсдамският институт за изследване последиците от климатичните промени предвижда като последица от глобалното затопляне повишаване на средните температури и по-нататъшно намаляване на валежите в региона Бранденбург през следващите десетилетия.
История Име