Иларион () е гръцки духовник от български произход, митрополит на Вселенската патриаршия и Църквата на Гърция.
Биография Роден е със светското име Каркаляс, Каркалас (Καρακάλλας) или Михайлов около 1817 година в Станимака, тогава в Османската империя. Син е на българин, преселник в Станимака от Ахъ Челеби.Сборник за народни умотворения и народопис, Издателство на Българската академия на науките, София, 1973, стр. 166. В 1849 година завършва Халкинската семинария. Служи като дякон в Пловдивската митрополия. На 12 декември 1851 година е ръкоположен за презвитер от митрополит Хрисант Пловдивски. Завършва филология в Киевската духовна академия.
На 28 декември е избран, а на 31 декември 1851 година в патриаршеската катедрала „Свети Георги“ митрополит Панарет Ираклийски го ръкополага за левкийски епископ, викарий на пловдивския митрополит. Титулували го още Тополовски, защото тогава се предполагало, че древната Левка била при асеновградското село Тополово.
На 16 март 1867 година е избран за ксантийски митрополит, а на 23 октомври 1872 година става самоковски митрополит.
На 16 юли 1874 година е избран от Патриаршията за костурски митрополит. При неговото владичество е изградена църквата „Свети Никола Нови“ в Габреш.
През първата си година в Костур се противопоставя на българското възраждане в областта и подлага на гонение българския учител в Загоричани Петър Орлов от Бобища. През следващата година подема обиколка из Корещенските села, където, подпомогнат от Търпо Поповски, изнася служби на църковнославянски език.
Търпо Поповски пише за Иларион:
При служба в Дъмбени владиката заявява:
През септември 1879 година владиката посещава училището в Бабчор, в което преподава Наум Христов и му заявява:
По донос на гръцкия деец Анастасиос Пихеон Иларион е отзован от Цариградската патриаршия като българофил и на 30 април 1880 година е преместен като митрополит на Фанарска и Ферсалска епархия, а митрополит Константий Фанарски и Ферсалски го замества в Костур. Начело на Фанарската и Ферсалска епархия остава до 1889 година. След присъединяването на Тесалия към Гърция в 1882 година Иларион става член на Светия Синод на гръцката архиепископия, но епархията е понижена в епископия, ранг равен на всички други гръцки епархии без Атинската.
Накрая Иларион е интерниран в Атина, където и умира. Според други източници умира в Кардица на 14 декември 1889 година.
Бележки
Категория:Самоковски митрополити Категория:Костурски митрополити Категория:Фанарски и Ферсалски митрополити Категория:Гъркомани Категория:Възпитаници на Халкинската семинария Категория:Родени в Асеновград Категория:Починали в Атина