ПомациЦанева, Еля." Българска етнография". трето (допълнено) издание 2008 г. печатница Симолини.,София, с. 78 (, Помаки, , Помаклар), или българи мюсюлмани,Горан Благоев, „Курбанът в традицията на българите мюсюлмани“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. известни в България и като българи мохамедани,Стоян Райчевски, „Българите мохамедани“, издателство „Български бестселър“, 1998. наричани в миналото в България българомохамедани, е наименование, използвано за обозначаване на население, чийто майчин език е българският и чиято религия е ислямът. Те живеят на Балканския полуостров – в България, Турция, Гърция, Северна Македония, Албания и Косово. Помаците имат българско, помашко, турско, македонско и албанско самосъзнание. Традиционно до средата на 19 век българоговорещите мюсюлмани смятат себе си за част от ислямския миллет, а с разрастването на национализма в Османската империя започват да се приемат за турци.Йорданъ Ивановъ. „Българитѣ въ Македония. Издирвания за тѣхното потекло, езикъ и народность“, София, 1917, стр. 55: „Помацитѣ, които сами се наричатъ турци, у околното население сѫ познати съ разни имена...“ Една част от помаците се идентифицират на база самосъзнание като такива, но на официалното преброяване на населението в България през 2001 г. нито един гражданин не е определил етническата си група като „помашка“; преобладаващата част от живеещите в България българоезични мюсюлмани определят етническата си група като българска (131 531 душиСТРУКТУРА НА НАСЕЛЕНИЕТО ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ), а останалата част я определят като турска. Според изследване на проф. Евгения Иванова към 2011 година 26% от помаците в България се самоопределят като българи, 5% като турци, а 69% като етнически различни, от които различни, половината се определят като помаци.
Най-разпространено е мнението, че помаците са наследници на българи християни, приели исляма по време на османското владичество на Балканския полуостров.Мидхат Паша цит: в Пет века под ятагана и корана, т.1, Османската империя- ислямска държава (документи за ислямизация и асимилация на българите XIV в. -1912 г.) стр. 6
По-рядко названието „помаци“ се използва и за мюсюлмански общности, чийто майчин език е различен от български, например гръцки, сръбски или влашки, но за тях винаги в България се пояснява гръцки помаци (валахадите вижте например Лялево), или сръбски помаци (бошняците) или влашки помаци (вижте Нъте).
Според експертни оценки се счита, че помаците на Балканите са около 500 000 човека.
Названия и самоназвания Помаците не представляват единна общност и нямат общо самоназвание. В различните балкански държави и в различните области се използват и различни локални външни обозначения – ахряни, аповци, бабечани, боганци, гаджели, горани, дилсъзи, жупани или жупци, мърваци, поганци, потурнаци, рупци, торбеши, чеченци или чечлии и др.
В България се е използвал терминът българи мохамедани също и българо-мохамедани, който би трябвало да е въведен за разграничаването на общността от мюсюлманите, неговорещи български като майчин език – турци, цигани, татари и така нататък. От друга страна терминът българи мохамедани често е отхвърлян, не толкова защото една страна част от представителите на общността въпреки българския си език и произход нямат ясно българско съзнание, а най-вече защото е неточен и самите помаци възприемат термина донякъде като обиден, тъй като според тях това означава, че Мохамед, а не Аллах е техният Бог.Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония., С., 2007, c. 32. Коректният научен термин, употребяван в България е българи мюсюлмани, негови регионални варианти са:
Аповци – така се наричат българите мюсюлмани в Кичевско, Северна Македония. Етимологията на названието идва от албанската дума за брат. Предполага се, че названието им е дадено от съседното албанско население. Ахряни – название на българите мюсюлмани в Родопите (Смолянско и др.) и в Беломорска Тракия. Етимологията на думата според някои учени като Борис Дерибеев произлиза от средновековното название на Родопите и по-специално на Източните Родопи Ахрида/Ахридос и османското име Ахърчелеби. Друга версия за произхода на названието е от наименованието на тракийското племе агриани. Бабечани – така се наричат българите мюсюлмани в района на Бабяк. Лущеници – така се наричат местните българи мюсюлмани в Белица. Рибанци – така се наричат българите мюсюлмани в района на село Рибново. Гаджели – така наричат българите мюсюлмани в района на град Гоце Делчев. Горани – така се наричат българите мюсюлмани в района на Шар планина в областта Гора в Косово, помежду си често се наричат и „нашенци“ за да избегнат натиска да бъдат определяни и като бошняци в бивша Югославия. Дилсъзи – наименование на българите мюсюслмани в района на Тиквешията, днес Северна Македония. Произходът на думата се обяснява като „безезици“, т.е. „без език“. Предполага се, че това наименование е дадено на местните българи мюсюлмани от турското население като упрек, че не говорят турски език. Жупани (по-точно Жупяни) или Жупци – така наричат българите мюсюлмани, сродни на Гораните в района на Призрен – Средска Жупа в Косово. Мърваци – така се наричат българите мюсюлмани от Мървашките села в района на град Сяр, Малешевско, Зъхна, Демир Хисар и Мелник. Мърваци е име на едно от славянските племена от българската група, съседно на Смолените. Според Васил Кънчов това название има свръзка с рударството. „Мърва“ наричат тамошните хора ситнеж от въглища. И мърваци първоначално трябва да са се наричали само въглярите, „угляри“ в Кратовско. Сега думата „мърваклък“ се употребява често вместо рударство. Този регионим важи както за българите мюсюлмани, така и за българите християни в споменатите райони.
Помаци – название на българите мюсюлмани в Северна България в района на Ловеч, Бяла Слатина и в по-голямата част от Западните Родопи и Македония. Торбеши – название на българите мюсюлмани в Западна Македония, в района на Шар планина, Скопско и Дебърско. Названието торбеши е най-старо от всички екзоними на помаците. То произхожда от времето преди потурчването и е давано на павликяните и богомилите еретици, които най-лесно приемат исляма. Павликяните и богомилите често носят торба на рамо за просия и затова българите ги наричат торбеши, а гърците фундаити (от фунда, торба). Названието се запазва и след потурчването.Йорданъ Ивановъ. „Българитѣ въ Македония. Издирвания за тѣхното потекло, езикъ и народность“, София, 1917, стр.55.“ Чѐченци, Чечлии или Чешлии така се наричат българите мюсюлмани в района на областта Чеч.Названието няма нищо общо с чеченците от руската кавказка република. Чешлиските са и един от родовете в близката до Чеч Доспатска община. В Доспатско наименованието чеченци не е разпространено.
Местоживеене България
В България най-голям брой българоговорещи мюсюлмани живеят в Родопите и Лудогорието – в област Смолян, област Кърджали, област Хасково, област Пазарджик, област Благоевград, област Разград и област Търговище.
В област Бургас помаци има в Община Руен – село Скалак и село Череша, в Община Сунгурларе – село Босилково и село Манолич. В Община Айтос представители на помаците има в село Тополица, където те съставляват по-голямата част от населението и съжителстват с турци и българи християни. Всички те са преселници от община Смолян, Златоград, Мадан и Рудозем. Преобладаващ брой помаци има и в селата от община Хасково – Малево, Криво поле, Мандра, Корен. Всички те са преселници от област Смолян (община Баните, община Чепеларе, община Рудозем, както и от кърджалийското село Аврен. Значителен брой помаци има и в община Казанлък главно в селата – Копринка, Крън, Хаджи Димитрово и др., отново преселници от смолянската община Баните. Преселници има и в други райони на България, като сред тях има и интернирани още от 1949 година. Такива са например българите мюсюлмани (българо-мохамеданите) от община Златарица, област Велико Търново. В по-голямата си степен преселването започва от 1954 година и оттогава продължава.
В Разградска област помаци има в селата около община Лозница, като някои от тях са населени и само с българо-мохамедани. С голямо помашко население са: Лозница, Трапище, Тръбач, Чудомир, Синя вода, Ловско, Сейдол, Студенец, Манастирци, Крояч, и село Благоево и село Балкански са помашки село но са община Разград. Всички те са преселници от Родопите, преселили се от края на 50-те до началото на 70-те най-масово.
Група български мюсюлмани (първоначалните носители на регионима помаци) живеят в Ловешко и Великотърновско и представляват компактно население в селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Калайджии, Резач и Шивачево. В селата Кирчево, Български извор, Торос и Горско Ново село те са мнозинство. Помаците в Ловешко се самоопределят освен като помаци също така и като българи, или дори турци. В Борима, Румянцево, Добревци, Кнежа и Бяла Слатина също живеят помаци. Има ги и в отделни села в района. Една част от тях са интернирани от Родопите през 1949 г., а други са местни жители. Помаци има и в град Сливо поле област Русе.
Българите мюсюлмани не представляват хомогенна общност в България и нямат единно самосъзнание. Една малка част от тези, които живеят в Централните Родопи, са предимно нерелигиозни и имат български християнски имена в резултат от последиците на Възродителния процес. Много малка част от тях приемат християнството след 1990 г. Голямата част от българите мюсюлмани в Централните Родопи се самоопределят като „българи“ като етнос и „мюсюлмани“ по вероизповедание, а друга част като помаци.
Онези, които са в Пиринско и Югозападните Родопи – Разложко, Гоцеделчевско и Чеча – са предимно вярващи и практикуващи мюсюлмани и са запазили турско-арабски имена, облекло и обичаи. Част от тях изявяват турско съзнание на преброяването от 2001 г., макар и да посочват като майчин език българския.
Българоговорещите мюсюлмани в Ловешко се самоопределят като „помаци“, турци или като българи.
Общият брой на мюсюлманите в България, които са се определили като българи при преброяването от 2001 година, е 131 531.Национален статистически институт. Окончателни резултати от преброяване 2001. Структура на населението по вероизповедание
Гърция В Гърция българоезичните мюсюлмани живеят в региона Западна Тракия (в миналото префектури, а сега вече регионални единици, Ксанти, Родопи и Еврос). Живеещите до началото на 20 век в други области на Гърция са преселени през 20-те години по силата на Лозанския договор в Западна Тракия /европейската част на Турция/ или в Турция.
Българоговорещата мюсюлманска общност в Гърция е до голяма степен турцизирана. От 1990 г. гръцката държава прави опити да създаде отделна помашка идентичност, поради страха от засилващото се турско влияние в Беломорска Тракия. През 1995 – 1996 година са издадени гръцко-помашки речник и „Граматика на помашкия език“, от 2011 година по местен телевизионен канал започват новинарски емисии на „помашки език“,Гръцки номера по сръбски образец а властите и различни общественици и журналисти обявяват тази общност за „смесица от турци, българи и гърци“, за „славяноезични гърци мюсюлмани“ или за „потомци на траките“.
При преброяването от 2001 година в Гърция като помаци са се идентифицирали 36 000 души: 23 000 в Регионална единица Ксанти 11 000 в Регионална единица Родопи 2000 в Регионална единица Еврос
Освен това значителна част от 54 000 души, обявили себе си за турци (10 000 в Ном Ксанти, 42 000 в Ном Родопи и 2000 в Ном Еврос), са помаци.
По данни на Общогръция помашки съюз помаците в Беломорието са около 80 хил. души.Таня Мангаракова, Нашите в Гърция – сред помаците в Западна Тракия, С 2011, стр.6 Ахмед Имам, лидер на организацията в Ксанти заявява: „За 2 – 3 месеца можем да се научим да четем на български, граматиката знаем, това ни е майчин език.“Таня Мангаракова, Нашите в Гърция – сред помаците в Западна Тракия, С 2011, стр.119
Турция