Американското нахлуване в Панама (кодово име Операция „Правилно действие“) е военна операция на американските сили срещу Панама, която продължава от 20 декември 1989 г. до 3 януари 1990 г. Инвазията е най-голямата въздушно-десантна операция след Втората световна война.Johanna Lutteroth: US-Operation gegen Diktator Noriega. „Ich habe Bush an den Eiern“. einestages, 19 декември 2014.

Предистория Панамският канал, който свързва Тихия и Атлантическия океан, прави региона ключова зона от стратегически интерес за САЩ. Договорите за каналаTorrijos-Carter Treaty (englisch, Torrijos-Carter-Verträge). от 1977 г. предвиждат връщането на канала на Панама до 1999 г., но с условието той да остане отворен за американски кораби. Отношенията между САЩ и Панама се влошават след подписването на договорите. Панама също така все повече се стреми да се дистанцира от влиянието на САЩ. Разрешението за експлоатация на военния тренировъчен лагер WHISC не е трябвало да бъде подновявано. Разработвали са се планове за разширяване на Панамския канал от японски инвеститори и строителни компании, което засяга интересите на американската строителна фирма Bechtel Corporation.

По това време Панама е център за трафик на наркотици и пране на пари, като главнокомандващият на Панамската национална гвардия и диктатор Мануел Нориега изиграва централна роля. През 1986 г. американските медии разкриват, че Нориега е бил на заплата на ЦРУ поне десет години. Неговите предизборни кампании са били финансирани от правителството на САЩ, което продължавало да му осигурява политическо прикритие. Тъй като САЩ доставяли оръжия през Панама на бунтовниците Контра в Никарагуа, които се опитвали да свалят правителството, ЦРУ в замяна си затваря очите за отношенията на Нориега с картела Меделин. Нориега упражнява трайно влияние върху политиката на правителството, зависимо от него, и бил де факто президент от 1980 до 1989 г., макар че никога не е бил официален титуляр на поста.

През април 1988 г. президентът Рейгън решава да промени политиката си спрямо Нориега. Той издава изпълнителна заповед за замразяване на всички панамски правителствени сметки и парични преводи в американски банки.

През май 1989 г. в Панама се провеждат парламентарни и президентски избори. Коалицията от партии, опониращи на Нориега печели ясно мнозинство срещу коалицията от партии в негова подкрепа. Лидерът Гилермо Ендара Галимани, е избран за президент. Нориега отказва да признае резултата и го обявява за недействителен, което му коства значителна международна подкрепа. В отговор на нарастващото напрежение в Панама, бригада от 7-ма пехотна дивизия на САЩ и батальон от 5-та пехотна дивизия на САЩ са разположени в зоната на Панамския канал през май 1989 г. Операция „Нимродски танцьор“ има за цел да защити американските граждани в Панама и да демонстрира активно военно присъствие в страната. Договорът Хей-Бунау-Варила дава на американските сили пълна свобода на движение в страната, която те използват, за да шпионират въоръжените сили на Панама.

На 3 октомври 1989 г. се извършва опит за военен преврат срещу режима на Нориега, който се проваля. Нориега използва това като претекст, за да елиминира опонентите си във въоръжените сили. Този неуспешен преврат, заедно с обвиненията в бездействие срещу администрацията на Буш, в крайна сметка е използван от САЩ като оправдание за инвазията.

Смъртта на американския войник Робърт Пас на 16 декември 1989 г. служи като оправдание за военната намеса на САЩ. Пас пътува извън служба с други трима военни, когато колата им се натъкнала на барикада, поставена от панамските сили за сигурност. Американските войници, облечени в цивилни дрехи, отказали да напуснат превозното си средство и продължили да шофират. Силите за сигурност открили огън и куршум смъртоносно ранил Пас. Лейтенант от ВМС на САЩ и съпругата му били задържани от панамските сили за сигурност. Той бил пребит, а тя била изнасилена. Както Буш бил информиран на следващия ден, най-вероятно и изнасилена. В дневника си Буш отбелязал: „Писна ни. Не можем да позволим да бъде убит военен, а със сигурност не и лейтенант и съпругата му да бъдат изнасилени.“

Операцията е наречена „Правилно действие“, което е имало за цел да придаде на военната операция положителен имидж и съответна легитимност. Това име може да се разглежда като модел за други имена на мисии в по-късни войни, водени от САЩ, като например операция „Промотиране на свободата“ (военна операция за стабилизиране на политическата ситуация и възстановяване след края на военните действия) или операция „Трайна свобода“ (военни операции за борба с тероризма в Афганистан, Филипините, Африканския рог и други страни от Субсахарска Африка).The Art of Naming Operations. GlobalSecurity

Инвазия

На 20 декември 1989 г. Съвместната оперативна група, водена от генерал Карл Стайнър и състояща се от приблизително 20 000 войници под общото командване на генерал Максуел Р. Търман (командващ на Южното командване на САЩ), атакува Панама. В рамките на четири дни почти всички боеве с Панамската национална гвардия прекратяват и Нориега бяга във Ватиканската нунциатура, която му предоставя убежище, но настоятелно го съветва да се предаде. Десет дни по-късно, на 3 януари 1990 г., Нориега се предава на въоръжените сили на САЩ. Той е транспортиран със самолет до Маями, където е осъден на 40 години затвор за трафик на наркотици. Присъдата му е намалена на 30 години през 1999 г.

След края на операцията, въпреки че САЩ разпускат въоръжените си сили в региона, след последвали грабежи и хаотични условия, те са възстановени, като числеността им наброява 13 000 души.

Последствия На 22 декември 1989 г. Организацията на американските държави призовава ООН да принуди САЩ да се изтеглят от Панама.

На следващия ден атаката на САЩ е представена на Съвета за сигурност на ООН за осъждане, но това е блокирано от вето на САЩ, Франция и Великобритания.Resolutionsentwurf S/21048 digitallibrary.un.org САЩ оправдават военната си намеса с необходимостта от възстановяване на демокрацията в Панама, борба с наркотрафика на диктатора и спазване на договорите за Панамския канал.digitallibrary.un.org

Според доклад на „Лекари за човешки права“ най-малко 300 цивилни са били убити, а други 15 000 са останали без дом по време на инвазията.

Според източници на Пентагона, 516 души са били убити. Според вътрешен армейски меморандум цифрите сочат 1000 загинали. Независима разследваща комисия определя броя на загиналите между 1000 и 4000. Според документалния филм „Панамската измама“ броят на загиналите е между 3000 и 4000.informationclearinghouse.info

САЩ съобщават за 314 жертви сред панамските военни, но тази цифра не може да бъде потвърдена. Заедно с предишните санкции щетите се оценяват на 2,2 милиарда щатски долара. Според панамски източници са загинали 115 войници.

Според данни на американските военни от 25 декември 1989 г., 24 американски войници са убити и 322 ранени. От панамска страна 297 души са загинали, 123 са ранени и 468 са били пленени от САЩ. Също американските сили са заловили 36 танка и бронирани машини, 33 самолета, 7 лодки и 77 533 малки оръжия. На 8 януари 1990 г. САЩ преразглеждат данните си за панамските жертви. Резултатите са преизчислени до 314 души.

На 21 май 1990 г. панамското министерство на здравеопазването представя нови данни за жертвите от американската операция „Правилно действие“. Според тези данни са загинали 51 униформени войници, 143 идентифицирани цивилни и 58 неидентифицирани цивилни, което прави общо 252 жертви.

По време на военната операция сутринта на 20 декември 1989 г. Гийермо Ендара полага клетва като президент на Панама в американска военна база като предполагаем победител на президентските избори през май 1989 г. По-късно избирателният трибунал на Панама обявява анулирането на изборите от режима на Нориега за невалидно и потвърждава победата на кандидатите от опозицията, водени от президента Ендара.

Източници

Категория:История на Панама Категория:Политика на Панама Панама Панама Категория:Конфликти през 1989 година Категория:1989 година в Южна Америка Категория:1989 година в Северна Америка