Апамея (, Afāmya; ) е древногръцки и древноримски град в Северна Сирия на река Оронт. Главен град е на местността Апамене, по-късно на римската провинция Сирия Секунда.
Сред впечатляващите древни останки обектът включва Голямата колонада, която се простира на близо 2 км, което я прави сред най-дългите в римския свят, и Римския театър – един от най-големите оцелели театри на Римската империя с над 20 000 седящи места.
Мястото се намира в покрайнините на съвременния град Калаат ал-Мадик, на около 55 км северозападно от град Хама, Сирия, с изглед към долината Габ.
География Градът се намира в Западна Сирия и възниква на десния бряг на река Оронт. На отсрещния бряг се издига хълм, върху който се намират останките от стратегическо укрепление – крепостта Апамея.
История
Елинистическа епоха Градът се казва първо Фарнакес. След завладяването му от Александър Велики той се казва Пела.
След завладяването на региона от Александър Велики и последвалите конфликти между неговите диадохи, нова интерпретация на елинистическата история, базирана на открита през 2011 г. мозайка от Апамея, предложена от Олшевски и Саад,1. Marek Titien Olszewski, Houmam Saad, "Pella-Apamée sur l'Oronte et ses héros fondateurs à la lumière d’une source historique inconnue: une mosaïque d’Apamée", in: M. P. Castiglioni, R. Carboni, M. Giuman, H. Bernier-Farella (eds.), Héros fondateurs et identités communautaires dans l’Antiquité, entre mythe, rite et politique, Morlacchi University Press, Padoue,2018, с. 365–416 () предполага, че македонският военен лагер Пела е бил основан през есента на 320 г. пр.н.е. Това се е случило непосредствено след Трипарадийския договор и по инициатива на Антипатър, вдъхновен от Касандър. Според тази хипотеза авторите отхвърлят предходните мнения, приписващи основаването на Пела на Александър Велики или на Антигон I Монофталм. Около 300 г. пр.н.е. Пела получава статут на полис – укрепен и организиран като град от Селевк I Никатор, царя на селевкидите, който го наименува на своята бактрийска съпруга Апама, дъщеря на согдийския военачалник Спитамен.не негова майка, както твърди Стефан; сравни Страбон, с. 578 Градът е бил стратегически разположен в извивка на река Оронт, заобиколен от езеро и блата, което му е придавало полуостровна форма – оттук и другото му наименование, Херонесос. Благодарение на мястоположението си на ключов търговски кръстопът, той се превръща в един от четирите града на Сирийския тетраполис. Селевк развива Пела като важна военна база, снабдена с 500 бойни слона и конезавод с 30 000 кобили и 300 жребци. Тук се е намирало мястото за сечене на монети на селевкидите.
След 142 г. пр.н.е. претендентът Диодот Трифон прави Апамея база на своите операции.Strab. l. c.
Помпей Велики разрушава града през I век пр.н.е. Новооснован е през I век с името Claudia Apamea.
При преброяването от сирийския управител Публий Сулпиций Квириний Клавдий Емилий СекундTombstone of Q. Aemilius Secundus, Livius.org прави проучване на населението на града и принадлежащата му територия през 6 г. сл. н.е., в което преброява 117 000 hom(ines) civ(ium)“ – 117 000 граждани, число, което е интерпретирано като даващо общо население от 130 000 или 500 000 души, в зависимост от използваните методи. Така той е един от най-големите градове в Ориента.
Ранен римски перииод През 64 г. пр.н.е., след като напуска зимните си квартири, вероятно разположени в или около Антакия, Гней Помпей Велики предприема поход на юг и разрушава крепостта на Апамея, с което градът окончателно е анексиран към Римската република.Josephus 'Ant. xiv. 3. § 2
По-късно, по време на сирийското въстание, водено от Квинт Цецилий Бас, Апамея оказва съпротива на силите на Юлий Цезар в продължение на три години – до пристигането на Гай Касий Лонгин през 46 г. пр.н.е., когато градът капитулира.Dio Cassius xlvii. 26–28; Joseph. Bel. Jud. i. 10. § 10.
С избухването на Юдейската война жителите на Апамея демонстрират завидна толерантност – отказват да предадат евреите, живеещи сред тях, като не допускат нито убийства, нито пленяване.Josephus, The Wars of the Jews|Bell. Jud. ii. 18, § 5
През 40 г. пр.н.е., по време на размирните години на римските граждански войни, Апамея за кратко попада под контрола на помпейско-партските сили.
Голяма част от Апамея е разрушена при земетресението през 115 г. сл. н. е., но впоследствие е възстановена.
Късноримска и византийска епоха От 218 до 234 г. сл. н. е. II Партски легион е разположен в Апамея, когато изоставя подкрепата на узурпатора Макрин в полза на императора и застава на страната на възхода на Елагабал към пурпурната власт, който след това побеждава Макрин в битката при Антиохия.
Таргумът на Псевдо-Йонатан (Num. xxxiv. 11) има Апамея (אפמיאה)Moses Ginsburger, Pseudo-Jonathan (Thargum Jonathan ben Usiel zum Pentateuch) (Berlin, 1903), с. 296 за името на града Шефам, което се среща в Таргум Йерусалим и Неофитите. Тъй като Апамея на практика е принадлежала на равинска Палестина, първите плодове, донесени от Аристон от този град, са били приети за жертвоприношение в Йерусалим.Mishnah Ḥal. iv. 11
В началото на V век Апамея получава статут на провинциален център на Сирия Секунда след отделянето си от Сирия Прима.
Апамея е седалище на прочута философска школа. По времето на Юстиниан I получава нова крепостна защита.
Градът е разрушен от Хосров I Ануширван през 540 г.Hogarth, David George (1911). "Apamea s.v. 1" . Encyclopædia Britannica. Vol. 2 (11th ed.). с. 159Gibb, с. 215 По време на Персийско-византийската война от 602-628 г. пада през 613 г. под властта на Шахрбараз и е в сасанидски ръце почти до края на войната.
Ислямска епоха След мюсюлманското завладяване на Сирия Апамея е частично възстановена и е известна на арабски като Афамия или Фамия.Gibb, p. 215 Градът е завладян от Рашидун заедно с град Ал-Сукайлабия след битката при Ярмук. След това Апамея е използвана като наблюдателен пункт за предупреждение срещу вражеска атака.
Заселена е от арабските племена бахра и удра. Въпреки това възвръща значението си едва под управлението на Хамданидите, базирани в Халеб.Gibb, с. 215 Управляван от Халаф ибн Мулайиб от 1095 до 1106 г., градът е превзет от кръстоносците на Танкред Галилейски след убийството на Халаф от асасини.Friedrich Wilken, Gesch. der Ks. vol. ii. с. 474; Abulfeda, Tab. Syr. с. 114, 157. Абу Тахир и приближените му търсят убежище, но са екзекутирани от Алп Арслан.
Според собствените си мемоари Осама ибн Мункид ръководи малка сила от Шайзар, която заедно с бедуински съюзници напада гарнизона на кръстоносците в Афамия за да ограби култивационните земи през 1119 г. До 1149 г. Афамия постепенно отново попада под мюсюлмански контрол.
Разрушен е от земетресение през 1152 г.
Руини
Много останки от древния акропол все още съществуват, вероятно останките на пищно украсени храмове, за които говори Созомен;vii. 15 сега Апамея е оградена от древни крепостни стени, наречени Калат ел-Мудик (Кŭlat el-Mudîk); останалата част от древния град се намира в равнината.
Най-значителната колекция от предмети от обекта, включително много значими архитектурни и художествени обекти, които могат да се видят извън Сирия, се намират в Художествено-историческия музей на Брюксел.
В резултат на гражданската война в Сирия древният град е повреден и разграбен от ловци на съкровища.Andrew Lawler, "Satellites track heritage loss across Syria and Iraq", Science, Year 2014, Volume 346, n° 6214, pp. 1162–1163, DOI:10.1126/science.346.6214.1162 През април 2017 г. Ал-Масдар Нюз публикува сателитни снимки, разкриващи, че обектът е покрит със стотици дупки, изкопани от иманяри, търсещи древни артефакти.Shocking satellite images show illicit archeological excavation in Syria
Голяма колонада
Голямата колонада е била разположена по главния булевард на Апамея и е била дълга близо 2 км, което я прави сред най-дългите в древноримския свят. Възстановена е, след като оригиналната, датираща от Селевкидската империя, е опустошена заедно с останалата част от Апамея при земетресението през 115 г. сл. н. е. Реконструкцията започва веднага и през II век градът е напълно възстановен, започвайки с Голямата колонада.Balty, 1988, с. 91. Колонадата е била разположена по оста север-юг, образувайки Кардо максимус на града. Започвайки от северната порта на града, колонадата се е простирала в непрекъсната права линия до южната порта. Северната третина на колонадата е маркирана от монументална оброчна колона, която се е намирала срещу баните.Foss, 1997, с. 207. Колонадата е преминавала през центъра на града и около нея са били струпани няколко важни сгради, включително баните, агората, храмът на Тюхе, нимфеумът, ротондата, църквата-атриум и базиликата.Foss, 1997, с. 209. От двете страни на улицата широката 6,15 м колонада се е простирала по цялата му дължина. Колоните са били с 9 м височина и 0,9 м в диаметър. Те са стоели върху квадратни основи със страна 1,24 м и височина 0,47 м. Колоните показват два основни дизайна: обикновени и отличителни спираловидни канелюри. Археологът Жан Ласюс твърди, че първият датира от периода на Траян, а вторият - от този на Антонин Пий.Crawford; Goodway, 1990, с. 119. Портиците на колонадата са били покрити с обширни мозайки по цялата ѝ дължина.Foss, 1997, с. 207.
При византийския император Юстиниан I няколко части от колонадата са реставрирани. Улицата е стеснена до 12 м чрез добавяне на пешеходна пътека от двете страни. Няколко участъка от улицата са подменени с римски паваж, направен от квадратни блокове варовик. Новата настилка е покривала и изцяло обновена дренажна система. Промените на Юстиниан включват издигането на монументален портик, съставен от четири колони с височина 9 м и капители с височина 1 м.Foss, 1997, с. 208. Градът по-късно е разграбен от сасанидите под командването на Адармахан.
Реконструирана част от колонадата днес може да се види в Художествено-историческия музей в Брюксел.
Римски театър Първоначално построен като театър в елинистичен стил в ранната Селевкидска империя, театърът е разширен и преустроен в Ранния римски период,Finlayson, 2012, с. 308. когато главната сцена и входовете са реорганизирани по по-типичен римски начин. Земетресението в Антиохия от 115 г. пр. н. е. причинява сериозни щети на конструкцията. Скоро след това е възстановен под патронажа както на Траян, така и на Адриан. Театърът е допълнително разширен през първата половина на III век сл. н. е.Finlayson, 2012, с. 309. По време на Византийската империя дренажният басейн на театъра е преустроен и през средата на долната сцена е построен ганат. Към късния византийски период театърът престава да служи като център за театрални представления. Въпреки това, театърът и неговият ганат продължават да бъдат важен водоизточник през византийския и ислямския период.Finlayson, 2012, с. 310. Театърът е построен на стръмен хълм с изглед към долината на река Оронт.Finlayson, 2012, с. 292.
Театърът, заедно с този в Ефес, е един от най-големите оцелели театри на Римската империя с приблизителен капацитет от над 20 000 места. Единственият друг известен театър, който е значително по-голям, е Театърът на Помпей в Рим.Finlayson, 2012, с. 278. Голяма част от структурата му е в руини поради архитектурни срутвания и обширни кариерни дейности в по-късни епохи,Finlayson, 2012, с. 285. и само 1/8 от обекта е разкрита досега. Една от основните характеристики на театъра е неговият воден басейн и сложната римска тръбопроводна система, използвана в него. Наскоро разкопаната теракотена система се намира по протежение на източния вход на земята и е добре запазена.
Голяма ловна мозайка
Тази мозайка, която сега се намира в Художествено-историческия музей в Брюксел, е открита през 1935 г. в приемната на вероятно двореца на римския управител на провинция Сирия Секунда. Площта й е 120 м². Великата мозайка датира от 415–420 г. сл. н. е. и е сред най-престижните от този тип композиции. Технически и тематично е сравнима с мозайките в двореца на византийските императори в Константинопол от същия период.