Петър Димитров-Рудар (псевдоним на Петър Димитров Келов) е български детски писател, публицист, оратор и критик предимно на детска литература. Автор е на над 20 книги, предимно разкази за деца и учебници. Работи и като преподавател по литература.Петър Димитров-Рудар, Литературен свят.
Биография Роден е на 2 юли 1906 г. в Сливен в семейството на просбописец и домакиня. Завършва гимназия в родния си град.
През 1925 г. става сътрудник на детските списания „Светулка“ и „Детска радост“, а през 1928 г. е сред основателите на Дружеството на детските писатели, на което става секретар. Между 1927 и 1929 г. е главен редактор на художественото списание „Млад турист“. Редактира и вестничето за деца „Планинче“. Няколко години завежда отдела за детска литература във в. „Литературен глас“. През 1927 г. пише първото изследване върху българската детска литература („Нашата детска литература. Част 1. Поезия“). Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1929 г.
Работи като съдебен кандидат при сливенския окръжен съд, но е уволнен заради комунистическите си убеждения по ЗЗД. В периода 1932 – 1945 г. е адвокат на свободна практика в село (дн. град) Стралджа, Ямболско, и Сливен.
Участва в завземането на властта от Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. и е един от народните обвинители в Народния съд. От 1946 до 1949 г. е главен секретар на съюза на Българо-съветските дружества. Между 1946 и 1951 г. е главен редактор на в. „Българо-съветско единство“.
Преподавател е по детска литература в Държавния библиотечен институт (1951 – 1952). През периода 1952 – 1962 г. ръководи редакциите за детска и юношеска литература и е заместник-редактор в издателството на Централния комитет на ДСНМ „Народна младеж“.
Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 8 юни 2026 г
Умира в София на 18 октомври 1994 г.
Семейство Негова съпруга е преводачката Божана Михайлова Димитрова. Тяхна дъщеря е езиковедката Стефана Димитрова.Стефана Димитрова, Литернет.
Библиография Хоро, изд. „Народна младеж“, София (1953) (илюстрации на Стоян Анастасов) Юнаци, герои – познайници твои: Хумористични стихотворения и поеми, изд. „Народна младеж“, София (1961) (илюстрации на Доньо Донев) Дядо Вълю и вълкът, сп. „Славейче“, София (1976) (илюстрации на Никифор Русков) Разкази за Георги Димитров, изд. „Отечество“ (1977) Тръбачът на Казак алай, изд. сп. „Славейче“, София (1986) (илюстрации на Васил Вълчев) Жив е той: Разказ за Хаджи Димитър, изд. сп. „Славейче“, София (1990) (илюстрации на Иван Йовчев) В търсене на истината
Източници
Категория:Български писатели Категория:Български детски писатели Категория:Български автори на учебници Категория:Български адвокати Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Народен съд Категория:Родени в Сливен Категория:Починали в София