Вале́рий Бори́сович Бра́йнин (също Ви́лли Бра́йнин и Бра́йнин-Па́ссек) е руско-немски поет и преводач,В.Брайнин-Пассек на интернет страницата на „Век на превода“ есеист, културолог, музиколог, музикален педагог, изобретател,ru-patent.infoВ. Брайнин. Патент „Способ развития музыкального слуха и устройство для его осуществления“Патент RU № 2075785 C1 композитор.
Биография и творчество Вале́рий Бори́сович Бра́йнин' е роден на 27 януари 1948 г. в гр. Нижни Тагил, СССР.
Син на австрийския политемигрант Борис Брайнин (псевдоним Sepp Österreicher, 1905 – 1996), който произхожда от известната виенска еврейска фамилия Brainin.
Родът Брайнин е дал много известни личности на световната наука и култура: еврейският писател Рувим Брайнин (1862 – 1939), американският поет Фриц (Фредерик) Брайнин (1913 – 1992), австрийският поет и журналист Харалд Брайнин (1923 – 2006), цигуларят Норберт Брайнин от квартет „Амадеус“, австрийската психоаналитичка и писателка Елизабет Брайнин.
Майката на Валерий Брайнин – Ася Брайнина (по баща Пасек, 1919 – 2005) е детска лекарка.
В. Брайнин получава многостранно образование – теория на музиката, композиция, лингвистика и математика.
Музикалното му творчество обхваща оркестрова, камерна и театрална музика.
Научна дейност Брайнин е автор на музикално-педагогическия метод „Развитие на музикалния интелект у децата“, базиращ се на идеи от семиотиката, теория на информацията, структурната лингвистика на детската психология (Ж. Пиаже, Л. Виготски), а също така на идеи, инспирирани от практическите методи за развитието на музикалния слух и музикалното мислене: „абсолютен“ солфеж (солфеж с абсолютните имена на тоновете), релативна солмизация (солфеж с относителните имена на тоновете) (John Curven, Agnes Hundoegger, Золтан Кодай, Карл Орф, Рихард Мюних), метод „Стълбицата“ на Борис Тричков,Тричков, Б. Стълбицата. Български метод за съзнателно нотно пеене. София: Издателство Култура, 1940. а така също ритмична солмизация (Galin–Paris–Cheve,Chevé, E., Paris, N. Méthode élémentaire de musique vocale. Paris, 1846. Edvin Gordon).
Основната цел на метода на Брайнин е развитието на музикалното възприятие у потенциалния слушател на сериозна музика, а също и на професионалния музикант. Известната композиторка София Губайдулина казва, че Брайнин намира един великолепен начин за проникване в детската психика и развива конкретен метод, който „да извади“ таланта и възможностите, заложени у детето. С.Губайдулина. Предговор към „Курса на музикален език“ на В. Брайнин (1991, факсимиле) (1-ва страница), (2-ра страница). Брайнин работи също така в областта на микрохроматиката и в областта на цветния слух.
Брайнин е известен със своите публикации, посветени на постмодернизъма. Той е включващо авторът на философската концепция „Нова класика“.Valeri Brainin. Über die Postmoderne und die neue Klassik. „Neue Musikzeitung“, Regensburg, November 2002 (Anfang)Valeri Brainin. Über die Postmoderne und die neue Klassik. „Neue Musikzeitung“, Regensburg, November 2002 (Fortsetzung) Л.Долгачёва. Новая классика – быть или не быть? Интервью с Валерием Брайниным. „Культура“, Москва, 1997 (начало) Л.Долгачёва. Новая классика – быть или не быть? Интервью с Валерием Брайниным. „Культура“, Москва, 1997 (край)
Педагогическа и обществена дейност В. Брайнин е известен детски педагог по пиано. Сред учениците му има много лауреати на национални и международни конкурси. brainin.org
brainin.orgbrainin.org www.brainin.org Въпреки това, неговата основна дейност му е „Развитие на музикалния интелект у децата“. В периода 1974 – 1990 преподава в Музикален колеж в Тираспол и в Московското средно музикално училище „Гнесини“ (сега Руска академия за музика „Гнесини“); гост професор във Висшето музикално училище във Виена (1992), Висшето музикално училище „Моцартеум“ в Залцбург (1993) и др.
Инициатор, организатор и координатор на Международния музикален конкурс Classica Nova™ Уеб сайт на международния конкурс Classica Nova Classica Nova на уеб сайта на Немския патентното ведомство за музика на 20. век, първото издание на който, е посветено на Дмитрий Шостакович – Хановер, 1997 г. – признава Гинес Световни рекорди Сертификат в книгата за рекорди на Гинес като най-големия музикален конкурс.
В.Брайнин е президент на руската секция на ISME (Международно общество за музикално образование на ЮНЕСКО) и артистичен директор на Музикално училище „Брайнин“ в Хановер, Бакнанг, Халтерн-ам-Зее, Бикенбах – Германия.brainin.org
Литературна дейност Като поет и преводач публикува в различни списания – „Дружба народов“, „Знамя“, „Огонек“, „Новый мир“ (Русия), „Partisan Review“ (САЩ) и др. Брайнин-Пассек, В. К нежной варварской речи. Стихотворения. Составитель Михаил Безродный. Предисловие Юрия Арабова. – СПб.: Алетейя, 2009. – 94 c. – (Серия „Русское зарубежье. Коллекция поэзии и прозы“). ISBN 978-5-91419-277-5 В периода 1991 – 2000 г. редовно сътрудничи с есета на радио „Свободна Европа“ и Би Би Си.
Архивът на В. Брайнин се съхранява в Университета в Бремен.
Научните трудове и есеистиката му са преведени и публикувани в Австрия, Италия, Германия, Нидерландия, Франция, РЮА и др.brainin.org
Източници
Who is Who in der Bundesrepublik Deutschland Tichomirova E. Russische zeitgenössische Schriftsteller in Deutschland. Ein Nachschlagewerk. Hg. von E. Tichomirova unter Mitwirkung von U. Scholz. München: Verlag Otto Sagner, 1998 Maria Gorecki Nowak. The American Bibliography of Slavic and East European Studies 1994. Publisher: M. E. Sharpe, 1997. ISBN 1-56324-751-8 Чупринин С. Новая Россия. Мир литературы. Энциклопедический словарь-справочник. В 2 томах. Том 1. Москва, Вагриус, 2002, ISBN 5-7905-1662-9 Померанцев И. Радио „С“: Книга радиосюжетов. Москва: МК-Периодика, 2002, ISBN 5-94669-019-1 (с. 199) Крымский альбом 2003. Историко-краеведческий и литературно-художественный альманах. Т. 8. Феодосия-Москва, 2004 (с. 199) Огрызко В. В. Русские писатели. Современная эпоха. Лексикон. Москва, Литературная Россия, 2004, ISBN 5-78090-062-9 Чупринин С. Русская литература сегодня. Зарубежье. . Москва, Время, 2008, ISBN 978-5-9691-0292-7.
Категория:Съветски музикални педагози Категория:Руски музикални педагози Категория:Съветски композитори Категория:Руски композитори Категория:Германски композитори Категория:Руски музиколози Категория:Руски изобретатели Категория:Руски преводачи Категория:Германски преводачи Категория:Руски поети Категория:Руски есеисти Категория:Германски есеисти Категория:Родени в Нижни Тагил Категория:Преподаватели в руската академия за музика „Гнесини“