Жан-Пиер Вернан (; 4 януари 1914 – 9 януари 2007) е френски историк и антрополог, специалист по Древна Гърция.

Биография Произход и детство Жан-Пиер Вернан произхожда от семейство с антиклерикални, драйфусиански, републикански и социалистически убеждения.. Неговият дядо Адолф Вернан, роден през 1851 г. в Троа, основава през 1887 г. вестник Le Briard, „републикански вестник, отстояващ интересите на региона Бри“. Баща му Жан-Луи Вернан, роден през 1883 г., наследява вестника. Първоначално освободен от военна служба по здравословни причини, по време на Първата световна война той успява да се запише доброволец. Загива в бой на 21 юни 1915 г. в гората Бертонвал, северно от Арас. Жан-Пиер Вернан е осиновен от държавата и отгледан заедно с братовчедите си..

Образование Като сирак от войната, той учи в Париж в гимназия „Карно“, а след това в подготвителния курс „Ипокхагна“ в гимназия „Луи ле Гран“.

По време на следването си в Сорбоната става член на Комунистическата младеж и се сражава в Латинския квартал срещу „Камелотите на краля“. Там се сближава с някои от състудентите си, като Пиер Ерве и Валентин Фелдман.

Подобно на брат си Жак Вернан, той следва философия.

След това отбива военната си служба в 6-и полк на алпийските отряди, където се намира в момента на обявяването на войната (септември 1939 г.); като старши сержант в пехотата, той преминава през школата за резервни офицери и става кадет, след което е демобилизиран след примирието (юни 1940 г.).

След това е назначен за учител по философия в лицея „Пиер де Ферма“ в Тулуза. Днес конферентната зала на лицея носи неговото име.

Участие в Съпротивата В Тулуза той се сближава с Иньас Мейерсон, изобретателя на историческата психология, чиито лекции е посещавал в Сорбоната преди войната. Става негов последовател и подобно на него решава да се присъедини към Съпротивата.

През февруари 1942 г. вече е част от Съпротивата, по-точно един от движението Libération-Sud, основано от Еманюел д'Астие дьо ла Вижери. През ноември 1942 г. е назначен за началник на отдел на Тайната армия. Сътрудничи на вестника на Съпротивата Action.

По време на десанта в Нормандия (6 юни 1944 г.) минава в нелегалност; тогава е известен като „полковник Бертие“, командир на Френските вътрешни сили (FFI) в От Гарон. Организира освобождението на Тулуза (19 август) под заповедите на полковник Раванел, регионален ръководител на FFI. След катастрофата на Раванел с мотоциклет (септември 1944 г.), регионален ръководител става Жан-Пиер Вернан. Сред подчинените му са братята Анхел, които освобождават Андре Малро.

Университетска кариера През 1946 г. е назначен за професор в Лицея Жак-Декур в Париж. По-късно ще разкаже, че като политически ангажиран изследовател, интересът му към древната история произтича отчасти от факта, че това е област, в която Френската комунистическа партия не е имала политически интерес, надявайки се по този начин да се радва на „много по-голяма свобода на мисълта, отколкото ако работи в областта на съвременността“Frédérique Matonti, « Francs-tireurs ou partisans : les historiens communistes français et britanniques », Revue d’histoire moderne & contemporaine, 2006/5 (n° 53-4bis), p. 80-87..

През 1948 г. е приет в CNRS (Националния център за научни изследвания). През 1957 г. става директор на изследванията в Шеста секция (Икономически и социални науки), ръководена от Фернан Бродел, в Практическото училище за висши изследвания, където остава до 1975 г. От 1960 г. нататък преподава на Пиер Видал-Наке и Марсел Детиен, с които си сътрудничи по няколко публикации.

Въпреки донякъде дистанцирания прием от „официалния свят на елинистите“, той е подкрепен от редакторската работа на Франсоа Масперо, който публикува „Мит и мислене при древните гърци“ през 1965 г. в поредицата Textes à l'appui на Пиер Видал-Наке. След това занимаващият се със сравнителна митология Жорж Дюмезил му възлага да напише кратко есе за поредицата „Митове и религии“ на PUF, което се превръща в книгата „Произходът на гръцката мисъл“ (1962).

Убеден в необходимостта от сравнителни изследвания, той участва в основаването на Центъра за сравнителни изследвания на древните общества през 1964 г., по-късно преименуван на Център „Луи Жерне“, съставен предимно от елинисти и няколко латинисти.

Впоследствие е избран за професор в Колеж дьо Франс.

Обществени ангажименти след Втората световна война След войната той остава член на Френската комунистическа партия.

През 1960 г. подписва Манифеста на 121-те в подкрепа на отклоняването от военна служба по време на Алжирската война.. През 1963 г. е сред шестдесетте видни фигури, които призовават за създаване на Национална лига срещу ядреното въоръжаване като средство за възпиране.Une « Ligue nationale contre la force de frappe » est créée. Le Monde, 7 mars 1963.

Посещавайки СССР почти всяка година от 1960 г. нататък, той осъзнава остро реалността в страната. След падането на Никита Хрушчов (1964 г.) заявява, че е убеден, че „няма сила, способна да промени този тип общество, живеещо в ледниковия период“.Michel Gauthier-Darley et Guy Bruit, L'apprentissage d'un intellectuel: un militantisme au quotidien. Entretien avec Jean-Pierre Vernant, int. Alain Schnapp, Raison présente, Année 1996, 120, pp. 77-113. Но напуска комунистическата партия едва през 1969 г.

През февруари 1979 г. той е сред 34-мата подписали декларацията, изготвена от Леон Поляков и Пиер Видал-Наке, насочена срещу реториката на Робер Форисон за отричане на Холокоста.Valérie Igounet, Histoire du négationnisme en France. Paris: Éditions du Seuil, collection La Librairie du XXe siècle, 2000, p. 237.

На 23 октомври 2006 г., като част от поредицата „Понеделници в Колеж дьо Франс“, Жан-Пиер Вернан изнася лекция върху „Одисея“ в лицея „Льо Корбюзие“ в ОбервилиеVidéo de cette ultime conférence, dont le texte a paru après sa mort aux éditions Bayard (voir Publications, 2011)..

Умира на 9 януари 2007 г. в дома си в Севър и е погребан в гробището Брюйер в Севър.

Идеи Повлиян от елиниста Луи Жерне, психолога Иньас Мейерсонвж. Vernant J.-P., Metis, Vol. 4, (1989) n°2, p.305 – 14 и антрополога Клод Леви-Строс, той развива обновен подход към гръцкия мит, трагедия и гръцкото общество, които стават влиятелни сред класическите изследователи.

Признание

Почетен професор на Колеж дьо Франс и доктор хонорис кауза на Чикагския университет, университетите на Бристол, Бърно, Неапол, Оксфордския университет, университета на Крит в Ираклион (2002) и НБУ в София (2004 г.)Профил на Жан-Пиер Вернан като почетен доктор на НБУ, на сайта на НБУ..

Кралската академия на науките, литературата и изящните изкуства на Белгия го приема за член-кореспондент през декември 1976 г. През 1991 г. Вернан е избран за член на Американската академия на изкуствата и науките, а през 1994 г. – за член-кореспондент на Британската академия.

Критика Подходът на Вернан предизвиква остри критики, особено в Италия – в частност от филолози, повлияни от марксизма – които го обвиняват, че работи аисторично, пренебрегва индивидуалните характеристики на авторите и дори манипулира текстовете, като ги описва с категории, които са им фундаментално чужди (например полисемия и двусмислие).Vincenzo Di Benedetto, La tragedia greca di Jean-Pierre Vernant, in: Belfagor 32 (1977), p. 461–468; вижте също Vincenzo Di Benedetto, L’ambiguo nella tragedia greca: una categoria fuorviante, in: Euripide „Medea“, introd. di V. Di Benedetto, trad. di Ester Cerbo, p. 62–75, Milano, 1997.

Библиография

1962 Les Origines de la pensée grecque, Paris: CNRS. 1965 Mythe et pensée chez les Grecs. Etudes de psychologie historique, Paris: Maspero Мит и мислене при древните гърци. Прев. Л. Радоилска. София: Критика и хуманизъм, 1998, ISBN 954-587-041-9. Изданието съдържа кратка био-библиография (с.19 – 20). 1974 Mythe et société en Grèce ancienne, Paris: Maspero. 1976 Religion grecque, religions antiques, Paris: Maspero. 1985 La Mort dans les yeux. Figures de l’autre en Grèce ancienne, Paris: Hachette. 1989 L’individu, la mort, l’amour. Soi-même et l’autre en Grèce ancienne, Paris: Gallimard Индивидът, смъртта, любовта: Аз и другият в древна Гърция. Прев. Н. Панова, Л. Денкова. София: НБУ, 2004, ISBN 954-535-335-X. Георги Гочев, Ad gustum exigitur (четири рецензии), електронен портал Литература плюс култура 1990 Mythe et religion en Grèce ancienne, Paris:Seuil. Мит и религия в древна Гърция. Прев. Л. Денкова. София: НБУ, 2016, ISBN 978-954-535-908-8 1990 Figures, idoles, masques, Paris: Julliard. 1996 Entre mythe et politique, Paris: Seuil. 1999 L’univers, les dieux, les hommes. Récits grecs des origines, Paris: Seuil Всемирът, боговете, хората. Прев. Д. Табакова. София: ЛИК, 2001. 2005 Pandora, la première femme, Paris: Bayard.

Източници

Външни препратки

John Scheid, Jean-Pierre Vernant (1914 – 2007), 24 juin 2007

Категория:Френски историци Категория:Френски антрополози Категория:Френски структуралисти Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс Категория:Доктор хонорис кауза на Чикагския университет Категория:Доктор хонорис кауза на Масариковия университет Категория:Доктор хонорис кауза на Оксфордския университет Категория:Доктор хонорис кауза на НБУ Категория:Носители на ордена на Почетния легион Категория:Френски комунисти Категория:Участници във Френската съпротива Категория:Хора от Ил дьо Франс