Ото Херман Вилхелм Абих (; ) е германски геолог и минералог на руска служба.
Биография Произход и младежки години (1806 – 1844) Роден е на 11 декември 1806 година в Берлин, Германия, в семейство на миньор. Изучава естествени науки в Берлинския университет, като преподаватели са му Александър фон Хумболт, Ритер, Бух и други, и завършва през 1831 г. Най-ранната му научна работа е свързана с шпинели и други минерали, а по-късно прави специални изследвания на фумаролите, минералните отлагания около вулканичните отвори и структурата на вулканите.
През 1833 – 1834 изследва вулканичните райони на Италия. През 1842 г. извършва ново пътешествие в Италия и Сицилия и същата година е назначен за професор по минералогия в университета в Дерпт (днес Тартуски университет, Естония) и оттогава се занимава с геологията и минералогията на Русия.
Изследователска дейност (1844 – 1873) В периода 1844 – 1853 и 1858 – 1875 г. изследва с прекъсвания Кавказ и Закавказието, както и района на масива Голям Арарат.
До 1848 г. изследва и описва Колхидската низина, планинската система на Малък Кавказ и североизточната част на Арменската планинска земя. В Малък Кавказ отделя два хребета с посока изток-запад – Триалетски (около 150 км, 2850 м) и Месхетски (Аджаро-Имеретински, 150 км, 2850 м) и два къси меридионални хребета в изворите на река Кура. В Арменската планинска земя установява, че преобладават хребети със североизточно направление, характерни са плата (той описва и изследва Карското плато) и многочислени вулканични масиви, в т.ч. Голям Арарат и Арагац.
От 1849 г. преминава към изследване на Голям Кавказ. Отначало изследва южните склонове на Главния хребет в горните течения на реките Риони и Ингури, а след това се прехвърля на северните. Между горните течения на Кубан и Терек описва няколко върхове с височина 4 – 5 хил. м, в т.ч. Елбрус и Казбек и открива няколко ледника, като по този начин опровергава твърдението, че в Кавказ няма ледници. Успоредно на Главния хребет отделя втори хребет, който нарича Страничен, който има югоизточно простиране и в който се намират най-високите върхове на планината. След това Абих изследва горните, десни притоци на река Сунжа (от басейна на Терек), горния басейн на река Сулак и вододела между десните притоци на река Аварско Койсу и самостоятелни къси реки на Дагестан. Между реките Андийско и Аварско Койсу (и двете състявящи на Сулак) открива Богоския хребет. Картира района между реките Аргун и Андийско Койсу, изследва няколко малки котловини и горните течения на два десни притока на Сунжа.
През 1852 изследва южната част на Малък Кавказ и планините южно от река Аракс в Иран – до Тебриз.
През 1860 – 1862 отново посещава планинската част на Дагестан, района на връх Шахдаг (4243 м, в Голям Кавказ) и областта на калните вулкани в подножието на Талишките планини (по границата с Иран).
През 1863 – 1865 изследва южния склон на Голям Кавказ в района на горните течения на Ингури и Квирила и върховете и ледниците между Елбрус и изворите на Аргун. В долината на река Терек открива следи от древни заледявания, които по-рано се отричали от други изследователи.
През 1866 проследява цялата дъга на Малък Кавказ (около 600 км), включително Карабахския хребет (2725 м).
През 1870 – 1873 изследва района на юг от езерото Севан, а така също Триалетския и Картлийския хребети.
Следващи години (1873 – 1886) През 1853 г. Абих е избран за академик в Петербургската академия на науките. Една година по-късно е зачислен в корпуса на минните инженери, а през 1866 г. е избран за почетен член на Петербургската академия на науките.
През 1877 г. се премества във Виена. Умира на 1 юли 1886 г. на 79-годишна възраст.
Памет Неговото име носи минералът абихит.
Съчинения „Erläuternde Abbildungen von geolog. Erscheinungen, beobachtet am Vesuv u. Aetna 1833 u. 1834“ (Берлин, 1837) „Ueber die Natur u. den Zusammenhang der vulkanischen Bildungen“ (Брауншвейг, 1841); „Ueber die geolog. Natur des armen. Hochlandes“ (Дерпт, 1843) „Geolog. Beobachtungen auf Reisen in den Gebirgsländern zwischen Kur u. Araxes“ (Санкт-Петербург, 1868), „Geologische-Eorschungen in den kaukas. Ländern“ (I т., Вена, 1878), „Ueber krystallinischen Hagel im unteren Kaukasus“ (Вена, 1879). Геология Армянского нагорья. Западная часть…, [б.м.], 1899.
Източници
Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969. Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 173 – 174.
Категория:Руски изследователи Категория:Германски изследователи Категория:Изследователи на Азия Категория:Германски геолози Категория:Руски геолози Категория:Възпитаници на Хумболтовия университет Категория:Преподаватели в Тартуския университет Категория:Членове на Берлин-Бранденбургската академия на науките Категория:Академици на РАН Категория:Родени в Берлин Категория:Хора от Тарту Категория:Починали във Виена