Старобългарските азбуки са две: глаголица и кирилица. И двете имат ранни употреби и запазени паметници, които датират още от десети век. Създадени са в края на IX век за християнизацията на населението на българската държава, за нуждите на Българската православна църква, просветното дело и образованието на народен език в Първата българска държава.Колектив, „История на българите том I“, 2003 г. Съчинението „За буквите“ от Черноризец Храбър е посветено на глаголицата.

Диакриктика Старобългарската кирилска азбука е съставена въз основа на гръцкото уставно писмо, с добавяне на писмени знаци за специфичните славянски звукове, които не се намират във византийския гръцки език. От момента на създаването си старобългарската азбука започва да търпи влиянието на различните народни говори, на чиято територия влиза в употреба. Така тя се адаптира за конкретните или моментни политически нужди, развивайки върху първоначалната си основа нови варианти, които, заедно с вариациите на езика, са наричани редакции – съобразени с различията между отделните говори (виж сръбска редакция на старобългарския език, хърватска редакция на старобългарския език и руска редакция на старобългарския език).

Диакритически знаци Диакритическите знаци на кирилицата са заимствани в основата си от Средногръцкото писмо.

Развитие и вариации След падането на Първата българска държава под византийско владичество старобългарската азбука официално остава предимно в църковна употреба, служейки за размножаване на стари преписи и четене на църковна литература, създадена на старобългарски език, транслиран постепенно в писмения църковнославянски език през Средновековието, който е разпространяван от Православната църква из съседните на българското землище средновековни сръбски земи, Хърватското кралство и Киевска Рус.Колектив, „История на българите том I“, 2003 г.

По време на Първата българска държава почти целите територии на днешните Румъния и Молдова са под пряка българска власт. По време на Втората българска държава територията на Влашко до царуването на Иван Асен II е също под пряка българска власт, а след това – с васален статут, като Влашко и Молдова се намират под българско управление и юрисдикция през повечето време с изключение на кратки прекъсвания. Този исторически факт обуславя ползването на развилия се старобългарски в среднобългарски като официален език в княжество Влашко и княжество Молдова до 16 век. Румънската кирилица е в употреба до обединението на Влашко и Молдова, когато под западния натиск на т.нар. Трансилванска школа е изтласкана постепенно от румънската латиница на изкуствено създаваната нова общорумънска писмена култура (виж и Велика Румъния).

Днес съществуват различни версии на кирилицата, основани върху видоизменената основа на първата кирилска азбука, която е официална писменост на Първото българско царство. Понастоящем тези различни версии на кирилицата се ползват на територии в Югоизточна и по-голямата част от Източна Европа, както и в Централна и Северна Азия (виж и Евроазийство).

Старобългарска азбука Букви Юникод Название (кирилица) Произношение (МФА) Транслитерация МФА Произход Число А а азъ a Гръцко (Α, α) 1 Б б боукꙑ , b Гръцко (Β, β) В в вѣди v Гръцко (Β, β) 2 Г г глаголи g Гръцко (Γ, γ) 3 Д д добро d Гръцко (Δ, δ) 4 Є є єсть e Гръцко (Ε, ε) 5 Ж ж живѣтє ž, zh Глаголическо , Живете Ѕ ѕ / Ꙃ ꙃ sѣло dz 6 З з / Ꙁ ꙁ землꙗ z Гръцко (Ζ, ζ) 7 И и ижє i Гръцко (Η, η) 8 І і / Ї ї іжєі/їнїнъ i, I Гръцко (Ι, ι) 10 К к како k Гръцко (Κ, κ) 20 Л л людиѥ l Гръцко (Λ, λ) 30 М м мꙑслитє / m Гръцко (Μ, μ) 40 Н н нашь n Гръцко (Ν, ν) 50 О о онъ o Гръцко (Ο, ο) 70 П п покои p Гръцко (Π, π) 80 Р р рьци r Гръцко (Ρ, ρ) 100 С с слово s Гръцко (Ϲ, ϲ) 200 Т т тврьдо t Гръцко (Τ, τ) 300 Ѹ оу / Ꙋ ꙋ о​͡укъ u Гръцко (Ο, ο и Υ, υ) Ф ф фрьтъ f Гръцко (Φ, φ) 500 Х х хѣръ x Гръцко (Χ, χ) 600 Ѡ ѡ ѡмега ō, w Гръцко (Ω, ω) 800 Ц ц ци c Етиопско ሃ(?), Еврейско צ(?), Коптско ϥ(?) 900 Ч ч чрьвь č, ch 90 Ш ш ша š, sh Етиопско ሠ(?), Еврейско ש(?), Коптско ϣ(?) Щ щ ща št, sht Лигатура Ш-Т Ъ ъ ѥръ; ѥръ (голям) ŭ, u: [] Ꙑ ꙑ/Ы ы ѥрꙑ y [], или [] Лигатура Ъ-І Ь ь ѥрь; ѥрь (малък) ĭ, i: [] Ѣ ѣ ѣть ě [] Ю ю ю ju Лигатура I-ОУ Ꙗ ꙗ/Я я ꙗ ja Лигатура I-А Ѥ ѥ ѥ; [ие]; (йотирано е) je Лигатура І-Є Ѧ ѧ ѧсъ; малък юс; малка носовка ę, ẽ Ѩ ѩ ѩсъ; йотиран малък юс ję, jẽ Лигатура I-Ѧ Ѫ ѫ ѫсъ; голям юс; голяма носовка ǫ, õ Ѭ ѭ ѭсъ; йотиран голям юс jǫ, jõ Лигатура I-Ѫ Ѯ ѯ ѯи; кси ks Гръцко (Ξ, ξ) 60 Ѱ ѱ ѱи; пси ps Гръцко (Ψ, ψ) 700 Ѳ ѳ ѳита; тита; фита θ, th, T, F // Гръцко (Θ, θ) 9 Ѵ ѵ ѵжица; ижица ü , Гръцко (Υ, υ) 400 Ѵ ѵ ѷжица съ кєндима , 400 Ҁ ҁ² ҁо́па Гръцко (Ϙ, ϙ) 90 Ѿ ѿ ѿъ ot Лигатура Ѡ-Т 800 400

Забележки 1 – Ꙉ се използва само в сръбската кирилица. 2 – Ҁ се използва само като числото 90.

Източници

Българските азбуки СТАРОБЪЛГАРСКА, СЛАВЯНСКА ИЛИ ЦЪРКОВНО-ВИЗАНТИЙСКА ЛИТЕРАТУРА

Вижте също Ivan G. Iliev. Short History of the Cyrillic Alphabet. Plovdiv. 2012/Иван Г. Илиев. Кратка история на кирилската азбука. Пловдив. 2012. Short History of the Cyrillic Alphabet Реформи на Петър I

Външни препратки Древнобългарски азбуки Старобългарски период и културно-историческа роля на книжовния старобългарски език

Категория:Старобългарски език Категория:Азбуки Категория:Златен век (българско средновековие)