„Север-северозапад“ () е американски шпионски трилър от 1959 г., продуциран и режисиран от Алфред Хичкок. Участие във филма вземат Кари Грант, Ева Мари Сейнт и Джеймс Мейсън. Сценарият е на Ърнест Леман.
„Север-северозапад“ е история за сгрешена самоличност на невинен мъж, преследван в Съединените щати от агенти на мистериозна организация, опитваща се да му попречи да блокира плана им за контрабанда на микрофилм, който съдържа правителствени тайни, извън страната. Това е един от няколкото филма на Хичкок, които включват музика от Бърнард Херман и интро от графичния дизайнер Саул Бас, и е първият, който включва разширено използване на кинетична типография в началните надписи.
„Север-северозапад“ е включен сред каноничните филми на Хичкок от 50-те години на миналия век и често е посочван сред най-великите филми на всички времена. През 1995 г. е избран за съхраняване в Националния филмов регистър на Съединените щати от Библиотеката на Конгреса като „културно, исторически или естетически значим“. След първата прожекция - рецензенти на The New Yorker и The New York Times веднага го приветстват като шедьовър на комедийната и сложна самопародия.
Сюжет
Ню Йорк, 1958 година: сервитьор повиква „Джордж Каплан“ в ресторант „Oak Room“ на хотел „Плаза“, след като двама бандити вероятно са го помолили да го направи. Когато рекламният изпълнителен директор Роджър Торнхил се обръща към същия сервитьор, той бива припознат като Каплан, отвлечен от главорезите и отведен в имението на Лестър Таунсенд. Разпитван е от шпионина Филип Вандам – враг на Съединените щати от Студената война, който се представя за Таунсенд пред Торнхил. Вандам „урежда“ смъртта на Торнхил в инсценирана катастрофа при шофиране в нетрезво състояние. Торнхил оцелява, но не успява да убеди майка си и полицията в истинността на събитията, дори и след повторното посещение на имението на Таунсенд. По време на посещението Торнхил научава, че Таунсенд е дипломат на ООН.
Торнхил и майка му отиват в празната хотелска стая на Каплан в „Плаза“. След като Торнхил отговаря на обаждане на телефона на Каплан, главорезите, които са се обадили на номера от фоайето, започват преследването си. Торнхил се отправя към сградата на Общото събрание на ООН, за да се срещне с Таунсенд, който е напълно различен човек от Вандам. Един от преследвачите хвърля нож и убива Таунсенд, който пада в ръцете на Торнхил. Торнхил е заснет, докато грабва ножа, придавайки вид на ситуацията, че убиецът е именно той. След това бяга, опитвайки се да намери истинския Каплан. Неназована правителствена разузнавателна агенция установява, че Торнхил е бил сбъркан с Каплан, но решава да не го спасява от страх операцията ѝ да не бъде компрометирана: Каплан е несъществуващ агент, създаден от тях, за да обърква и разсейва Вандам.
Торнхил се качва на влака „20th Century Limited“ за Чикаго, където среща Ийв Кендъл, която го скрива от полицията. Двамата установяват връзка, но има уловка – тя работи тайно с Вандам. Кендъл казва на Торнхил, че е уредила среща с Каплан на изолирана селска автобусна спирка. Торнхил чака на уреченото място, но изведнъж бива нападнат от самолет на селскостопанската авиация. След като се опитва да се скрие в царевична нива, той изскача пред бързо движещ се камион, който спира, а самолетът се блъска в превозното средство, позволявайки му да избяга. Торнхил стига до хотела на Каплан в Чикаго и научава, че същият е напуснал точно преди момента, в който Кендъл твърди, че е говорила с него. Торнхил отива в стаята ѝ и я конфронтира, но тя си тръгва. Той я проследява до аукцион за изкуство, където забелязва Вандам да купува мексиканска статуя на Пурепеча.
Вандам оставя главорезите си да се справят с Торнхил. За да избяга, Торнхил прекъсва търга, докато полицията все още не е извикана. Той казва, че е избягалият убиец, но те го изправят пред шефа на правителствената агенция, „Професора“, който разкрива, че Каплан е измислен, за да отвлече вниманието на Вандам от истинския правителствен агент – Ийв Кендъл. Торнхил се съгласява да помогне за нейното прикритие. В посетителския център на планината Ръшмор, Торнхил - сега доброволно играещ ролята на Каплан – преговаря с Вандам за обрата Кендъл да бъде арестувана. Тогава Кендъл застрелва Торнхил, привидно смъртоносно, и бяга. Оказва се, че пистолетът ѝ е бил зареден с халосни патрони. Професорът урежда среща на Торнхил и Кендъл. Мъжът научава, че Кендъл трябва да замине със самолет с Вандам и неговия поддръжник Леонард. Той се опитва да я разубеди, за да не отиде, но пада в безсъзнание и е заключен в болнична стая.
Торнхил бяга от ареста на Професора и отива в къщата на Вандам, за да спаси Кендъл. В къщата Торнхил дочува, че скулптурата съдържа микрофилм и че Леонард е открил халосните патрони, останали в пистолета на Кендъл. Проличава, че Вандам ще убие Кендъл, като я хвърли от самолета. Торнхил успява да я предупреди с тайна бележка. Вандам, Леонард и Кендъл се насочват към самолета. Докато Вандам се качва, Кендъл взема скулптурата и бяга към Торнхил. Двамата се насочват към върха на планината Ръшмор. Докато се спускат от планината са преследвани от хората на Вандам - включително Леонард, който е смъртоносно прострелян от рейнджър. Вандам е задържан от Професора.
Междувременно Кендъл се държи за планината с върховете на пръстите си. Торнхил се протяга надолу, за да я издърпа нагоре. В този момент сцената се прекъсва и заменя с нова - той я издърпва – вече новата г-жа Торнхил – на горно легло на влак, който навлиза в тунел.
Актьорски състав +АктьорРоляКари ГрантРоджър ТорнхилЕва Мари СейнтИйв КендълДжеймс МейсънФилип ВандамМартин ЛандауЛеонардДжеси Ройс ЛандисКлара ТорнхилЛео Г. КаролПрофесорътАдам УилямсВалериан
Камео на Алфред Хичкок Епизодичните появи (роли) на Хичкок са характерни за повечето негови филми. В „Север-северозапад“ се вижда как вратата на автобуса се затваря пред лицето му точно когато фигурата му се показва на екрана малко след края на началните надписи. Има спекулации относно второ появяване в рамките на филма – около 45-ата минута.
Продукция
Процес по писане Хичкок често споделя пред журналисти за идеята си относно Кари Грант, криещ се в „носа на Ейбрахам Линкълн“. Същият дори спекулира, че филмът може да се нарича Човекът в носа на Линкълн.
Така режисьорът чака подходящ сценарист да развие идеята му. Този сценарист става Ърнест Леман. Първоначалният избор за ролята на пътуващия търговец е била поверена на Джеймс Стюарт, но Леман не е съгласен с тази негова позиция.
В своята книга „Животът и времето на Алфред Хичкок“ Джон Ръсел Тейлър предполага, че историята около хрумката на филма „Север-северозапад“ се е случила в период на писане на сценарий за друг филмов проект.Хичкок се съгласи да направи филм за Ем Джи Ем (Метро-Голдуин-Майер), който е адаптация на романа „The wreck of the Mary Deare“ от Ралф Хамънд Инес. Тогава композиторът Бърнард Херман препоръчва на Хичкок да работи с неговия приятел Ърнест Леман. Хичкок се съгласява и така двамата с Леман започват работа. Но след няколко седмици последният желае да напусне, тъй като се затруднява да разгърне сюжетът на филма. За щастие режисьор и сценарист намират път един към друг, а Леман заявява: „Ще направя най-добрия филм на Хичкок“. Впоследствие се раждат доста идеи, като Хичкок дори споделя за желанието си да направи преследване в планината Ръшмор. В крайна сметка за кулминационен момент на продукцията е избран точно този момент, а убийството на дипломата от ООН също се превръща във възлово събитие за сюжета. Всъщност Хичкок в работил върху историята на филма доста време преди да се срещне с Леман. Отис Гърнси е американският журналист, чиято идея вдъхновява Хичкок. Тя е повлияна от истинска история по време на Втората световна война, когато британското разузнаване се сдобива с мъртво тяло и измисля фиктивен офицер, който носи секретни документи. Те уреждат подобна инсценировка, за да заблудят германците. Гърнси „преразглежда“ идеята и я превръща в история за американски търговец, който пътува до Близкия изток и е приет за фиктивен агент. Така той бива обременен от „опасната си самоличност“. Хичкок харесва тази концепция за филм и купува 60 страници.
Кастинг Ева Мари Сейнт, която играе Ив Кендъл, получава ролята си по интересен начин. Тя се запознава с режисьора, а малко по-късно нейният агент я оведомява, че е получила покана за вечеря с Хичкок и семейството му. Няколко дни след това тя получава повторна покана за среща с Алфред. По съвет на майка си се облича в бежови дрехи, а на ръцете си слага бели ръкавици. Като след време споделя, че именно този образ ѝ е помогнал да спечели ролята.
Хичкок присъства на пиесата „The Middle of the Night” и остава впечатлен от играта на Мартин Ландау и поисква среща с него, на която му показва проекта. Докато актьорът разглежда сценария, Хичкок му заявява: „Вече си Леонард“.
Процес по заснемане По настояване на Хичкок филмът е направен в широкоекранния процес VistaVision на Paramount.
За една от сцените – самолет се удря в камион и експоадира, летящото средство е военновременен тренировъчен самолет Boeing-Stearman Model 75, като подобни модели са били използвани за селскостопански цели. Въпросният самолет е пилотиран от Боб Коу. А за заснемането на сцената Хичкок поставя „реплики“ на пътни квадратни знаци. Любопитно е, че години по-късно през 2000г. Британският вестник The Guardian поставя сцената под номер 29. в листата на „the top 100 film moments”.
Сред местата, на които е заснеман филма още са:
430 Pakr Avenue – това е сградата, използвана от Сол Бас по време на началните надписи. Хотел Plaza – след като взема такси със секретарската си, Торнхил изпива питие в бара на хотела. Именно тук той е отвлечен от привържениците на Вандам. Централата на ООН – след бягството на Торнхил от привържениците на Вандам в Плаза, той взема такси до централата на ООН, за да се срещне с Лестър Таунсенд. Интересно е, че сцената на Кари Грант, отиващ в Обединените нации в Ню Йорк, е заснета незаконно, тъй като след преглед на сценария властите на ООН отказват разрешение за заснемане. И така след два неуспешни опита Хичкок взема решение Грант да спре с такси пред сградата на Общото събрание, докато екип със скрита камера го заснеме как излиза от превозното средство и минава през площада. Летище Чикаго Мидуей – след ареста на Торнхил на търга, той и Професорът пътуват до летище Мидуей, където се качват на полет за Рапид Сити, Южна Дакота. Терминалът, който се вижда във филма, е построен през 1945 г., но днес вече не съществува, защото през 2002 г. сградата бива разрушена. Memorial view, връх Ръшмор - Фалшивото убийство на Роджър Торнхил се случва в стаята на Бъфало на сградата Memorial View в планината Ръшмор - единственото място в парка, където на Хичкок бива разрешено да снима. Къщата на Филип Вандам – разположена на скала на върха на планината Ръшмор, не е истинска структура. Хичкок иска от сценографите да направят къщата в стила на Франк Лойд Райт – най-популярният архитект в Америка по онова време. Външните снимки са направени с помощта на матови картини, докато вътрешните снимки са заснети с помощта на декор, построен в Кълвър Сити, Калифорния, където се намират студията на MGM.
Костюми Модни експерти твърдят, че сивият костюм, носен от Кари Грант през почти целия филм, е най-добрият костюм в историята на киното. Облеклото на Грант е повлияло и върху стила на обличане на героя на Том Круз в „Collateral“. Писателят Тод Макюън дори написва разказа „Костюмът на Кари Грант“, в който развива сюжета на филма от гледна точка на костюма.
Има известно несъгласие за това кой е „авторът“ на костюма. Според списание Vanity Fair поръчката била предоставена на Norton and Sons, но британският вестник The Independent посочва друго име. Трети таблоиди пък са на мнение, че костюмът е ушит от личния шивач на Грант.