Община Лозница е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград.
География Географско положение, граници, големина Общината е разположена в южната част на област Разград. С площта си от 240,613 km2 заема 6-о, предпоследно място сред 7-те общини на областта, което съставлява 9,9% от територията на областта. Границите ѝ са следните: на северозапад – община Разград; на североизток – община Самуил; на изток – община Хитрино, област Шумен; на юг – община Търговище, област Търговище.
Природни ресурси Геоложки строеж Дунавската платформа е играла относително пасивна роля спрямо нагъвателните процеси в Старопланинската геосинклинала. За нея са характерни платформеният тип тектонични движения – бавни, продължителни и диференцирани колебания на земната кора, придружени с разломяване на някои нейни части. Установено е съществуването на плоска, с голям радиус на захранване коруба, наречена Разградско-Самуилска. Тя се очертава като изявена регионална структура в Източната подобласт. Палеозойският цикъл по темето на Разградско-Самуилската подутина лежи на 800 – 1000 m под земната повърхност. Баремските и аптиските мергили и варовици се разкриват по бедрата на подутината (склоновете на Разградските и Самуилските височини). Долнокредитни дебелослойни варовици бронират отвесните брегове на Суха река и Бели Лом. Широкото разпространение на варовиците, голямата им мощност и зонално разположение благоприятстват развитието на карстови процеси. Самарско-Понтийската денудационна повърхност дава началото на съвременната морфоструктура. Льосонавяването е замаскирало старите ерозионни и карстови форми и е прикрило Самарско-Понтийската повърхност с льос. Мощността на льосовата повърхност е от 5 до 20 m.
Релеф Община Лозница се намира в южната част на Източната Дунавска равнина. Релефът на общината е предимно хълмист, със средна надморска височина около 370 m. Северозападните райони на общината, на запад от долината на река Бели Лом са заети от южните разклонения на Разградските височини. В тях, на 2 km северозападно от село Сейдол, на границата с Област Търговище се намира най-високата ѝ точка – около 470 m. На изток и североизток от долината на Бели Лом в пределите на общината попадат крайните южни части на Самуиловските височини. Тук североизточно от село Веселина надморската височина достига до 450 m.
Югоизточно от село Чудомир, в коритото на река Керизбунар е най-ниската ѝ точка – 174 m н.в.
Води Територията на община Лозница попада на границата между два водосборни басейна. Районът на север от линията между селата Сейдол, Синя вода, Ловско и Крояч се отнася към водосборния басейн на река Дунав. Тук протича горното течение на река Бели Лом (дясна съставяща на Русенски Лом, десен приток на Дунав). Реката води началото си от най-високата част на Разградските височини, западно от село Островче (община Разград) и след около 5 km западно от село Манастирско навлиза в община Лозница. Тече в източна посока, минава северно от село Синя вода и северно от село Ловско излива водите си в големия язовир Бели Лом. След като изтече от язовира рязко завива на северозапад, където долината ѝ служи за граница между Разградските (на запад) и Самуиловските височини (на изток). Северно от село Каменар напуска пределите на общината и навлиза в Община Разград.
Районът южно от по-горе посочената линия спада към водосборния басейн на река Камчия. Тук, в крайния югоизток на общината през селата Тръбач и Чудомир протича част от горното течение на река Керизбунар (ляв приток на река Врана, която е ляв приток на река Голяма Камчия).
Климат Местният климат носи типичните белези на източноевропейският: с малко валежи и относително студена зима за съответната ширина. Лятото е горещо и тогава падат максималните валежи. Средна годишна амплитуда на температурата е 22 – 24 °C. Пролетта и есента имат характер на преходни сезони, като есента е по-хладна от пролетта. В района преобладават западните и по-малко североизточни и източни ветрове. Средната годишна скорост на вятъра е сравнително малка – 1 м/сек. Най-силни ветрове духат през зимата и началото на пролетта, а най-слаби – през лятото и есента. Характерна особеност е сравнително честата и интензивната поява на фьон.
По-важни климатични данни за общината: атмосферно налягане 975, 6 hPa средна годишна температура 11,6 °C средна януарска температура -1,6 °С максимална абсолютна температура 36,5 °C (17.07.2001) минимална абсолютна температура -13,5 °C (18.12.2001) годишна сума на валежите 504 л/м2 относителна влажност на въздуха 68 % средногодишна облачност 5 бала
Почви Според почвената зоналност на България /Танов, 1957 г./ територията на община Лозница попада в Лудогорски район на Дунавската подобласт към Северната почвена провинция. Това е хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори на Мизийската горно растителна област. Почвообразуващата скала на този район е главно типичен и глинясъл льос. Най-широко разпространени са излужените черноземи и деградиралите тъмносиви горски почви. Малки площи карбонатни черноземи се намират в съседство с долините на р. Бели Лом. Генетично най-младите почви: ливадно-черноземните, алувиално-ливадните и делувиално-ливадните са развити в речните долини и между ридовите понижения.
Природни забележителности На територията на община Лозница, в землището на село Гороцвет се намира защитената местност Курията, с площ около 30 дка. Вековната дъбова гора е в добро състояние. РИОСВ, Русе и Община Лозница извършват съвместно периодични проверки и постоянен контрол по опазване на вековните дървета. Тук в местността „Елаците“, имот кад. № 059001 се намира и единственото в общината находище на пролетен гороцвет. Пролетният гороцвет, който вирее в тази местност, е включен в Заповед № РД-83/30 януари 2004 г. на министъра на околната среда и водите относно специалния режим на опазване и ползване на лечебните растения през 2004 г., по силата на която е забранено ползването му от естествени находища на територията на цялата страна.
В землището на с. Манастирско, местността Каваклък има 14 вековни дървета – зимен дъб и цер. Всички те са в добро състояние.
Населени места
Общината се състои от 16 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:
Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име) Населено място Пребр. на населението през 2021 г. Площ на землището (в км2) Забележка (старо име)Бели Лом 571 19,808 Дуран Манастирско 131 7,459 Теке махлаВеселина 739 21,481 Кара гьоз Манастирци 240 12,119 Чукур къшла, ТекеГороцвет 324 18,641 Ютюклер Сейдол 481 13,406 Градина 245 14,654 Ерджи Синя вода 759 15,660 Гьокче суКаменар 378 21,196 Ташчи Студенец 294 12,714 СоуджакКрояч 125 10,628 Хасан терзи Трапище 551 16,471 ЧукуровоЛовско 562 13,746 Шекере Тръбач 140 7,361 БорозанЛозница 1857 24,130 Кобадън Чудомир 302 11,139 Кара иб
Административно-териториални промени Указ № 192/обн. 21.04.1923 г. – преименува с. Чукур къшла (Теке) на с. Манастирци; МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Ютюклер на с. Гороцвет; – преименува с. Ташчи на с. Каменар; – преименува с. Кючук ада кьой (Малка ада) на с. Островче; – преименува с. Чукурово на с. Трапище; – преименува с. Борозан на с. Тръбач; МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Шекере на с. Ловско; МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Кара гьоз на с. Веселина; – преименува с. Ерджи (Ержи) на с. Градина; – преименува с. Хасан терзи на с. Крояч; – преименува с. Кобадън на с. Лозница; – преименува с. Теке махла на с. Манастирско; – преименува с. Ендже на с. Новак; – преименува с. Гьокче су на с. Синя вода; – преименува с. Соуджак на с. Студенец; – преименува с. Кара иб на с. Чудомир; Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Новак и го присъединява като квартал на с. Синя вода; Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава с. Ловско и го присъединява като квартал на с. Лозница; Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Лозница за гр. Лозница; Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дуран на с. Бели Лом; Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Дралфа, Търговищки окръг и присъединява населените места включени в състава ѝ към община Лозница; – отделя селата Буйново, Мировец, Пресяк и Твърдинци и техните землища от бившата община Макариополско, Търговищки окръг и ги присъединява към община Лозница; Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отделя кв. Ловско от гр. Лозница и го възстановява като отделно населено място – с. Ловско; Указ № 55/обн. 30.03.2001 г. – отделя селата Буйново, Голямо Ново, Дралфа, Кошничари, Кръшно, Маково, Миладиновци, Мировец, Пресяк, Росина и Твърдинци и техните землища от община Лозница и ги присъединява към община Търговище, област Търговище; Указ № 372/обн. 28 януари 2005 г. – отделя с. Островче и неговото землище от община Лозница и го присъединява към община Разград, област Разград.
Население Етнически състав Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):
Населено място Численост Населено място Дял (в %) Общо Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Неотговорили Българи Турци Цигани Други Не се самоопределят Не отговорили Общо 9265 2812 4440 59 190 164 1600 100,00 30,35 47,92 0,64 2,05 1,77 17,27Лозница 2230 1258 542 112 312 Лозница 56,41 24,30 5,02 13,99Веселина 917 838 3 21 53 Веселина 91,38 0,32 2,29 5,77Синя вода 844 227 303 4 10 5 295 Синя вода 26,89 35,90 0,47 1,18 0,59 34,95Бели Лом 747 3 719 0 0 0 25 Бели Лом 0,40 96,25 0,00 0,00 0,00 3,34Ловско 675 251 222 0 15 7 180 Ловско 37,18 32,88 0,00 2,22 1,03 26,66Трапище 585 139 266 32 136 Трапище 23,76 45,47 5,47 23,24Сейдол 529 302 10 3 21 3 190 Сейдол 57,08 1,89 0,56 3,96 0,56 35,91Каменар 494 60 324 14 94 Каменар 12,14 65,58 2,83 19,02Гороцвет 408 115 273 0 17 Гороцвет 28,18 66,91 0,00 4,16Студенец 382 210 52 10 0 6 104 Студенец 54,97 13,61 2,61 0,00 1,57 27,22Чудомир 332 255 3 17 37 Чудомир 76,80 0,90 5,12 11,14Градина 346 0 327 0 0 0 19 Градина 0,00 94,50 0,00 0,00 0,00 5,49Манастирци 288 105 3 0 0 97 83 Манастирци 36,45 1,04 0,00 0,00 33,68 28,81Тръбач 174 73 88 0 12 Тръбач 41,95 50,57 0,00 6,89Манастирско 171 0 134 0 0 0 37 Манастирско 0,00 78,36 0,00 0,00 0,00 21,63Крояч 143 52 84 0 6 Крояч 36,36 58,74 0,00 4,19
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2021 г.:
Численост Дял (в %)Общо 7699 100,00Българи 1803 23,41Турци 3988 51,79Цигани 88 1,14Други 1339 17,39Не се самоопределят 39 0,50Неотговорили 70 0,90Непоказано 372 4,83
Вероизповедания Численост и дял на населението по вероизповедание, според преброяванията през годините:
Численост Дял (в %) 2011 2021 2011 2021 Общо 9265 7699 Общо 100,00 100,00Християнство Православие 1489 1214 Християнство Православие 16,07 15,76Католицизъм 9 Католицизъм 0,09 Протестантство 3 Протестанство 0,03 Ислям 5143 5748 Ислям 55,50 74,65Друго Юдаизъм 5 1 Друго Юдаизъм 0,05 0,01Други 2 Други 0,02Нямат 126 26 Нямат 1,35 0,33Не се самоопределят 381 77 Не се самоопределят 4,11 1,00Неотговорили – 165 Неотговорили – 2,14Непоказано 2109 466 Непоказано 22,76 6,05
Политика
Общински съвет Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:
Партия, коалиция или инициативен комитет 2003 2007 2011 2015 2019 2023 Общ брой места 17 17 17 17 17 17Движение за права и свободи 7 11 11 12 10 9ГЕРБ 2 3 5 6 5Коалиция „ПП – ДБ“ 3Коалиция „Демократична България – обединение“ (Да, България!, Демократи за силна България, Зелено движение) 1 Българска социалистическа партия 1 Ред, законност и справедливост 1 Обединени земеделци 1 Новото време 2 Земеделски народен съюз 2 Национално движение за права и свободи 5 Национално сдружение - Български земеделски народен съюз 3 Съюз на демократичните сили 1 ВМРО – Българско национално движение 1
Кметства Резултати от местните избори за кметове на кметства, според листата на излъчване: