Лъв VII () е римски папа от януари 936 г. до смъртта си през юли 939 г. Като монах принадлежи към ордена на бенедиктинците и се възкачва на папския престол благодарение на застъпничеството на Алберих II Сполетски. Папа Лъв VII през целия си кратък понтификат поощрява развитието на манастирите, но е запомнен и с благословията си над архиепископа на Майнц Фридрих в кампанията му по прогонване на юдеите от Германия.
Тленните му останки почиват в Папската катедрала.
Категория:Папи Категория:Архиепископи от 10 век Категория:Починали през 939 година