Джуди Денч

Дейм Джуди Оливия Денч CH DBE FRSA () е британска кино- и театрална актриса и активистка. Във Великобритания има репутация на една от най-великите актриси в историята, главно благодарение на работата си в театъра, който остава нейна сила през цялата ѝ кариера. Неведнъж ее класирана на първо място в анкетите за най-добър британски актьор.

Шесткратно номинирана за наградата „Оскар“, през 1999 г. Денч печели „Оскар“ за най-добра поддържаща актриса за шестминутното си изпълнение на кралица Елизабет I във филма „Влюбеният Шекспир“ (1998). Има шест номинации за наградата за изпълненията си в „Мисис Браун“ (1997), „Шоколад“ (2000), „Айрис“ (2001), „Госпожа Хендерсън представя“ (2005), „Записки по един скандал“ (2006) и „Филомена“ (2013).

Денч е носителка на редица други отличия за актьорската си игра в театъра, киното и телевизията: една награда „Оскар“ (1999), единадесет награди на Британската филмова академия (1966, 1968, 1982, 1985, 1987, 1989, 1998, 1999, 2001 и 2002), включително четири BAFTA TV и една BAFTA Fellowship, седем награди „Лорънс Оливие“, три награди „Сателит“ (1998, 2008 и 2009), две награди на Гилдията на екранните актьори (1999 и 2001) и „Златен глобус" (1998 и 2001.), една награда „Тони“ (1999), Специална награда „Оливие“ (2004), Европейски филмови награди (2008), изследователска стипендия на Британския филмов институт (2011) и много други.

Биография и кариера Ранни години Джуди Денч е родена на 9 декември 1934 г. в Хюорт, част от град Йорк, Англия. Майка ѝ Елинор Олив Джоунс е родена в Дъблин, Ирландия, а баща ѝ Реджиналд Артър Денч (1897 – 1964) е лекар, роден в Дорсет, Англия, който по-късно се премества в Дъблин, където израства. Денч има двама братя, единият от които е актьорът Джефри Денч (1928 – 2014); и двамата са родени в град Тилзли, Ланкашър. Нейна племенница е Ема Денч – професорка по древноримска история в Бирбек Колидж и в Харвард.

На 13-годишна възраст Денч постъпва в училище „Маунт“ – частно квакерско средно училище в Йорк, където приема квакерството.

Чрез родителите си тя е в редовен контакт с театъра: баща ѝ е личен лекар на Йоркския театър, а майка ѝ работи като гардеробиерка. Актьори често отсядат в дома им, а Денч участва непрофесионално в първите три постановки на модерното възраждане на Йоркските мистерии (1951, 1954 и 1957), средновековен цикъл от 43 „Мистерийни пиеси“ (Mystery plays). В третата постановка тя изпълнява ролята на Дева Мария на неподвижна сцена в Йоркските музейни градини.

Първоначално Денч се обучава за сценографка, но се насочва към актьорската игра, вдъхновена от брат си Джеф, който учи в Централната школа за реч и драматургия (Central School of Speech and Drama) в Лондон, намираща се тогава в Роял Албърт Хол. Тя кандидатства и е приета, като нейна съученичка е Ванеса Редгрейв. Денч завършва обучението си, получавайки четири актьорски награди, включително Златен медал за изключителна студентка.

През септември 1957 г. Денч прави първата си професионална сценична изява с театралната компания Old Vic в Кралския дворцов театър в Ливърпул, в ролята на Офелия в „Хамлет“. Според критика на вестник London Evening Standard тя притежава „талант, който ще бъде показан с по-голямо предимство, когато придобие някаква техника, за да го използва“. „talent which will be shown to better advantage when she acquires some technique to go with it.“ По-късно Денч дебютира в Лондон със същата продукция и остава член на компанията в продължение на четири сезона (1957–1961). Сред ролите ѝ са Катерина в „Хенри V“ (1958), което бележи нейния дебют в Ню Йорк, и Жулиета в „Ромео и Жулиета“ (1960), режисирана от Франко Дзефирели. В този период тя участва в турнета в САЩ, Канада, Югославия и на Единбургския фестивал.

През декември 1961 г. Денч се присъединява към Кралската шекспирова компания с ролята на Аня във „Вишнева градина“ в Театър „Олдуич“ в Лондон. През април 1962 г. дебютира в Стратфорд на Ейвън като Изабела в „Мяра за мяра“.

Впоследствие играе в сезони на Nottingham Playhouse от януари 1963 г., включително турне в Западна Африка като Лейди Макбет за Британския съвет, както и в Oxford Playhouse от април 1964 г.

На 6 декември 1964 г. играе Валънтайн Уоноп в трите части на The Parade's End, адаптация по едноименната тетралогия романи на британския писател Форд Мадокс Форд. Драмата е част от Theatre 625 – британски телевизионен антологичен сериал, продуциран от Би Би Си и излъчван по Би Би Си 2.

Същата година Денч дебютира в киното с криминалния филм The Third Secret („Третата тайна“). През 1965 г. има малка роля в трилъра за Шерлок Холмс A Study in Terror, заедно с колегата си от Nottingham PlayhouseДжон Невил.

През 1966 г. участва отново в Theatre 365 по Би Би Си 2, в ролята на Тери в драмата от четири части Talking to a Stranger. За изпълнението си печели наградата на БАФТА за най-добра актриса.

Известност През 1966 г. Денч получава наградата на БАФТА за най-обещаващ дебют в главна роля във филм за изпълнението си в „Четири сутринта“ (Four in the Morning). През 1968 г. тя печели наградата на БАФТА за най-добра актриса за ролята си в телевизионната драма на Джон Хопкинс „Говорейки с непознат“ (Talking to a Stranger), излъчена по Би Би Си през 1966 г.

През 1968 г. ѝ е предложена ролята на Сали Боулс в мюзикъла „Кабаре“. Въпреки първоначалните си притеснения Денч участва в продукцията на Театър „Палас“ в Лондон, където получава положителни отзиви за изпълнението си. След дълго участие в „Кабаре“ тя се присъединява към Кралската шекспирова компания (RSC),с която работи близо две десетилетия в Стратфорд на Ейвън и Лондон, и печели няколко награди за най-добра актриса. Сред ключовите ѝ роли са херцогинята в „Херцогинята на Амалфи“ на Джон Уебстър през 1971 г. В сезона в Стратфорд на Ейвън през 1976 г. и в Театър „Олдуич“ в Лондон през 1977 г. Денч участва в две комедии: като Адриана в мюзикъла на Тревър Нън по „Комедия от грешки“ на Шекспир и като Беатрис в British Raj на режисьора Джон Бартън по „Много шум за нищо“, отново на Шекспир.

Едно от най-забележителните ѝ постижения с Кралската шекспирова компания е ролята на лейди Макбет в постановката на Тревър Нън от 1976 г. в театър The Other Place в Стратфорд на Ейвън. Заедно с Иън Маккелън тя получава изключително благоприятни отзиви от критиците, а продукцията е пренесена в лондонския театър Donmar Warehouse и адаптирана за телевизията, като по-късно е пусната на VHS и DVD. През 1977 г. Денч печели наградата на Театралното дружество на Уест Енд (SWET) за най-добра актриса.

През 1979 г. е номинирана за наградата на БАФТА за ролята си на Хейзъл Уайлс в драмата на Би Би Си от 1979 г. „На раменете на гигант“ (On Giant's Sdhoulders). През 1989 г. е избрана за ролята на Пру Форест в сапунената опера на Би Би Си „Стрелците“ (The Archers) в нейното 10000-то издание.

Денч има романтична роля на стара мома в телевизионния филм на Би Би Си „Лангриш, слезни“ (Langrishe, Go Down) (1978) с Джеръми Айрънс, по сценарий на Харолд Пинтър и с режисьор Дейвид Джоунс.

През 1988 г. дебютира като режисьор с турнето на Театрална компания „Ренесанс“ – Ренесансовият Шекспир на път, в сътрудничество с Birmingham Rep, една от най-старите британски театрални компании. Сезонът завършва с тримесечна репертоарна програма в Театър „Финикс“ в Лондон. Нейният принос е постановката на „Много шум за нищо“, представена в Наполеоновата епоха, с участието на Кенет Брана и Ема Томпсън като Бенедикт и Беатрис.

Денч участва многократно в продукции на Уест Енд, включително в ролята на Мис Трант в мюзикъла The Good Companions (1974) в Театъра на Нейно Величество (Her Majesty Theatre). През 1981 г. е избрана за ролята на Гризабела в оригиналната продукция на мюзикъла „Котките“, но е принудена да се оттегли поради скъсано ахилесово сухожилие, като ролята преминава към Илейн Пейдж.

През 1987 г. Денч изпълнява ролята на Клеопатра в „Антоний и Клеопатра“ на Шекспир в Кралския национален театър в Лондон. През септември 1995 г. играе Дезире Армфелдт в голямото възраждане на мюзикъла „Малка нощна музика“ на американския композитор Стивън Сондхайм, за която роля печели награда „Лорънс Оливие“.

През 1989 г. участва в британския телевизионен сериал „Лошо поведение“ (Behaving Badly), излъчен по Чанъл 4, базиран на едноименния роман на Катрин Хийт.

Популярен успех След дългия период между филмите за Джеймс Бонд „Упълномощен да убива“ (1989) и „Златното око“ (1995), продуцентите избират Денч за ролята на М – ръководителката на MI6. Персонажът е създаден по модела на дейм Стела Римингтън, истинската директорка на MI5 между 1992 и 1996 г. Денч става първата жена, която играе М, наследявайки Робърт Браун. „Златното око“ е 17-ият шпионски филм от поредицата и първият с участието на Пиърс Броснан като Джеймс Бонд; той е първият филм за Бонд, направен след разпадането на Съветския съюз и края на Студената война, който дава предисторията на сюжета. В световен мащаб филмът реализира приходии от 350,7 млн. щатски долара, а критиците го оцеяват като модернизиране на поредицата.

През 1997 г. Денч играе първата си главна филмова роля като кралица Виктория в телевизионния филм на Джон Мадън „Мисис Браун“, който показва връзката на кралицата с личния ѝ слуга и фаворит Джон Браун, изигран от Били Конъли. Заснет с намерението да бъде показан по Би Би Си 1 и в Masterpice Theatre – драматичен антологичен телевизионен сериал на американската телевизия WGBH, той е закупен от магната на Мирамакс Харви Уайнстийн, който го показва в американските кина. Лентата получава положителни отзиви и постига неочакван търговски успех, реализирайки над 13 млн. щатски долара в световен мащаб. През 1997 г. е включена в програмата Un Certain Regard на Фестивала в Кан. За изпълнението си Денч получава всеобщо признание от критиците, четвърта номинация за наградата на БАФТА за най-добра актриса във водеща роля и първа номинация за най-добра актриса на 70-те награди „Оскар“. През 2011 г., при приемането на награда от Британския филмов институт в Лондон, Денч заявява, че проектът е поставил началото на нейната холивудска кариера, като се шегува: „Това е благодарение на Харви, чието име съм си татуирала на дупето“. През 2017 г. тя коментира пред вестник „Сън“, че Уайнстийн несъмнено е помогнал за филмовата ѝ кариера, но подчертава, че не е знаела за неговите сексуални посегателства и изразява съчувствие към жертвите.

Другият филм на Денч от 1997 г. е „Винаги ще има утре" (Tomorrow Never Dies) на Роджър Спотисууд, който е вторият ѝ филм от поредицата за Джеймс Бонд.

Същата година тя работи отново с режисьора Джон Мадън в романтчната комедийна драма „Влюбеният Шекспир“ (Shakespeare in Love, 1998), която изобразява любовната връзка на Уилям Шекспир, изигран от Джоузеф Файнс, по времето когато пише пиесата „Ромео и Жулиета“. За изпълнението си в ролята на кралица Елизабет I Денч получава високи оценки. На следващата година тя е номинирана за повечето от важните филмови награди, като печели както награда „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля, така и наградата на БАФТА за най-добра актриса в поддържаща роля.

През 1999 г. Денч печели награда „Тони“ за изпълнението си на Есме Алън в постановката на Бродуей Amy's View на сър Дейвид Хеър. Същата година тя участва заедно с Шер, Джоан Плоурайт, Маги Смит и Лили Томлин в полуавтобиографичната драма „Чай с Мусолини“ (Tea with Mussolini) на Франко Дзефирели, която разказва за възпитанието на младото италианско момче Лука от група британки и американки преди и по време на Втората световна война.

През 1999 г. излиза и третият филм за Джеймс Бонд с участието на Пиърс Броснан – „Само един свят не стига“ (The World Is Not Enough). В него ролята на М е разширена, като героинята е пряко въвлечена в конфликта с главния злодей Ренард, който се завръща, за да я преследва, замисля убийството на стария ѝ приятел сър Робърт Кинг и се опитва да убие дъщеря му Електра.

2001 – 2005 г.