Фридрих II Хоенщауфен () е крал на Германия от 9 декември 1212, император на Свещената Римска империя от 22 ноември 1220 и крал на Сицилия (под името Федерико I, 1198 – 1250 г.). Представител е на династията Хоенщауфен, син на Хайнрих VI и Констанс Сицилианска, внук на Фридрих I Барбароса и крал Роже II Сицилиански. Той продължава имперската политика на предшествениците си, която е на противопоставяне спрямо Папската държава и италианските градове-държави. Предвожда Шестия кръстоносен поход (1228 – 1229), завоюва Светите земи, постига мир с Аюбидския султан и се коронясва за крал на Йерусалимското кралство (1229 – 1243).

Неговите политически и културни амбиции са съизмерими с огромната територия, над която царува, обхващаща почти цяла Италия през Алпите до Северна Германия. Взема участие и в кръстоносните походи, като чрез брак постига контрол над Йерусалим. От коронацията си през 1220 до смъртта си е император на Свещената Римска империя, мечтае за универсална власт и се възприема като директен наследник на августите от Античността.„His dream of universal power made him regard himself as an emperor of classical times and a direct successor to Augustus“, notes Roberto Weiss, The Renaissance Discovery of Classical Antiquity (Oxford: Blackwell) 1973:12. Животът му преминава в конфронтация с папството, отлъчван е три пъти от църквата от различни папи и често образът му е очернян в последващи хроники, като папа Григорий IX дори го нарича Антихрист.

Фридрих говори шест езика и е покровител на науките и изкуствата. Играе голяма роля в основаването на сицилианската поетична школа и сам пише. В неговия двор в Палермо около 1220 г. за първи път започва да се използва сицилиански език. Поезията, написана по негово време, оказва значително влияние на по-късната литература на италиански език. Той създава стройна административна и съдебна система и юридически кодекси със закони.

След смъртта му династия Хоенщауфен съществува краткотрайно, а Свещената Римска империя навлиза в период на упадък, който продължава до времето на управлението на Карл V, 250 години по-късно.

Ранни години

Фридрих се ражда по време на пътуването на баща му към Сицилия, където отива да предяви претенциите си към престола. Майка му е доста възрастна, на 40 години, и за да няма съмнения в произхода му, раждането става в присъствието на местни матрони в Йези, а след това Констанс Сицилианска кърми бебето публично.

Император Хайнрих VI умира след кратко боледуване през септември 1197 г. само на 32-годишна възраст, точно преди да се качи на кораб за кръстоносен поход към Светите земи. Неговата смърт заварва тригодишния Фридрих в Италия, на път към Германия, и неговият настойник Конрад от Сполето го връща в Палермо при майка му, където той е коронясан за крал на Сицилия на 17 май 1198 г. Майка му, която е кралица по право, става негов регент, но скоро умира. Регент става папа Инокентий III (кралството е васално на Папската държава), а негов учител е Сенси Савели, впоследствие папа Хонорий III. Фридрих живее и се обучава в двореца в Палермо до пълнолетието си.

В Германия избухва ожесточен спор между династиите Хоенщауфен и Велфи () кой да наследи германската корона. Макар че под натиска на баща му през 1196 г. малкият Фридрих (на две години) е избран за крал на римляните от германските принцове и по този начин наследява имперската корона, неговите права в Германия са оспорвани в продължение на 17 години. Известно време в Германия царуват двама крале – вуйчо му Филип Швабски от Хоенщауфен и Ото IV от Велфите. От 1200 до 1206 г. регентството над Фридрих е в ръцете на германски военни (Марквард фон Анвайлер и William of Capparone). По това време положението е нестабилно – германски и папски военачалници, местни феодали, сицилиански сарацини, както и северноиталианските градове-държави Генуа и Пиза водят ожесточена борба всеки срещу всеки. Положението се стабилизира до известна степен през ноември 1206 г., когато Палермо е завзет от имперските войски, които управляват от името на Фридрих. През декември 1208 г. Фридрих е обявен за пълнолетен на четиринадесет години. Още на следващата година сключва брак с доста по-възрастната Констанца Арагонска, като така получава необходимата му военна подкрепа от испански рицари от Кралство Арагон.

Крал на Германия и император

Към края на 1210 г. Ото IV нахлува в Италия и на следващата година войските му заплашват Сицилия. През септември 1211 г. обаче е принуден да се оттегли, след като германските барони обявяват подкрепата си за Фридрих и го избират за германски крал. Фридрих заминава за Германия през същата година, преодолявайки много препятствия по пътя, получава голяма подкрепа при избора, проведен във Франкфурт през декември 1212 г. и е коронясан в Майнц. Ото IV е принуден да отстъпи окончателно след като претърпява поражение от френския крал Филип II Август в битката при Бувин (27 юли 1214 година) и се оттегля в Брауншвайг.

През 1220 г. в Рим Фридрих е помазан за император от папа Хонорий III. Същия ден потвърждава юридическото разделение между империята и Кралство Сицилия, запазвайки само личната уния, като така отговаря на желанието на папата. В коронационния си обет Фридрих поема кръста и обещава да тръгне на кръстоносен поход след година. Издава закони срещу еретиците и като че постига разбирателство с папството. След това се заема да умири най-напред Сицилия. Подчинява сарацините, разбунтували се там (1222 – 1224), и ги преселва в Апулия, на границата с папските владения. Голяма част от личната му гвардия е съставена от мюсюлмани, което предизвиква критики от страна на папата. Фридрих отменя привилегиите на северноиталианските търговци в земите си и започва да развива своя морска търговия. За нуждите на управлението основава университет в Неапол, където да се подготвят държавните чиновници. Изучават се право, теология, философия и естествени науки. Фридрих превръща Сицилия и Апулия в център на своята власт. Построява редица укрепления, уголемява пристанищата и създава свой търговски флот.

Кралството запазва държавната администрация, установена от норманите. В нея работят и мюсюлмани, запазени са юстициариите като наместници в провинциите. Има добре организирана съдебна система с професионални съдии. Те са заплатени от кралската хазна, която се нарича диван. Освен от домена и от данъците, хазната се пълни от търговията с тунизийското крайбрежие, от пристанищните такси и налога за прекосяване на Месинския пролив (пътят на генуезките и пизанските търговци към Ориента). Освен върху търговията, съществува държавен монопол върху горите, риболова, солта, железните мини и производството на коприна. Тези доходи превръщат Фридрих в най-богатия крал в Европа през XIII век.

Кръстоносен поход

Още когато е коронясан за крал на римляните Фридрих дава обет да отиде на кръстоносен поход. Той непрекъснато отлага отпътуването си и макар че подновява обета при коронацията си като германски крал, не заминава за Египет с армиите на Петия кръстоносен поход през 1217. Изпраща войски под командването на Лудвиг Баварски, но непрекъснатото очакване на пристигането му от страна на кръстоносците внася допълнителна несигурност в командването на похода. Това е една от причините походът да завърши с неуспех с отстъпването на Дамиета през 1221 г.Madden, Thomas F. The New Concise History of the Crusades. MD: Rowman and Littlefield Publishers, Inc., 2006. Фридрих е сочен като виновник за провала както от папа Хонорий III, така и от обикновените християни.Honorius III. „Ad Fredericum Romanorum Imperatorem.“ In Medii Aevi Bibliotheca Patristica Tomus Quartus, edited by César Auguste Horoy, 28 – 29. Paris: Imprimerie de la Bibliothèque Ecclésiastique, 1880. Archive.org

През 1225 година, след като обещава на папата да потегли на кръстоносен поход, Фридрих свиква през 1226 година имперска Диета в Кремона, неговата опора в Ломбардия, с цел да укрепи властта си в градските комуни на Северна Италия, да набере кръстоносци и да продължи борбата с ересите. Събралите се обаче отговарят с възраждане на Ломбардската лига, която дядо му Фридрих Барбароса побеждава през XII век, и избират отново за водач Милано. Североиталианските градове не само саботират диетата в Кремона, но и се съпротивляват ефективно на реформите на Фридрих. Диетата е отменена, но е постигнато споразумение между Фридрих и Втората ломбардска лига с посредничеството на Хонорий. По време на престоя си в Северна Италия Фридрих дарява на Тевтонския орден териториите, които по-късно ще оформят Източна Прусия, мотивирайки участието му в Северните кръстоносни походи.

Папата не спира да напомня за обещанието на Фридрих да се отправи на кръстоносен поход. Императорът иска обаче преди това да разреши проблемите в Италия. След като съпругата му Констанца умира през 1222 г., той избира за съпруга Изабела (Йоланда) дьо Бриен, наследница на трона на Йерусалимското кралство. Сватбата е през 1225 г. и той вече има сериозна причина да се отправи на път, за да предяви претенции към Йерусалим.

През 1227 г., когато Фридрих вече е готов да отплава от Бриндизи към Светите земи, сред войниците избухва епидемия. Това е добра причина Фридрих да отложи пътуването отново, но новият папа Григорий IX, който и преди този случай води пропаганда срещу него, обявявайки го едва ли не за атеист, не приема обясненията и го отлъчва от църквата за нарушаване на кръстоносния обет. Това слага началото на сериозно противопоставяне между тях. Фридрих подбужда недоволните от папата римляни да го прогонят от Рим, а папата му отвръща с налагане на интердикт на всички места, на които се явява Фридрих. Все пак императорът не се отказва от начинанието си и на следващата година пристига в Ориента. Тук дори не му се налага да воюва с войските на Аюбидите. Фридрих се възползва от вътрешните им борби и тъй като не му достигат хора, за да встъпи в битка, се надява, че символичното демонстриране на сила, един заплашителен марш по крайбрежието, ще бъде достатъчно, за да убеди египетския султан ал-Камил да спазва споразумението, договорено няколко години по-рано, преди смъртта на брат му Ал-Муазам, управител на Дамаск. Египетският султан, зает с потушаването на бунтовни размирици в Сирия, се съгласява да отстъпи Йерусалим заедно с тесен коридор към брега на кръстоносците. Освен това Фридрих получава Назарет, Сидон, Яфа и Витлеем. Възможно е и други владения да са били върнати под християнски контрол, но източниците се разминават. Това обаче е компромисен договор. Мюсюлманите запазват контрола върху района на Храмовия хълм в Йерусалим, джамията Ал-Акса и Купола на Скалата. Замъците на сеньория Трансйордания остават в ръцете на Аюбидите, а арабски източници предполагат, че на Фридрих не е било позволено да възстановява укрепленията на Йерусалим, въпреки че кръстоносците всъщност са възстановили защитните му стени. Договорът е сключен на 18 февруари 1229 г. и включва 10-годишно примирие.Wolff, Robert L. and Hazard, H. W., A History of the Crusades: Volume Two, The Later Crusades 1187 – 1311, The University of Wisconsin Press, Madison, 1977, pp. 455 – 457

Фридрих влиза в Йерусалим на 17 март 1229 г. и на следващия ден в Храма на Гроба Господен той си слага корона за крал на Йерусалим. Не е известно дали той е планирал това да се тълкува като официалната му коронация като крал на Йерусалим; във всеки случай отсъствието на патриарха Жеро поставя под въпрос легитимността на церемонията. Има доказателства, които предполагат, че короната, носена от Фридрих, всъщност е императорската. Във всеки случай самопровъзгласяването на неговото господство над Йерусалим е провокативен акт, тъй като самият император започва да вярва в своето висше предназначение, считайки се за месия, приемник на цар Давид, наместник на Бога и повелител на света. Законно той всъщност е само регент за сина си от Изабела, Конрад (впоследствие Конрад IV), който се ражда малко преди Фридрих да отпътува през 1228 г.

Борба с римските папи