Анжуйска династия е кралска династия, управлявала в различни европейски държави през Средновековието. Произхожда от графовете на област Анжу в днешна Франция. В исторически план се разграничават четири последователни анжуйски дома, носещи името си от Графство, а по-късно Херцогство Анжу – първите два възникват през феодалния период, а последните два представляват апанажни клонове на Капетингите.
Първи анжуйски дом: Ингелгеринги
Първият дом Анжу (Ингелгеринги) води началото си от Ингелгер, виконт на Анже, в края на IX век, но графска титла е получена от Фулк I Червени, който разширява владенията си в областта Льо Мен. Той е баща на Фулк II Добрия, известен с усилията си за стопанския разцвет на Анжу. Дъщеря му Адалаида (Агнеса) Анжуйска става съпруга на френския крал Луи V от династията на Каролингите.
Най-големият син на Фулк ІІ – Годфроа I Сивата мантия – наследява графската титла, а след него властта преминава към неговия син Фулк III Черния. Новият владетел е известен със своята сурова политика и с продължителните войни със съседните владетели. Той е женен за графиня Елизабет дьо Вандом, която му донася в зестра земите на графство Вандом.
Единственият син на Фулк III – Годфроа II Мартел (Жофроа) – успешно воюва срещу графовете на Блоа и херцозите на Аквитания. По-малката дъщеря на Фулк III, Аделаида, предоставя графство Вандом като зестра на съпруга си Бодон дьо Невер, а сестра ѝ Ерменегарда се омъжва за Жофроа II дьо Гатине, граф на Гатине и Шато Ландон, който става родоначалник на Втория анжуйски дом. 870 – 898: Ингелгер, виконт на Орлеан и Анже 898 – 941: Фулк I Червени, син на предходния 942 – 958: Фулк II Добрия, син на предходния 958 – 987: Годфроа I Сивата мантия, син на предходния 987 – 1040: Фулк III Черния, син на предходния 1040 – 1060: Годфроа II Мартел, син на предходния
Втори анжуйски дом: Гатине-Анжу
Дом Гатине-Анжу или Дом Шато-Ландон, известен като Втори дом Анжу, се формира около 1035 г. чрез брака на Жофроа II дьо Гатине с Ерменегарда Анжуйска, наследница на графство Анжу. След смъртта на бездетния ѝ брат тя предава наследството на своите синове Годфроа III Брадати (Жофроа ІІІ) и Фулк IV Злонравни. Жофроа III е отстранен от власт от брат си и умира в затвор след 1096 г., което оставя Фулк IV единствен владетел. Той се превръща в един от най-влиятелните сеньори във Франция.
Фулк IV е женен за Бертрада дьо Монфор, дъщеря на Симон-Амори дьо Монфор. Тя го напуска, за да се омъжи за френския крал Филип І Капет, но след смъртта му се завръща при него. По-големият син на Фулк IV – Годфроа IV Мартел (Жофроа IV, 1103 – 1106) – умира преди баща си, поради което графството е наследено от брат му Фулк V Млади.
Бракът на Фулк V с Ерменгарда (Ерембуга) дьо ла Флеш, дъщеря на граф Елия І дьо Мен, му донася в зестра нейните владения. Най-големият син на Фулк V – Жофроа V Красивия (1129 – 1151) – наследява графството и се жени за Матилда, дъщера на английския крал Хенри I. След смъртта на Хенри I през 1135 г. техният син Хенри, по името Хенри II, се възкачва на английския трон и става основател на династията Плантагенети.
Дъщерята на Фулк V – Сибила Анжуйска – се омъжва първо за норманския принц Уилям, син на крал Хенри I, а след смъртта му – за Тиери ІІ Елзаски, граф на Фландрия.
През 1202 г. графство Анжу е завоювано от английския крал Джон I Безземни. 1060 – 1068: Годфроа III Брадати, син на Жофроа II дьо Гатине 1068 – 1109: Фулк IV Злонравни, син на предходния Годфроа IV Мартел, управлява съвместно с баща си Фулк IV 1109 – 1129: Фулк V Млади, крал на Йерусалим, син на предходния, брат на Годфроа IV Годфроа V
Анжуйската династия в Йерусалимското кралство През 1129 г. Фулк V Млади, внук на Жофроа II дьо Гатине, заминава за Палестина, а през 1131 г. става крал на Йерусалим чрез брака си с Мелисенда, дъщеря на Бодуен II. Той управлява Йерусалимското кралство до смъртта си през 1143 г. и е наследен от вторият си син Бодуен III. Опасността от селджукските турци сближава Бодуен III с византийския император Мануил I Комнин, като съюзът им е скрепен чрез брака на Бодуен III с Теодора, дъщеря на Исак Комнин и племенница на императора. Молбата на Бодуен III за западна подкрепа води до организирането на Втория кръстоносен поход.
Тъй като Бодуен III няма наследници, след смъртта му на трона в Йерусалим се възкачва неговият брат Амори I, който продължава борбата срещу селджукските турци. През 1167 г. той организира поход срещу Египет. Укрепва съюза с византийския император Мануил I Комнин. Амори I сключва два брака – с Агнес дьо Куртене и с Мария, внучка на Мануил I Комнин. Престолът е наследен от единствения му син Бодуен IV Прокажени, който успешно се сражава срещу мюсюлманите. Болен от проказа, той завещава короната на своя племенник Бодуен V, син от първия брак на сестра му Сибила с маркиз Гулиелмо V ди Монферато, граф на Яфо и Ашкелон. По този начин от власт е отстранен вторият съпруг на Сибила – Ги дьо Лозинян.
Другата сестра на Бодуен IV – Изабела Анжуйска – е последната представителка на рода, носила короната на Йерусалим (1192 – 1205). След разтрогването на първия си брак с Онфроа IV, сеньор на Торан, тя се омъжва за Конрад Монфератски, от когото има дъщеря Мария, бъдеща кралица и съпруга на Жан дьо Бриен. Изабела сключва брак с Анри II дьо Шампан, от когото ражда две дъщери – Филипа и Алиса Шампански. Четвъртият ѝ съпруг е Амори II дьо Лозинян, крал на Кипър. 1131 – 1143: Фулк V Млади, син на Фулк IV Злонравни 1143 – 1162: Балдуин III, син на предходния 1162 – 1176: Амори I, брат на предходния 1176 – 1185: Балдуин IV Прокажени, син на предходния 1185 – 1186: Балдуин V, син на Вилхелм Монфератски (граф на Яфо и Ашкелон) и Сибила Йерусалимска 1186 – 1190: Сибила Йерусалимска, майка на преходния, дъщеря на Амори I 1192 – 1205: Изабела I, полусестра на предходната, дъщеря на Амори I
Анжуйската династия в Англия: Плантагенети
Синът на Жофроа II дьо Гатине от първия му брак – Жофроа V Красивия († 1151) – наследява графство Анжу, след като баща му заминава за Изтока. Чрез брака си с Матилда, дъщеря на агнлийския крал Хенри I, Жофроа (Джефри) получава шанса да наследи английската корона. Синът им Хенри II става първият крал на Англия от Анжуйската династия.
В Англия тази династия е известна като Плантагенети, по името на бойната емблема на Жофроа – клонка жълтуга (на лат. planta genista). 1154 – 1189: Хенри II, син на Жофроа V Красивия 1189 – 1199: Ричард I Лъвското сърце, син на предходния 1199 – 1216: Джон Безземни, брат на предходния 1216 – 1272: Хенри III, син на предходния 1272 – 1307: Едуард I, син на предходния 1307 – 1327: Едуард II, син на предходния 1327 – 1377: Едуард III, син на предходния 1377 – 1399: Ричард II, внук на предходния и син на Едуард, Черния принц
След Ричард II управляват представителите на кадетските линии на Плантагенетите – Ланкастър и Йорк: 1399 – 1413: Хенри IV, внук на Едуард III, син на Джон от Гонт и представител на Ланкастър 1413 – 1422: Хенри V, син на предходния, представител на Ланкастър 1422 – 1461 и 1470 – 1471: Хенри VI, син на предходния, представител на Ланкастър 1461 – 1470 и 1471 – 1483: Едуард IV, син на Ричард Плантагенет (3-ти херцог на Йорк), представител на Йорк 1483 – 1483: Едуард V, син на преходния, представител на Йорк 1483 – 1485: Ричард III Гърбавия, син на Ричард Плантагенет (3-ти херцог на Йорк), представител на Йорк
Трети анжуйски дом: Сицилиански Анжуйци
Капетингският дом Анжу-Сицилия, известен като Трети анжуйски дом, е кадетски клон на преките Капетинги. Той е основан от Шарл I Анжуйски, син на Луи VIII Лъва и Бланш Кастилска, който получава Анжу като апанаж през 1246 г. от своя по-голям брат Луи IX. През 1250 г. Шарл I придобива Прованс като зестра, а в периода 1266 – 1268 г. завладява Неапол и Сицилия. След избухването на Сицилианската вечерня през 1282 г. островът отхвърля неговата власт и Шарл I остава крал единствено на Неапол.
Неговото многобройно потомство, разделено на няколко линии, заема престолите на Неапол, Унгария, Полша, както и на редица по-малки държави, сред които Княжество Ахея и Херцогство Драч.
Графство Анжу е присъединено към френската корона през 1328 г. от неговия наследник Филип VI дьо Валоа, който става крал на Франция. Въпреки това няколко кадетски клона на династията продължават по мъжка линия до 1414 г.
Крале на Неапол От Старшата линия 1266 – 1285: Шарл I Анжуйски 1285 – 1309: Шарл II Анжуйски, син на предходния 1309 – 1343: Робер I Анжуйски, син на предходния 1343 – 1382: Джована I Анжуйска, внучка на предходния
От кадетския клон Анжу-Драч 1382 – 1386: Шарл III Анжуйски, внук на Шарл II Анжуйски и син на Лудвиг Анжуйски 1386 – 1414: Ладислав Анжуйски, син на предходния 1414 – 1435: Джована II Анжуйска, полусестра на предходния
Анжуйска династия в Унгария 1308 – 1342: Шарл Роберт Анжуйски, син на Шарл Мартел Анжуйски и внук на Шарл II Анжуйски, и племенник на Робер I Анжуйски 1342 – 1382: Лайош I Велики, син на предходния 1382 – 1395 (с прекъсване през 1385 – 1386, когато управлява Шарл III Анжуйски): Мария Унгарска, дъщеря на предходния, омъжва през 1385 г. за Сигизмунд I Люксембургски, който става крал на Унгария
Анжуйска династия в Полша 1370 – 1382: Лудвиг Анжуйски – Лайош I Велики 1382 – 1399: Ядвига Анжуйска, дъщеря на предходния
Четвърти анжуйски дом: Валоа-Анжу
Дом Валоа-Анжу, или Четвърти анжуйски дом, е кадетски клон на Дом Валоа, основан от Луи I Анжуйски, втори син на краля на Франция Жан II Добрия, който получава Анжу като апанаж през 1351 г. Луи I е осиновен от кралицата на Неапол Джована I и по право би трябвало да я наследи на престола. След свалянето ѝ от власт от нейния роднина Шарл III Анжуйски-Драчки, нар. Малкия, Неапол преминава към кралете от клона Анжу-Драч на Сицилианските Анжуйци, а след това – към принцовете от Дом Арагон. Луи I и неговите наследници многократно се опитват да възстановят властта си в Неапол, но всички техни усилия остават безуспешни. От неаполитанското наследство те успяват да запазят единствено Прованс.
През 1360 г. Графство Анжу е издигнато в Херцогство Анжу. Херцогството е присъединено към френската корона от Луи XI през 1481 г. след смъртта на последния му носител – Шарл V Валоа-Анжуйски.
1382 – 1384: Луи I Валоа-Анжуйски 1384 – 1417: Луи II Валоа-Анжуйски, син на предходния 1417 – 1434: Луи III Валоа-Анжуйски, син на предходния 1434 – 1480: Рене I Валоа-Анжуйски Добрия, син на предходния и също крал на Йерусалим, и херцог на Прованс 1480 – 1481: Шарл IV Валоа-Анжуйски или Шарл V Менски, внук на Луи II Валоа-Анжуйски, племенник на Луи III Валоа-Анжуйски и на Рене I Добрия Шарл IV има полубрат – извънбрачен син на баща им Шарл IV, граф на Мен, на име Луи дьо Мезиер. Той е узаконен и поставя началото на анжуйска извънбрачна линия, носеща първоначално титлата барон дьо Мезиер, а по-късно – маркиз дьо Мезиер.
Рене Анжуйска-Мезиер (* 1550, † ок. 1586), дъщеря и наследница на последния маркиз, се омъжва през 1566 г. за Франсоа дьо Бурбон-Монпансие (* 1542, † 1592), най-големият син на херцога на Монпансие Лудвиг III дьо Бурбон-Вандом. На нейната история е посветен филмът на Бертран Таверние „Принцесата на Монпансие" (на фр. Lа Princesse de Montpensier), създаден по едноименната новела от 1662 г. на Мадам дьо Лафайет.
Внучката на Рене и Франсоа – Мария дьо Бурбон-Монпансие, наследница на Мезиер и Монпансие, става съпруга на Гастон Орлеански и майка на прочутата „Велика мадмоазел" Анна-Мария-Луиза Орлеанска, смятана за най-богатата жена в Кралство Франция през XVII век.
Вижте също Графове и херцози на Анжу
Бележки