Българи в Италия

Българите в Италия са 47 465 души по данни на Националния статистически институт на Италия (ISTAT) към 1 януари 2025 г. Това ги поставя на шесто място по численост сред представителите на европейските страни и на трето място сред държавите-членки на ЕС след Румъния и Полша. По неофициални данни обаче те наброяват около 90 хил. души към 2024 г.

История

Прабългарите в Италия Сведения за българско население в земите на днешна Италия има още през 662 г. Основната миграция на прабългари е водена от Алцек – прабългарски вожд, който първоначално е част от Аварския хаганат, преди да смени лоялността си и да се присъедини към лангобардите. Алцек и хората му пристигат в Равенския екзархат, където кралят на лангобардите Гримоалд I ги кани да се установят в Херцогство Беневенто при сина му Ромуалд I. Споменава се също, че българи са живеели по тези земи много векове преди товаПрабългари на юг от Рим: Селото Челе ди Булгерия е основано в днешна Италия между 5 и 7 век, e-vestnik Според Gesta Dagoberti I regis Francorum прабългарите на Алцек се заселват в сегашните общини Изерния, Бояно и Сепино, а Алцек получава феодалната титла гасталд.

Не е сигурно дали този Алцек може да бъде идентифициран с друг български господар – Алциок. Според Хроника на Фредегар Алциок напуска Аварския хаганат през 631-632 г. Алциок се установява в Бавария с 9000 българи под управлението на франкския крал Дагоберт I. Известно е, че Алциок се е придвижил във венецианската марка със своите 700 останали мъже, след като Дагоберт е избил повечето от хората му.

Павел Дякон в своята История на лангобардите (787 г.) пише, че българите все още са обитавали областта и че дори и да са говорели „латински", „не са изоставили използването на собствения си език". В по-късни времена българите от Молизе явно са били напълно асимилирани.

Погребения от номадски характер от степите и конски погребения, датирани от втората половина на VIII век сл. н. е., свидетелстват за присъствието на прабългари в областите Молизе и Кампания. Топоними, съдържащи корена bulgar и фамилни имена като Булгари и Ди Булгари продължават да се появяват в средновековни документи, свързани с Италианския полуостров.

Обучение на Българския католически клир От XVII век нататък десетки български момчета от 12-годишна възраст до ръкополагането им за свещници (на възраст 22 – 23 години) учат богословски науки в различни семинарии, колежи и школи на католически ордени в Италия и живеят в манастирите около тях. След тяхното свещеническо ръкополагане те се завръщат в България или са изпращани като мисионери в други страни. Единици достигат до средите на висшето духовенство във Ватикана.

Благодарение на застъпничество на първите български католически епископи Петър Солинат и Илия Маринов много будни момчета от Чипровци и павликянски села от Дунав до Пловдив през XVII век получават образованието си в Илирийския колеж в Лорето и в Климентовия колеж в Рим. 6-годишни стипендии са отпускани за целта.

Известни българи, учили в колежите през XVII век, са католическите епископи, останали в българската история – Филип Станиславов, Петър Парчевич и Петър Богдан. По-късно там учат Кръстьо Пейкич и Павел Гайдаджийски. Историците са на мнение, че Петър Богдан е първият дипломиран българин с висше образование, а Павел Гайдаджийски – един от най-образованите българи през ХVІІІ век.

Възпитаници на „Конгрегацията за пропаганда на вярата“ в Рим през XIX век са павликянските книжовници Яко Яковски и Петър Арабаджийски.

В началото на XX век в Грегорианския университет в Рим следва отец д-р Дамян Гюлов. По-късно дисертации там защитават Купен Михайлов, Гаврил Беловеждов и др. След разпадане на Османската империя католическите образователни институции в Цариград, Измир и Одрин са затворени; обучението на българския католически клир е пренесено в Италия. През 1926 г. епископ Симеон Коков става първия българин защитил докторат в престижния Папски източен институт (Pontificio Istituto Orientale) в Рим. Там също учат епископите Евгений Босилков, Георги Йовчев, Христо Пройков, свещениците Фортунат Бакалски, Максимилиян Балабански, Камен Вичев, Йосиф Кривчев, Венко Плачков и историците Емил Димитров, Светлозар Елдъров. През 30-40-те години на XX век в „Латинския колеж“ в Асизи и в Папския богословски факултет „Серафикум“ в Рим се обучават десетки българи, някои от които не могат да се завърнат по-късно в родината си поради смяната на политическия режим. Монсеньор Георги Елдъров и професор Йосиф Гагов заемат отговорни постове във Ватикана и ръководят българската секиция на Радио „Ватикана“. Отец Владимир Пенев е автор на някои от папските гербове.

През 50-те години на XX век отец Йосиф Гагов, живеещ в манастир край Рим, пътува често до местата, където са настанявани българи, бягащи от режима на тоталитаризма в България, в околностите на Рим, край Неапол и Триест. Той не жали сили и собствени средства да помага на всеки сънародник; наричан е „Странджата в расо“. Създава печатница с кирилица и започва издаването на списание „Емигрантски вести“.

След посещението на Петър Младенов при папа Йоан Павел II през декември 1978 г. на някои от католическите свещеници в България е разрешено да продължат образованието си в Рим.

През XVII век българите католици често посещават Рим в опитите си да договорят папската подкрепа за българско въстание срещу Османската империя. Известни религиозни и политически лидери като Петър Богдан и Петър Парчевич прекарват известно време в града. Първата книга, отпечатана на новобългарски език – Абагар, е съставена и издадена в Рим през 1651 г. от бъдещия никополски католически епископ Филип Станиславов в чест на легендарния цар Абгар V Уккама.

Настояще Имиграцията на български граждани в Италия се увеличава през 90-те години на XX век след края на социалистическия режим в България. С влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. българите като граждани на ЕС имат свобода на придвижване и установяване в Италия.

По данни на Националния статистически институт на Италия (ISTAT) българите в Италия са 47 465 души по данни на към 1 януари 2025 г. Това ги поставя на 6-о място по численост сред представителите на европейските страни и на трето място сред държавите-членки на ЕС. Най-голямо присъствие те имат в регионите Ломбардия (7950 души), Кампания (5819 души) и Лацио (5769 души), а най-малко – във Вале д'Аоста (30 души).

Местата с над 200 български граждани към 1 януари 2025 г. са:

Рим, Лацио (1611) Мондрагоне, Кампания (1246) Милано, Ломбардия (1184) Неапол, Кампания (602) Чезена, Емилия-Романя (545) Нетуно, Лацио (535) Анцио, Лацио (529) Кориляно-Росано, Калабрия (484) Карапеле, Пулия (479) Колеферо, Лацио (398) Равена, Емилия-Романя (365) Ардеа, Лацио (358) Пицо, Калабрия (339) Ордона, Пулия (328) Сторнара, Пулия (319) Розарно, Калабрия (310) Пиаченца, Емилия-Романя (282) Майда, Калабрия (275) Болоня, Емилия-Романя (268) Гамбетола, Емилия-Романя (255) Серакаприола, Пулия (254) Верона, Венето (243) Монтерони ди Лече, Пулия (237) Монтепулчано, Тоскана (229) Сан Северо, Пулия (228) Кастелмаре ди Стабия, Кампания (220)

Култура Дружества Асоциация „България-Италия“ – Виченца (от 2001) Българо-италианска асоциация за култура „Пенчо Славейков“ – Комо (от 2000) Асоциация за българска култура - Милано (от 2014), с филиали във Верона и Перуджа (от 2018) Културна асоциация „България“ – Рим Българо-италианска културна асоциация „Феникс“ – Рим (от 2005) Културна асоциация „Артемидия“ - Рим (от 2007) Италиано-българска асоциация в Абруцо (AIBIA) Адвокатска кантора БГ за българи в Италия (BG Studio Legale) – Рим и Пезаро (от 2017)

Културни формации Фонд „Райна Кабаиванска“ (от 2002)

Фолклорни и хорови състави

Българска роза - фолклорни танци, Анцио Роза дамашена - български танци, Рим Фолклорна формация „Бяла роза“ и хор „Бяла роза“ към Асоциация AIBIA – Пескара Фолклорна група „Нашенци“ - Милано

Училища

Българско училище „Асен и Илия Пейкови” – Рим / Флоренция (от 2014), с филиал в Нетуно (от 2015) и Ладисполи (от 2016) Българско училище „АзБуки” – Рим-Колеферо Езиков и културен Център „Тук България“- Милано и Българско училище „Пейо Яворов“ (Милано) с филиал във Варезе Българско неделно училище „Пенчо Славейков“ - Салерно и Тури Българско неделно училище „БулгаринА“ - Пескара Асоциация за българска култура и Българско неделно училище „Българче“, Неапол, с филиал в Муняно и Скафати Асоциация за българска култура „Будител”- Неапол и Българско неделно училище „Родолюбие“- Неапол и Скафати Българско неделно училище „Капитан Петко Войвода“ – Перуджа и Монтепулчано Асоциация „Българи в Романя“ - Римини и Българско неделно училище „Райна Княгиня“ - Ричоне, с филиал в Болоня Асоциация „Про Локо Монте Булгерия“ и Българско училище „Хан Алцек“ – Челе ди Булгерия

Медии Електронни Интернет издание www.bulgariaoggi.net Информационен сайт www.bulgaria-italia.com (от 2000) българска програма в Радио Ватикана. Печатни медии вестник „Абагар“ – Рим (от 1991) вестник „България експрес“ – Рим (до 2007)

Църковна община Българска православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий“, разположена в църквата „Св. св. Викентий и Анастасий“ в Рим от 2002 до 2013 г.

Значими личности в Италия Георги Атанасов (1882-1931), композитор Николай Дюлгеров (1901-1982), художник Елена Николай (1905-1993), оперна певица Борис Христов (1914-1993), оперен певец Йосиф Гагов (1915-1967), католически духовник, професор Николай Гяуров (1929-2004), оперен певец Райна Кабаиванска (1934 г.), оперна певица Никола Гюзелев, (1936-2014), оперен певец Катерин Катеринов (1938-2016), лингвист Гена Димитрова (1941-2005), оперна певица Изабел Русинова (р. 1958 г.), актриса Георги Глушков (1960 г.), баскетболист Мара Кьосева (1963), волейболистка Красимир Иванов (1970), режисьор, сценарист, продуцент и актьор Красимир Чомаков (1975), футболист Христо Златанов (1976 г.), волейболист Венцислав Симеонов (1977 г.), волейболист Николета Стефанова (1984 г.), състезателка по тенис на маса Рене ла Булгара, псевдоним на Рената Петрова (1984), диджей и радиоводеща Жулиета Канталупи (1985 г.), състезателка по художествена гимнастика Иван Донев (1987 г.), моден дизайнер

Творби на български автори, преведени на италиански език

Художествена литература AA.VV., Antologia del racconto bulgaro. Ass. Bulgaria-Italia, 2016 AA.VV., Racconti bulgari. A cura di L. Borriero. Lo Faro, 1982 AA.VV., Cose Bulgare. Tredici scrittori raccontano la «Bulgaria». lineabn, 2011 AA.VV., Narratori bulgari. A cura di L. Salvini. Istituto per le Relazioni culturali con l‘estero, 1939 AA.VV., Novelle bulgare. A cura di E. Damiani. Edi-San, 1946 AA.VV., Antologia della poesia bulgara. Ass. Bulgaria-Italia, 2016 AA.VV., Antologia della poesia bulgara contemporanea. A cura di E. Damiani. Pironti, 1950 AA. VV., Poeti bulgari. A cura di E. Damiani. [Rivista di cultura 6 (1925): 3-4 AA.VV., 21 poeti bulgari fucilati. A cura di M. De Micheli. Edizioni Avanti!, 1960 AA. VV., Antologia della lirica bulgara. Volume I. Edizioni di Cultura A.I.B.,1960 AA. VV., Antologia della lirica bulgara. Volume II. Edizioni di Cultura A.I.B.,1960. Aleko Konstantinov, Baj Ganjo. Racconti inverosimili di un bulgaro contemporaneo. Bulzoni, 1978 Aleksandаr Hagihristov, La nuora. A cura di L. Salvini. Edizioni di Cultura A.I.B., 1957 Angel Wagenstein, Shanghai addio. Baldini Castoldi Dalai, 2008 Angel Wagenstein, I Cinque libri di Isacco Blumenfeld. Baldini Castoldi Dalai, 2009 Angel Wagenstein, Abbiamo l'ubriacone. Baldini Castoldi Dalai, 2011 Anna M. Petrova-Ghiuselev, Fiori e spine di via Egnatia. Tracce, 2011 Alek Popov, Missione Londra. Voland, 2008 Alek Popov, Mitologia del tempo che cambia. Duepunti, 2010 Alek Popov, I cani volano basso. Keller Editore, 2013 Anton Doncev, Manol e i suoi cento fratelli. Longanesi, 1973 Anton Doncev, Lo strano cavaliere del libro sacro. Besa, 2001 Atanas Dalcěv, Poesie e pensieri. Bulzoni, 1980