Драгош ( или Ζευγολατιό, Зевголатио, до 1927 Δραγόσι, Драгоси) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 480 жители (2001).

География Селото е разположено в североизточното подножие на Богданската планина (Вертискос).

История Етимология Според Йордан Н. Иванов името е по лично име от Драго, от старобългарски драгъ, < *Драгощь с щ от *tj, образувано от личното име Драгота с посесивна наставка -jь-.

Според академик Иван Дуриданов първоначалната форма Драгошта е притежателно прилагателно със суфикс -jā (женски род по вьсь, „село“) < *Dargotja от личното име Драгота.

В Османската империя Селото е споменато в грамоти на Стефан Душан от 1349 година като сєло Драгошта и прочаа, и от 1349 година като и оштє приложи царство ми баштиноу Мазгида Калоѣнıа Жихънъскаго [= Зъхнєнски] и што є дрьжаль сєло Драгоуштоу.

В XIX век Драгош е българско село, числящо се към Сярска каза на Серския санджак на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Драгош (Dragoch) е посочено като селище в Сярска каза със 70 домакинства, като жителите му са 160 мюсюлмани и 30 българи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото има 460 жители, от които 400 българи и 60 цигани.

Всички християни от Драгош са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгош (Dragoche) живеят 320 българи патриаршисти гъркомани.

В Гърция През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1918 година в селото са заселени гърци бежанци от ортакьойското (ивайловградското) село Пелевун, останало след Междусъюзническата война в България. Пелевунци се изселват в Гърция в 1913 година. През 20-те години живеещите в селото турци са изселени в Турция. В 1922 - 1923 година в селото са заселени няколко семейства от Епир.Δήμος Στρυμωνικού. Ζευγολατιό . В 1927 година селото е прекръстено на Зевголатио. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 95 бежански семейства и 407 души. В 1932 в селото са заселени каракачани от Епир.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Драгош на 6 юли 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Чал Τσάλ Λόφος Перасма Πέρασμαвъзвишение на Ю от Драгош и на СЗ от Орляк (141 m) Шейтан Σεϊτάν Диаволу Рема Διαβόλου Ρέμαрекичка на Ю от Драгош, десен приток на Струма Дурпесина Ντουρπεσινέ Дисватон Рема Δύσβατον Ρέμαрекичка на Ю от Драгош, десен приток на Струма Адичка Άντιτσκα Ризома Ρίζωμαместност на ЮИ от Драгош, по десния бряг на Струма Иляз Мезари Ίλιάζ Μεζαρί Мнимата Μνήματαместност на ЮИ от Драгош, по десния бряг на Струма Гуру Чешме Γκουρού Τσεσμέ Ксери Вриси Ξερη Βρύσηместност на ЮЮЗ от Драгош Деве тепе Ντερέ Τεπέ Камилокорифес Καμηλοκορυφέςвъзвишение в Карадаг на ЮЗ от Драгош (556 m)

Преброявания 1913 – ? 1920 – 155 души 1928 – 438 души 1940 – 401 души 1951 – 525 души 1961 – 706 души 1971 – ? души 1981 – 313 души 1991 – 441 душиΔήμος Στρυμωνικού. Ζευγολατιό. Απογραφές.

Бележки

Категория:Села в дем Долна Джумая