Аянин или Аян е първенец, влиятелен гражданин в Османската империя, управител на града и околностите му. Първоначално аяните се избирали от местните първенци мохамедани и упражнявали посредническа дейност между местното население и централната власт. Впоследствие се превърнали в нова категория феодали, стоящи в основата на размириците в Османската империя през втората половина на XVIII и началото на XIX век.Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 98.
Аяните – представители на населението През ХVІ и ХVІІ век в османската местна администрация участвали местни първенци, които трябвало да подпомагат властите при разпределението и събирането на данъците, посрещането и изпращането на куриери и т.н.Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 120 Предполага се, че от средите на аяните се излъчвали и управители на вакъфите. Регистрирани са случаи на дарителска дейност от страна на самите аяни - прокарване на водопроводи, строежи на чешми и часовникови кули.Шушарова, Мария. Структури на местно самоуправление в Османската империя - XVII-XVIII в. Аянската институция в ежедневието на провинцията, Collegium historicum, т. 2, София, 2012, Университетскто издателство „Свети Климент Охридски“, с. 153-160.
Аянският институт се състоял от богати търговци, членове на улема и от аги командири на местните гарнизони.Генчев, Николай. Българско възраждане, София 1988, с. 65. Според закон от 1726 година за аяни са се избирали влиятелни жители на градовете и нахиите, без намесата на съответните санджакбейове. В прерогативите на санджакбейовете оставало правото да утвърждават избора, за което след съгласуване с бейлербея на Румелия се издавал документ – аянлък буйрулдусу. Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22. Първоначално аяните били представители само на мюсюлманското население. В дефтер на вилаетските разходи (тевзи дефтер) от Видински вилает за периода от края на 1121 до края на 1122 година по Хиджра (1709 – 1710) е записано, че разпределянето на разходите се „извършва в присъствието на вилаетските аяни и на раята“.Атанасов, Християн. В Османската периферия: Общество и икономика във Видин и околността през ХVІІІ век, София 2008, с. 59.
Според Бистра Цветкова до средата на XVIII век вилаетските аяни, подпомагащи органите на властта в градовете, имат роля за по-малкия брой произволи върху раята в градовете.Цветкова, Бистра А. Промени в положението на населението в балканските земи (края на XVI до средата на XVIII в.), Исторически преглед, год. XXVIII, книжка 4, с. 23.
Източници на икономическата мощ на аяните Местни разходи През XVII век за посрещане на разходите на местните първенци, свързани с техните обществени функции, се въвели т.нар. местни разходи, които се разхвърляли върху населението. През следващия век това се превърнало в един от лостовете за ограбване на населението и за нарастване на икономическата мощ на аяните. За покриване на направените разходи по посрещане на преминаващите през съответния район длъжностни лица аяните представяли сметка в кадийския съд, която обикновено била раздута.Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 99, 101.
Относителен дял на местните разходи спрямо всички разходи:Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 167. + За казата Хаджиоглу Пазарджик година 1739 1740 1786 1787 1788 1789 1790 дял 36,7% 34,5% 52,1% 76% 71,7% 63,4% 81,2%
+ За Битолско година 1800 1801 1803 1804 1805 1809 1812 дял 77,9% 67,6% 69,8% 56,4% 77,9% 71,9% 75,3%
През втората половина на ХVІІІ век част от местните разходи в района на Хаджиоглу Пазарджик били направени, за да бъдат посрещнати преминаващите: паши, сердар, валия, кехая на пашата, капуджибашия, кадия, болюкбашия, аяни, мухафъзин, баш чаушин, загарджи-башия, чиновници, татарски султани, държавни служители, доверени лица.Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 99.
Други източници Натрупването на икономическа мощ на аяните, особено в началния период, се свързва с чифликчийството. Към средата на ХVІІІ век в сферата на дейност на аяните влизали: контрол на правилното разпределение и събирането на данъците, надзор над правилното разпределение на военната повинност и над дейността на органите на местната власт. Откупуването на данъци и на други държавни приходи също е един от източниците на материалната мощ и на влиянието на аяните.Янева, Светла. Българи - откупвачи на данъци във фискалната система на Османската империя. Към историята на българския делови и социален елит през XIX век, София, Нов български университет, 2011, с. 31, 39. Аяни изпълнявали и държавни поръчки, като поправка на мостове и пътна настилка.Найденов, Николай. Феодализъм и патриархалност. По материали от българските земи ХV-ХІХ век, София, 1993, с. 100.
Аяните и размириците в Османската империя През XVIII век придобитата от аяните икономическа и политическа мощ и борбите им за повече власт станали причина за продължителни размирици, обхванали цялата втора половина на столетието. Те започнали да заграбват земи, да въоръжават собствени наемни дружини. Нерядко, особено след 80-те години на ХVІІІ век длъжността „аянин“ била взимана насилствено.Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 22 – 23. Опирайки се на своите дружини или на подкрепата на еничарските части в градовете, между отделни местни първенци започнали борби за аянската длъжност и привилегиите, които произтичали от нея – експлоатация на раята, сделки със зърнени храни, арендуване на мукатаи и маликянета. Аяните изземвали правомощия на кадиите и валиите.
В някои случаи срещу произвола на аяните избухвали въстания, каквото е въстанието в Ужичка нахия на Смедеревския (Белградския) пашалък в средата на ХVІІІ век, водено от шейх Мехмед. Аяните започнали не само войни помежду си, но често и отказвали подчинение на Високата порта. През 1747 година аянски метеж избухнал в Разградско.История на България, том 5, Българско Възраждане ХVІІІ – средата на ХІХ век, София, Издателство на БАН, 1985, с. 163, 167. В 1757 година придворният служител Ибрахим, натоварен със събиране на зърно от казите Балчик и Каварна, бил възпрепятстван от петима аяни, които не го допуснали в града. Едва след намесата на централните власти бунтът бил овладян, а самият Ибрахим бил назначен за аянин.Димитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 122 – 123. Според документите аяните били покровителствани и от местния кадия.
От 50-те години на ХVIII век управителите на Шкодра от рода Бушатли се отцепили от централната власт. Според Вера Мутафчиева аянлъкът станал „основна опасност за раздробяването на властта в Румелия“. В 1779 година Портата оранизирала наказателна експедиция срещу аяните на Демирхисар, Петрич и Мелник, които били превърнали Източна Македония в свое бойно поле.История на България, том 5, Българско Възраждане ХVІІІ – средата на ХІХ век, София, Издателство на БАН, 1985, с. 163..
В 1785 година в опит на централната власт за ограничаване на аянските правомощия бил издаден закон за ликвидиране на института на аяните, който гласял:
Въпреки този закон аянският сепаратизъм не бил ликвидиран до второто десетилетие на ХІХ век. Според някои историци към 1803 година аянските противоборства въвлекли както централната власт, така и широки маси от местното население, придобили характер на гражданска война.Грачев, В. П. Балканские владения Османской империи на рубеже ХVІІІ-ХІХ вв. (Внутренее положение, предпосылки национально-освободительных движений), Москва, „Наука“, 1990, с. 91. В началото на ХІХ век Босненският еялет бил разделен на 39 капитанства, управлявани от аяни, предаващи властта по наследство. Еялетът представлявал „конфедерация на аяни“, способна да противостои на вътрешни и външни врагове и да предотврати всяко нарушение на баланса на силите.Олюнин С. В. Боснийский эялет накануне и в годы русско-турецкой войны 1828 – 1829 гг. // Дриновський збірник, Харків – Софія, 2012. – Т. 5. – с. 370.
Господството на аяните достигнало своята връхна точка през 1808 година, когато аянинът на Русчук Мустафа Байрактар бил назначен за велик везир. Между най-видните аяни и местни управители и централната власт бил подписан т.нар. Съюзен договор (сенед-и иттифак), с който двете страни се задължавали да зачитат своите права и привилегии. На аяните се потвърждавали както поземлената собственост, така и правата им върху събирането на данъци и набирането на армии. Смъртта на Мустафа Байрактар осуетява изпълнението на този договор. След края на Руско-турската война от 1806 – 1812 година централната власт преминава в настъпление срещу аяните, в резултат на което балканските провинции са подчинени пряко на Високата порта.Аданър, Фикрет. Македонският въпрос, София 2002, с. 41 – 42.
Известни аяни през втората половина на ХVІІІ и началото на ХІХ век Арабоглу Сюлейман от Силистра, аянин на нахията ЧардакДимитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 122.; Билял ага в Радомир; Дагдевиреноглу в Одрин; Дели Кадри в Бургас; Едип ага в Кюстендил; Емин ага в Хасково, убит през април 1813История на България, том 5, Българско Възраждане ХVІІІ – средата на ХІХ век, София, Издателство на БАН, 1985, с. 50.; Ибиш ага Азаклъ-заде в Хаджиоглу Пазарджик, екзекутиран през юли 1790 година в ШуменДимитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 120 – 122.; Исмаил ага в Сяр, починал през юли 1813 година; Исмаил Тръстениклиоглу в Русе; Йълъкоглу в Силистра, убит в 1814 годинаДимитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 126 – 127.; Кара Фейзи в Брезник; Лиман бей на Кюстендилски санджак; Махмуд Бушатли в Шкодра; Мустафа Байрактар, в Разград; Осман бей, в Петрич Саръкоглу, аянин в Хаджиоглу Пазарджик, съюзник на Осман Пазвантоглу, убит от османски войски в 1798 годинаДимитров, Страшимир, Николай Жечев и Велко Тонев. История на Добруджа, т. 3, София 1988, с. 125 – 126.; Сейфулла Одаджиоглу в Айтос; Сюлейман Карагалията в Дупница; Сюлейман Токатджикли в Гюмюрджина.
Бележки
Категория:Османски титли