Андрей Нюйоркски (със светско име Стоян Николов Петков) е български общественик и духовник. Той поставя основите на Българската епархия в Америка, която по-късно ръководи като неин първи митрополит.
Роден през 1886 година в орханийското село Врачеш и израснал в Ески Джумая, той от ранна възраст се насочва към духовна дейност и завършва Софийската духовна семинария и Московската духовна академия. След Първата световна война участва активно в създаваната по това време от Българската православна църква мрежа от християнски дружества на миряни в цялата страна. През 1928 година приема монашество и малко след това става викарен епископ на митрополит Симеон Варненски и Преславски, с когото дълго време поддържа близки отношения. През 30-те години, въвлечен във вътрешни конфликти в Църквата, той на два пъти губи спорни митрополитски избори и през 1938 година е изпратен за управляващ на новосформираната Американска епархия на Българската православна църква.
С кратко прекъсване през Втората световна война епископ Андрей прекарва остатъка от живота си в Съединените американски щати, изигравайки важна роля за изграждането на Американската епархия. През 1947 година той е избран за митрополит на Американската епархия, но под натиска на комунистическия режим в България Светият синод не признава избора му и за дълги години прекъсва връзките си с епархията. Отношенията са възобновени през 1963 година, когато Андрей е признат за митрополит, но това довежда до разрив с по-крайните антикомунисти сред емиграцията, които се отделят в самостоятелна Българска епархия в изгнание. През следващите няколко години митрополит Андрей е подложен на натиск от Светия синод в София и през 1969 година е фактически лишен от епархията си, като остава номинален митрополит на Ню Йорк, начело на епархия от една енория. През 1972 година той умира в София.
Биография Ранни години
Стоян Петков е роден в село Врачеш, Орханийско, на 30 ноември (12 декември нов стил)Много източници сочат като негова рождена дата 31 декември (понякога и 30 декември или 13 декември), но в своите спомени той изрично твърди, че е роден на Андреевден. 1886 година. Тъй като този ден е православният празник Андреевден, майка му иска да го кръсти „Андрей“, но бащата се налага с името „Стоян“, което носи негов чичо. Семейството има и две по-големи дъщери – Мария и Георгина. То е добре установено в селото – единият чичо на Стоян е местният свещеник Петър Цанов (който го кръщава), другият е учител, а трети участва в революционните комитети.
Малко след раждането на Стоян Петков семейството му се премества в Ески Джумая (днес Търговище), където той прекарва първите си съзнателни години и получава първоначалното си образование.
През 1904 година Петков постъпва в Софийската духовна семинария с нейния втори випуск. Завършва обучението си в нея през 1909 година с успех 5,04 и диплома, подписана от архимандрит Неофит, Стефан Цанков и йеромонах Павел.
След като завършва семинарията, Стоян Петков прекарва лятото във Варна като помощник на митрополит Симеон Варненски и Преславски, който му оказва силно влияние и през следващите години играе важна роля в живота му, като двамата водят постоянна кореспонденция до смъртта на Симеон. По това време Петков вече има желание да стане монах, но родителите му се противопоставят, а и митрополит Симеон го съветва първо да се погрижи за образованието си.
В София и в Русия През 1909 година Стоян Петков постъпва в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, който по това време още няма богословски факултет. Там той основава първото в България Студентско християнско дружество, което по-късно се присъединява към Световната студентска християнска федерация. Във връзка с работата на дружеството той установява контакти с руския протестантски деец барон Павел Николаи и международната организация ИМКА.
Насърчаван от Симеон Варненски, през 1911 година Петков печели конкурс за държавна стипендия и заминава да учи в Московската духовна академия. Сред преподавателите му в академията е една от водещите фигури на руското богословие Павел Флоренски, с когото установява приятелски отношения. В Москва чрез барон Павел Николаи си създава контакти и в местните аристократични кръгове. По това време посещава Кръстовъздвиженското православно трудово братство в Черниговска губерния, активен привърженик на което е преподавателят в академията Михаил Тареев.
При започването на Първата световна война в 1914 година до 1915 година Стоян Петков е доброволец като санитар в І отряд на Държавната дума, доброволческа санитарна част, съставена от хора от висшите класи в Санкт Петербург. Отрядът организира мобилни полеви болници, които следват фронта на руското настъпление в Галиция до Лвов, Белжец и Тарнов. През февруари 1915 година се разболява и е върнат в Духовната академия, където развива тежък плеврит и се налага да го прехвърлят в болница. По това време е награден с Георгиевски медал IV степен и орден „Свети Станислав“. Изписан е от болницата през май и заминава за два месеца в санаториум за лечение с кумис в Уифмска губерния.
След връщането си от санаториума полага годишните изпити за завършване на трети курс в Академията, които е пропуснал заради участието си във войната. След влизането на България в Първата световна война през октомври 1915 година е издадена заповед за интернирането на българските студенти в Духовната академия във Вятска губерния, но тя веднага е отменена след личната намеса на външния министър Сергей Сазонов, с когото Петков се познава лично и когото посещава по този повод в Санкт Петербург. През 1916 година завършва Духовната академия, дипломирайки се с отличие като „кандидат на богословието“ с дисертация на тема „Игнатий Лойола и Йоан Касиан“.
След дипломирането си в Академията Стоян Петков остава в Русия, която по това време воюва с България, и от септември 1916 година преподава в Знаменските курсове, частен университет в Петроград, а след това за кратко в началото на 1918 година в училището на петроградската Розенкранцова фабрика, ръководена от белгиеца Огюст Шарлие. В Петроград той продължава да развива контактите си в аристократичните среди, среща се и с представители на императорското семейство. Там става свидетел и на Руската революция, идването на власт на болшевиките и началото на Гражданската война. На 3 май 1918 година, след сключването на Брест-Литовския мирен договор, отива в Москва, където новопристигналият български посланик Стефан Чапрашиков му обещава съдействие за връщането му в България.
Връщане в София
Стоян Петков се връща в България през юни 1918 година, след сключването на мирния договор между България и Русия. През ноември 1918 година се опитва да постъпи на работа в Отдела за вероизповеданията на Министерството на външните работи и с препоръки от Симеон Варненски през следващата година е назначен. През 1921 година, изглежда заради политически различия с правителството на Александър Стамболийски, е уволнен от министерството и става учител в Софийската духовна семинария, където работи до 1926 година.
Наред с учителската си работа, Петков е сред главните дейци в усилията на Българската екзархия да работи по-активно с миряните чрез изграждане на различни православни дружества. Самият той води редовни православни библейски курсове за младежи и за деца в църквата „Свети Николай“. През 1923 година прави опити да замине за Съединените щати като мисионер, но не успява да получи финансиране от правителството. Същевременно Екзархията започва да създава в страната младежки православни дружества и през август 1924 година те са обединени в Съюз на православните християнски дружества на учащата се младеж. Това става на учредителен конгрес, проведен в Софийската семинария, на който Петков оглавява новата организация, оставайки на този пост до 1932 година.
През 1925 година Стоян Петков става началник на Културно-просветния отдел на Светия синод на Екзархията, който оглавява до 1929 година. В началото на 1925 година пътува до Германия и Швеция и в писмата си споменава, че учи немски. Той е сред инициаторите на създадените през 1926 година летни ученически колонии в Бачковския манастир. През септември 1926 година е включен и в ръководството на учредения в Казанлък Съюз на православните християнски братства, който е оглавен от митрополит Павел Старозагорски.
По това време Петков вече си е създал широка известност в православните среди и се включва във възникналите дискусии около дейността на протестантската организация ИМКА сред православните младежи. Той е сред твърдите противници на ИМКА и в частната си кореспонденция със Симеон Варненски дори критикува софийския митрополит Стефан за толерирането на протестантската пропаганда. Напрежението между Петков и Стефан Софийски продължава, като митрополитът му оказва натиск да бъде ръкоположен за свещеник, а той се съпротивлява, за да запази независимостта си от митрополита.
Велички епископ На 14 декември 1928 година Стоян Петков е постриган в монашество под името Андрей в Черепишкия манастир във Врачанско от митрополит Павел Старозагорски. На следния ден отново той го ръкополага за йеродякон, на 16 декември – за йеромонах, а на 30 декември в Синодалния параклис „Свети цар Борис“ – за архимандрит.
Замонашването на Андрей и бързото му издигане в йерархията, макар и да не е безпрецедентно, предизвикват скандал в църковните среди, тъй като стават част от тлеещия конфликт между две групи архиереи – от една страна най-възрастния митрополит Симеон Варненски и подкрепящите го Павел Старозагорски и Михаил Доростолски и Червенски, а от друга по-новото поколение на Неофит Видински и Стефан Софийски. Желанието на Симеон Варненски да назначи Андрей за свой викарен епископ предизвиква съпротивата на другия лагер и се стига до публикации в печата и дори до анонимния памфлет „Кой е г-н Стоян Петков?“, обвиняващ го в користолюбие и кариеризъм. Самият Андрей смята, че кампанията е организирана от Стефан Софийски и епископ Паисий Знеполски. След няколкомесечни спорове Светият синод все пак решава да спази традицията митрополитите да могат да избират собствените си викарни епископи и на 25 април 1929 година дава разрешение за назначението.
Архимандрит Андрей е ръкоположен за епископ на 28 април 1929 година, Връбница, във варненската катедрала „Успение Богородично“ от митрополитите Павел Старозагорски и Михаил Доростолски и Червенски. Той получава титлата на „Светата и древлепросиявша Величка Епископия“, носена до 1927 година от митрополит Михаил, също като викарий на Симеон Варненски.
Първите си години като викарий Андрей Велички прекарва главно във Варна, докато вече много възрастния митрополит Симеон остава през повечето време в Преслав, като двата водят активна кореспонденция. През август и септември 1930 година Андрей пътува за християнски конференции в Германия и Белгия и отбелязва изключителното стопанско и политическо напрежение в Германия и изразява опасенията си от ширещата се там комунистическа пропаганда.