Ловèц е село в Североизточна България, община Върбица, област Шумен.

География Село Ловец се намира на около 30 km юг-югозападно от областния център град Шумен, около 8 km север-североизточно от общинския център град Върбица и около 25 km изток-югоизточно от град Омуртаг. Разположено е в историко-географската област Герлово, край северния бряг на северозападния ръкав на язовир „Тича“, в който се влива течащата от запад Драгановска река (Вардунска река, Вардунско дере), ляв приток на река Голяма Камчия.

Надморската височина в южния край на селото при язовира е около 190 m, нараства към северния му край до около 240 m, а в центъра при сградата на кметството е около 200 m.

На 300 – 400 m източно от селото и около 300 m северно от брега на язовир „Тича“ има микроязовир с площ около един хектар (поземлен имот с кадастрален идентификатор 43949.25.83)Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за имота).Държавна агенция за метрологичен и технически надзор; община Върбица, село Ловец, язовир „Ловец“. Справка 29 май 2023 г., който събира водите от няколко извора.

Климатът е умереноконтинентален.

Минаващият през село Ловец общински път води на запад до село Конево и връзка там с първокласния републикански път I-7, водещ на север през село Иваново и град Велики Преслав до връзка при град Шумен с автомагистрала „Хемус“, а на юг – през село Менгишево, град Върбица и пътния възел „Петолъчката“ до връзка с автомагистрала „Тракия“. На изток от село Ловец общинският път води през село Сушина отново до връзка с първокласния път I-7, източно от село Иваново.

Землището на село Ловец граничи със землищата на: село Иваново на север; село Сушина на изток; село Маломир на юг; село Кьолмен на югозапад; село Конево на запад.

Население Числеността на населението на село Ловец според преброяванията през годините е както следва:Национален регистър на населените места. Справка за населението на с. Ловец, общ. Върбица, обл. Шумен

Етническият състав на населението на село Ловец по данните за етническите групи според преброяването на населението през 2011 г. е както следва: Численост Дял (в %) Общо 403 100.00Българи 41 10.17Турци 207 51.36Цигани 141 34.98Други – –Не се самоопределят 12 2.97Неотговорили 2 0.49

История Селото е в България от 1878 г. През 1934 г. дотогавашното му име Хасаново е променено на Евдокия, а през 1947 г. името Евдокия е променено на Ловец.Николай Мичев, П. Коледаров – Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987; „Наука и изкуство“, София, 1989 г., стр. 171. Ловец.Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ЛОВЕЦ (Хасаново, Евдокия). Справка към 29 май 2023.

Народно основно училище „Христо Ботев“ в село Ловец е създадено през 1907 г.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 380К „Народно основно училище – с. Ловец, Шуменско (1907 – 1944)“; История на фондообразувателя Вероятно проблеми с училището са наложили ново негово създаване през 1948 г. През периода 1963 – 1975 г. училището има 7 паралелки и средно от 126 до 189 ученици с 11 учители. През учебната 1991/1992 г. се обучават 80 деца в 8 самостоятелни паралелки и 2 полуинтернатниРечник на българския език: ИНТЕРНА̀Т м. Общежитие за ученици при учебно заведение; пансион. групи. Децата не владеят добре писмено и говоримо български език. Турско основно училище има в селото през периода от 1947 г. (когато е открито като начално, а през 1956 г. е открит и среден курс на обучение.) до 1959 г.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 271 „Турско основно училище – с. Ловец, Шуменско (1946 – 1959)“; История на фондообразувателя През 2016 г. Основно училище „Христо Ботев“ в село Ловец е закритоМинистерство на образованието и науката. Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. История.

Читалище „Надежда“ в село Ловец е основано през 1932 г. по инициатива на учителите Иван Иванов, Александър Хараланов, Дельо Маринов, Васил Николов. Към читалището функционират библиотека, състави за художествена самодейност.Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Шумен – 38, фонд 1566 „Народно читалище „Надежда“ – с. Ловец, Шуменско (1944 – )“. История на фондообразувателя

Обществени институции Село Ловец към 2023 г. е център на кметство Ловец.Справка за събитията за кметство Ловец, общ. ВърбицаИнтегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Шумен, кметство Ловец

В село Ловец към 2023 г. има: действащо читалище „Надежда – 1962“;Детайлна информация за читалище „Надежда – 1962“, село Ловец, община Върбица, област ШуменИнформационна карта за 2022 г., читалище „Надежда – 1962“, село Ловец, община Върбица, област Шумен джамия;Национален регистър на храмовете в Република България, село Ловец, област Шумен. Джамия пощенска станция; целодневна детска градина „Детелина“.Регистър на детските градини » Област Шумен » Община Върбица » Село Ловец » Целодневна детска градина „Детелина“ Справка на 30 май 2023 г.

Културни и природни забележителности Сондажни проучвания са направени на многослойното неолитно и халколитно селище Ловец-Ереклика, където два от жилищните хоризонти съответстват на Караново II–III и III. Изследвана е селищната могила Яръм юк (), населявана през ранния, средния и късния халколит, с диаметър 60 на 80 m, която е разположена на 2 km югоизточно от селото в местността Чанаджик. Днес могилата е остров в чашата на язовир Тича и е наричана Змийския остров. Спасителни археологически разкопки на Змийската могила провежда Стефан Чохаджиев през 2007 г. Дебелината на културния пласт е 4,10 m, вероятно със 7 или 8 жилищни хоризонта. Проучени са 3 гроба, като некрополът се намира на 120 m западно и югозападно от селищната могила, сега в язовир Тича.

Други В селото към 2005 г.: има много вилни имоти на граждани от Шумен, Търговище и Велики Преслав; има няколко търговски обекта, предлагащи хранителни стоки; инфрасткруктурата е добра; често се спира подаването на електроенергия; през лятото има режим на питейната вода; значителен е броят на безработните лица.

Източници

Външни препратки Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-030 Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-030-3 Актуалност 1984 г. Издание 1988 г. Източна Стара планина. Географска карта

Категория:Села в област Шумен Категория:Населени места в община Върбица