Жан Иполит () е френски философ, известен с доброто си познаване на творчеството на Хегел и на други германски философи, и с това, че преподава и образова някои от най-известните мислители от периода след Втората световна война.
Биография и идеи Роден е на 8 януари 1907 г. в Жонзак, департамент Шарант Маритим, Франция. Завършва Екол Нормал Сюпериор почти по същото време като Сартър. След като завършва предприема сериозно изучаване на Хегел, самообучавайки се по немски език, като чете „Феноменология на духа“ в оригинал. През 1939 г. той излиза със собствен превод – първия на френски език и неговите коментари след това ще станат основа за книгата „Генезис и структура на Феноменология на духа“ (1947).
Веднага след края на Втората световна война Иполит става професор в Университета в Страсбург, а след това се премества в Сорбоната през 1949 г.Heckman, John. 2000 (1974) Introduction. In: Hyppolite, Jean. Genesis and Structure of Hegel's Phenomenology of Spirit. Northwestern University Press: Evanston. pp. xv-xli. От 1963 г. до края на живота си е титуляр на Катедрата по история на философията в Колеж дьо Франс.
През 1952 г. публикува Logique et existence, работа, която най-вероятно има стартиращ ефект за това, което по-късно става известно като постмодернизъм. Тази книга се опитва да свърже хегеловата Феноменология с неговата Логика. С това тя повдига въпроси като тези за езика, битието и различието, които по-късно ще станат запазена марка за новата френска философия в края на 20 век.
Мишел Фуко дори посвещава встъпителната си лекция в Колеж дьо Франс на Жан Иполит като изтъква значимостта на неговите анализи за конституирането на модерната френска мисловност.Foucault M., L'Ordre du discours, Paris: Gallimard, 1971, p.79 – 82 (липсващи в българския превод) Фуко споменава и че немски изследователи се обръщат към превода на Иполит, за да разберат писаното от Хегел – показателен анекдот, който по-късно Ален Бадиу разказва като личен опит. Foucault M., loc. cit. p. 81; Badiou А., Jean Hyppolite, Un style philosophique, конференция 27 юни 2006.
Жан Иполит умира на 26 октомври 1968 г. в Париж на 61-годишна възраст.
Библиография 1944 – Introduction à la philosophie de l'histoire de Hegel 1946 – Genèse et structure de la Phénoménologie de l'esprit de Hegel 1953 – Logique et existence; essai sur la logique de Hegel 1955 – Études sur Marx et Hegel 1963 – Sens et existence dans la philosophie de Maurice Merleau-Ponty 1971 – Figures de la pensée philosophique
За него Hegel et la pensée moderne; séminaire sur Hegel dirigé par Jean Hyppolite au Collège de France (1967 – 1968) par Jacques d' Hondt Giuseppe Bianco (éd.), Jean Hyppolite, entre structure et existence, Paris, Presses de la rue d'Ulm, 2013.
Източници
Външни препратки The Organisation of the Logic: Being, Essence, Concept, последната глава на неговата книга Logic & Existence (1997, фр. ориг. 1957) Gilles Deleuze, Review of Jean Hyppolite's Logique et Existence, ориг. публикация в Revue philosophique de la France et L'étranger (1954): 144, 457 – 60. André-A. Devaux (1964), Existence Et Vérité. À Propos de la Leçon Inaugurale de M. Jean Hyppolite au Collège de France (16 Décembre 1963), Revue Philosophique De Louvain 62 (73):152 – 155.
Категория:Френски философи Категория:Философи от 20 век Категория:Екзистенциализъм Категория:Френски преводачи Категория:Преводачи от немски език Категория:Възпитаници на Екол Нормал Сюпериор, Париж Категория:Преподаватели в Колеж дьо Франс Категория:Преподаватели в Парижкия университет Категория:Хора от Нова Аквитания Категория:Починали в Париж