Михаил Геновски

Михаил Попов Геновски е български юрист и политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на земеделието и държавните имоти през 1945 – 1946 година, народен деятел на науката.

Произход и образование Михаил Геновски е роден в село Левски, Плевенско, на 29 юли (16 юли стар стил) 1903 година. През 1918 година става член на БЗНС, а през 1923 година е осъден на 3 години затвор за участието си в съпротивата срещу Деветоюнския преврат. Амнистиран през 1924 година, завършва финанси и кредит в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС) в София (1924) и право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1927). През 1929 г. Академичния съвет на СУ утвърждава Правилник за докторантурата в Юридическия факултет и един от първите записали се докторанти е Михаил Геновски. Наред с адвокатската си практика за 2 години той успява да разработи и защити дисертация по един от основните институти на наказателното право – неизбежната отбрана. През 1931 г. той, заедно със съпругата си Вяра Златарева, са прогласени за първите доктори по право от Софийския университетРачев, Ф. Наследник на дългогодишни традиции на юридическия факултет на УНСС. С.:2011 г. с.129 .

Политическа дейност След 1927 година Геновски работи като журналист и адвокат в София, през 1927 – 1938 година е член на Постоянното присъствие на Земеделския младежки съюз. През този период той публикува книгата „Общественост и култура“, в която развива оригинални идеологически възгледи за всепроникващо влияние на кооперациите в обществения живот, доближаващо се до характерния за фашизма корпоративизъм.

Активен участник в БЗНС „Пладне“, той е съдебен защитник на някои от обвиняемите в процеса на парашутистите и подводничарите и процеса срещу Централния комитет на Българската работническа партия през 1942 година, за известно време през 1938 и 1944 година е интерниран.

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Михаил Геновски е организационен секретар на БЗНС и през 1944 – 1948 година е член на неговото Постоянно присъствие, между 1945 и 1990 година неколкократно е народен представител. След разцепването на БЗНС през 1945 година той е сред ръководителите на БЗНС (казионен) и за няколко месеца оглавява Министерството на земеделието и държавните имоти във второто правителство на Кимон Георгиев. Бил е редактор на в. „Земеделско знаме“.

През лятото на 1946 година, в разгара на комунистическите чистки в армията и показните процеси срещу офицери, публикува поредица статии под надслов „По кървавите следи на Ал. Стамболийски“, изпълнени с остри нападки срещу „кървавата военщина“. Участва активно в изработването на Димитровската конституция. През 1961 – 1990 година е член на Управителния съвет на БЗНС. Член е на Дружеството за ООН в България, на Президиума на научните работници, и други.Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 315 През 1983 година получава званието „Герой на социалистическия труд“.

Академична кариера и творчество От 1947 до 1974 година Геновски е професор по теория на държавата и правото и по международно право в Софийския университет и във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. Богатото му научно творчество дава основание през 1956 г. на Висшата атестационна комисия да го направи един от първите доктори на юридическите науки в България, а през 1967 г. е удостоен с почетното звание заслужил деятел на науката.

Автор е на множество публикации – книги и статии в областта на общата теория на правото, конституционното право, международното право и др. Освен в правната наука твори и в други области на човешкото познание. В областта на историята проф. Геновски е написал следните трудове: „Политически и правни възгледи на В. Левски“, „Пътят на земеделското движение“, очерци за видни земеделски дейци като Александър Стамболийски, Янко Забунов и др. В областта на културата проф. Геновски е написал книгата „Култура и цивилизации“, а също така и две интересни пътеписни книги: „Светът търси мира“(1946 г.) и „Стъпки по пясъка“ (1948 г.). В областта на политологията той е написал труда „Политика и право“. В областта на философията проф. Геновски е автор на трудовете: „Философско-религиозният дуализъм на богомилите“, „Човек, общество, идеи“, „Вяра и убеждение“, „Философски основи на земеделската идеология“ и др. Създал е над 50 биографски очерка. Геновски е автор и на над 800 отпечатани статии в различни обществено-политически списания и вестнициРачев, Ф. Наследник на дългогодишни традиции на юридическия факултет на УНСС. С.:2011 г. с.130 .

Личен живот Михаил Геновски се жени през 1936 г. за Вера Златарева (1905 – 1977) – първата жена адвокат в България. От брака си имат две деца.

Михаил Геновски умира на 16 октомври 1996 година в София.

Избрани произведения

Бележки

Категория:Български политици (1918 – 1945) Категория:Български политици (1945 – 1989) Категория:Членове на ПП на БЗНС Категория:Български юристи Категория:Участници в Юнското въстание Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Възпитаници на Юридическия факултет на Софийския университет Категория:Преподаватели в УНСС Категория:Възпитаници на УНСС Категория:Герои на социалистическия труд на България Категория:Носители на орден „Георги Димитров“ Категория:Народни деятели на науката Категория:Родени в град Левски Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив