Гундеперга или Гундеберга (Gundeperga, Gundeberga; * ок. 601 в Монца, Лангобардско кралство, + сл. 653) e чрез брак кралица на лангобардите (625 или 626 – 652), регентка на доведения ѝ син Родоалд (652 – ).
Произход Дъщеря е на Теодолинда ( * ок. 570; † 627/628) и на втория ѝ съпруг, лангобардския крал Агилулф ( † 616). По майчина линия е внучка на Гарибалд I, 1-ви херцог на баварците, и на Валдерада.Martindale J. R. Gundoberga // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). — [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (a): A.D. 527–641. — P. 565Bertolini O. Agilulfo // Dizionario Biografico degli Italiani. — Roma: Istituto dell’Enciclopedia Italiana, 1960. — Vol. 1Martindale J. R. Adaloaldus // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). — [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (a): A.D. 527–641. — P. 11—12Martindale J. R. Agilulfus // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). — [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (a): A.D. 527–641. с. 37—39 Има един брат: Адалоалд (* 602; † сл. 628), крал на лангобардите.
Има и една полусестра от първия брак на баща си.
Тъй като дядо ѝ по майчина линия е херцогът на Бавария, в генеалогичните трудове тя се счита за представителка на Баварската династия на владетелите на Лангобардското кралство – един от клоновете на Агилолфингите.Stoffella M. Rodoaldo // Dizionario Biografico degli Italiani. — Roma: Istituto dell’Enciclopedia Italiana, 2016. — Vol. 88Аlberto di Magnani. Le regine longobarde a Pavia. Alle radici della regalità femminile nell’Alto Medioevo // Studi sull’Oriente Cristiano. 2012, с. 79—91
Биография Ранни години Тя прекарва детството си между Милано и Монца – много обичан от майка ѝ Теодолинда град. Отгледана от майка си, Гундеберга, подобно на нея, става пламенна изповедница на ортодоксалното християнствоBertolini O. Arioaldo // Dizionario Biografico degli Italian. — Roma: Istituto dell’Enciclopedia Italiana, 1962, Vol.4. Съвременникът й, франкският летописец Фредегар, я описва като жена с красива външност, мила към всички, изпълнена с християнско благочестие, щедра в даването на милостиня и за това уважавана от всички.Фредегар. Хроника (книга IV, глава 51).
Брак с Ариоалд Тя се омъжва за Ариоалд, херцог на Торино, впоследствие владетел на Лангобардското кралствоMartindale J. R. Gundoberga // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). — [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (a): A.D. 527–641Alberto di Magnani. Le regine longobarde a Pavia. Alle radici della regalità femminile nell’Alto Medioevo // Studi sull’Oriente Cristiano. — 2012, с. 79—91Martindale J. R. Arioaldus // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). — [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (a): A.D. 527–641., с. 116—117, който ръководи арианската опозиция срещу прокатолическата и проримската политика на нейния брат, крал Адалоалд.
Възможно е бракът им да се е състоял не по-късно от 615 или 616 г., но има и мнение, че Ариоалд се е оженил за Гундеберга, след като е получил кралската титла.Hartmann M. Die Königin im frühen Mittelalter. — Stuttgart: W. Kohlhammer Verlag, 2009, с. 47-51 Единственият сигурен факт е, че Ариоалд е успял да запази властта над лангобардите до голяма степен благодарение на близките си семейни връзки с предшествениците си на трона.
Въпреки това, почти веднага след като получава кралската титла, Ариоалд затваря Гундеберга в манастир в Ломело в продължение на три години. Според Фредегар, Гундеберга веднъж привлича вниманието на свитата си към красотата на придворен на име Адалулф. След като научава за това, той безуспешно се опитва да убеди кралицата да извърши прелюбодеяние. Когато Гундеберга презрително отхвърля ухажванията му, той я обвинява, че възнамерява да постави на трона херцог Тасо от Фриули.Фредегар греши, като го смята за херцог на Тоскана. Ариоалд вярва на клеветата и нарежда кралицата да бъде поставена под стража. Тасо скоро е убит от равенския екзарх Исаак, подкупен от краля на лангобардите. Предполага се, че през 628 г. в Павия пристига пратеничество от франкския крал Хлотар II, далечен роднина на Гундеберга. Освен всичко друго, посланиците питат за причината за затварянето на кралицата. След като я научава, един от тях, Ансоалд, предлага да извърши „Божия съд“ над кралицата, с което Ариоалд се съгласява. По време на традиционния съдебен дуел за подобно дело защитникът на интересите на Гундеберга на име Питон, нает от братовчедите на кралицата Ариперт и Гундоперт, убива Адалулф. Това доказва пълната невинност на Гундеберга. Тя е незабавно оправдана и върната в кралския двор.Italy, Emperors & Kings (англ.). Foundation for Medieval Genealogy
Оттогава нататък Гундеберга живее постоянно в Павия, превръщайки се в първата от лангобардските кралици, която никога не напуска този град.
Брак с Ротари Крал Ариоалд умира през 636 г., след като пада от коня си. Най-вероятният кандидат за вакантния трон е херцога на Бреша Ротари. Според Фредегар, Гундеберга вика херцога при себе си и заявява, че ще стане крал само след като се ожени за нея, а херцогът на Бреша няма друг избор, освен да изгони законната си съпруга и да се ожени за нея. Колко достоверна е тази история, не е известно. Вероятно избирането на Ротари на трона не е лична инициатива на Гундеберга, а резултат от компромис между различни групи от лангобардската аристокрация. Възможно е инициатор на брака с Гундеберга да е самият Ротари, който иска да легитимира придобиването на кралската титла сред поддръжниците на православието чрез брак. Методът за предаване на властта чрез брак с вдовицата на предшественика е широко разпространен сред древните германи, включително лангобардите.Martindale J. R. Rothari // Prosopography of the Later Roman Empire (англ.). — [2001 reprint]. — Cambridge: Cambridge University Press, 1992. — Vol. III (b): A.D. 527–641. — P. 1096Azzara C. Rotari // Dizionario Biografico degli Italiani. — Roma: Istituto dell’Enciclopedia Italiana, 2017. — Vol. 88
Този съпруг на Гундеберга обаче я затворя в един от дворците в Павия и я държи там пет години. През това време кралицата води живот, подобен на този на монахините, а кралят прекарва време с наложници. Медиевистите предполагат, че причината за враждата между съпрузите са били религиозните им вярвания: Ротари бил пламенен привърженик на Арианството, а Гундеберга изповядвала отродоксалното християнство.Шмидт Г. А. Комментарии к «Хроникам Фредегара» // Хроники Фредегара. — Евразия, 2015. — С. 385Hartmann L. M. Geschichte Italiens im Mittelalter. — Leipzig: Wigand, 1900, с. 239-240 Едва след намесата на посланика на крал Хлодвиг II, Обедон, който по своя инициатива започва да заплашва с война срещу лангобардите за неуважение към тяхната кралица, която е роднина на владетелите на франките, Гундеберга е върната в двора през 641 или 642 г., като получава обратно цялото й конфискувано имущество.
Известно е, че Гундеберга, по време на управлението на Ротари, основава църквата „Свети Йоан Кръстител) (Сан Джовани) в Павия, като я дарява с богата утвар и украса. Кралицата е спомената и като благодетелка на абатството на свети Колумбан в Бобио.
Последни години и смърт В своята „История на лanгобардите“ Павел Дякон пише, че след смъртта на Ротари през 652 г., Гундеберга става съпруга на новия крал Родоалд. Отново обвинена в прелюбодеяние от недоброжелатели, тя е оправдана чрез съдебен дуел, в който нейният слуга Карл защитава интересите й. Информацията за брака на Гундеберга и Родоалд обаче най-вероятно е ненадеждна и съпругата на краля може да е била друга жена със същото име.Hartmann L. M. Geschichte Italiens im Mittelalter. — Leipzig: Wigand, 1900, s. 274Hartmann M. Die Königin im frühen Mittelalter. — Stuttgart: W. Kohlhammer Verlag, 2009., с. 48 и 188Hodgkin Th. Italy and her Invaders. — Oxford: Clarendon Press, 1895. — Vol. VI, с. 241 Няма единомислие сред историците относно връзката между Гундеберга и Родоалд. Някои смятат, че Родоалд е син на Ротари от първия му брак, а според други майка му е Гундеберга. Предполага се, че дъщерята на Гундеберга и Ротари може да е била Роделинда, съпругата на лангобардския крал Перктарит. Най-вероятно обаче родителите на Роделинда са били други представители на висшата аристокрация на Лангобардското кралство.
Предполага се, че при смъртта на баща си крал Родоалд вероятно е непълнолетен и Гундеберга всъщност управлява Лангобардското кралство от негово име. Вдовицата на Ротари обаче не успява да задържи властта в ръцете си и през 653 г. тронът преминава към братовчед ѝ Ариперт I.Hartmann M. Die Königin im frühen Mittelalter. — Stuttgart: W. Kohlhammer Verlag, 2009, с. 215
Няма достоверна информация за последвалата съдба на Гундеберга. Датата на смъртта ѝ е неизвестна. Възможно е да е била погребана в Павия, в църквата „Свети Йоан Кръстител“, основана от нея.
Съвременните историци високо ценят личността на кралица Гундеберга, смятайки я за една от най-забележителните жени сред лангобардите. Те отбелязват, че през 620-те - 640-те години тя е била една от най-ревностните изповеднички на ортодоксалното християнство в Лангобардското кралство, твърдо защитавайки вярата си от посегателствата на поддръжниците на арианството. Гундеберга може да се счита и за една от най-забележителните държавници сред жените на своето време, тъй като е изиграла важна роля в избирането на Ротари на трона, а след смъртта му вероятно е била регентка по време на управлението на крал Родоалд.
Брак и потомство Омъжва се два пъти:
∞ 1. за Ариоалд († 636), херцог на Торино, крал на лангобардите (626-636), от когото няма деца
∞ 2. за Ротари (* 606; † 652), херцог на Бреша, крал на лангобардите (636-652), от когото има един син:
Родоалд (* ок. 636; † 653, убит), крал на лангобардите (652-653)
Източници за Гундеперга Гундеберга е известна от няколко ранносредновековни исторически източника, включително „Хрониката на Фредегар“, „Origo Gentis Langobardorum“, „Житието на Свети Колумбан от Бобио“, „История на лангобардите“ от Павел Дякон и „Историята на франките“ от Аймоан от Фльори.Фредегар. Хроника (книга IV, главы 34, 50—51 и 70—71); Происхождение народа лангобардов (глава 6); Иона из Боббио. Житие Колумбана (книга II, глава 24); Павел Диакон. История лангобардов (книга IV, главы 41 и 47); Аймоин из Флёри. История франков (книга IV, глава 10)
Източници Павел Дякон, Historia Langobardorum , Monumenta Germaniae Historica, Scriptores rerum Langobardicarum et Italicarum saec. VI–IX, Hahn, Hannover 1878 Фредегар, Chronik IV, 49 – 70, Monumenta Germaniae Historica, MGH SS rer Merov II, S. 145ff
Категория:Лангобардски кралици Категория:Лангобарди