Христо Станчев Негенцов е виден български педагог.
Биография Роден е на 14 ноември 1881 година в Габрово, Княжество България. Брат е на писателя Ран Босилек.
Активист е на Дряновското дружество на Македонската организация. През 1900 година е делегат на Дряновското дружество на Седмия македонски конгрес.Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169
Учи философия и педагогика в периода 1903 – 1908 година в Йенския, Лайпцигския и Цюрихския университет. Защитава докторска дисертация през 1908 година на тема „Принципът на самодейност в педагогиката на Фридрих Фрьобел“ (Das Prinzip der Selbständigkeit in der Pädagogik Fr. Fröbels).
Преподава в Старозагорското държавно педагогическо училище. На 1 ноември 1918 година е преместен в Първа мъжка гимназия в София. В 1919 година е преместен Софийското държавно педагогическо училище.
През 1922 година става асистент в Софийския университет, после в 1928 година – доцент, а през 1930 година – извънреден професор. Изявява се и като редактор на вестниците „Образование“, „Учителска мисъл“ и „Ново училище“. Член е на Дружество „Монтесори“, Международния съюз по лечебна педагогика и Централния институт по възпитание и обучение.
След Деветосептемврийския преврат в 1944 година обвинява свои колеги във фашистка дейност. Заедно с Владимир Георгиев и Наум Чилев през октомври 1944 година подписва „Предложение за уволнение на преподаватели, обвинени във фашистка дейност“, в което са имената на професорите Богдан Филов, Борис Йоцов, Михаил Арнаудов, Иван Дуйчев, Веселин Бешевлиев, Димитър Яранов, Константин Гълъбов и Жана Николова.
Бележки
Категория:Преподаватели в Софийския университет Категория:Български педагози Категория:Дейци на ВМОК Категория:Родени в Габрово Категория:Починали в София Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“