Йохан Готфрид Шадов (, 20 май 1764 – 27 януари 1850) е пруски график и един от най-значимите скулптори на немския класицизъм. Най-известните му творби са гроба на графа Александър фон Марк (1790) и Квадригата на Бранденбургската врата (1794). Шадов е смятан за основател на Берлинската скулптурна школа, а към неговите ученици принадлежат Кристиан Фридрих Тик и Кристиан Даниел Раух.
Творби Шадов сътворява множество надгробни паметници, статуи, отделни фигури, групи от фигури, бюстове и над 2200 гравюри и литографии. Освен това издава и няколко теоретични книги за скулптурата. Сред най-известните му творби са:
бюст на Хенриете Херц, 1783 г.; надгробен паметник на граф Александър фон Марк (Берлин, Стара Национална галерия), 1790 г. Паметникът на този принц поставя основите на по-нататъшния успех на Шадов; Квадрига (Берлин, Бранденбургска врата), 1793 г.; паметник на Ханс Йоахим фон Цитен (Берлин, площад Вилхелм) бюст на принцеса Фридрике фон Мекленбург-Щрелиц, 1794; бюст на принцеса Луизе фон Мекленбург-Щрелиц, 1794 или '95. статуята от мрамор на двете принцеси Фридрике и Луизе, позната под името Prinzessinnengruppe (Берлин), 1797; надгробен паметник на Фридрих Вилхелм Шюце, църква Шьонайхе, 1798; бюст на Фридрих Гили, 1801; мраморен бюст на Карл Фридрих Кристиан Фаш, основател на музикалната академия в Берлин, 1800; Луизенски камък (в парка Гросер Тиргартен, Берлин), 1809; мраморен бюст на Юли Целтер, съпруга на Карл Фридрих Целтер, 1807; паметник на Гебхард Леберехт фон Блюхер, 1819, Рощок, Гьоте помага за концепцията; паметник на Мартин Лутер (Витенберг), 1821; 91-сантиметрова бронзова статуя на Фридрих II с неговите любими хрътки (едната се казва Алкмене, а другата Хасенфус), 1822; бюст на Гьоте, 1823.
Външни източници Литература за Шадов в Германската национална библиотека Обществото на Шадов
Категория:Родени в Берлин Категория:Починали в Берлин Категория:Германски скулптори