Илинденската организация е взаимоспомагателна и културно-просветна организация на български бежанци от Македония, бивши участници в националноосвободителното движение, съществувала в периода 1921 – 1947 година.„История на България – електронна енциклопедия“, ИК Труд, (Илинденска организация)

История

Създадена е от дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, които не се вливат във ВМРО на Тодор Александров след края на Първата световна война. Официално Илинденската организация е учредена на 16 декември 1920 годинавиж: s:Протокол за създаване на организацията Илинден. Обединява дружествата „Илинден“ в цяла България.

Първото дружество е създадено в София на 3 април 1921 година с председател Крум Зографов. На 4 декември е избран управителен съвет с председател Георги Занков,История на България по дати, Труд, София, 2008, стр. 242.Марков, Георги и колектив, Алманах на българските национални движения след 1878 г., Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005, стр.155. секретар Георги Попхристов, касиер Славчо Пирчев и съветници Стоян Мишев и Иван Попов. Според временния си устав то е взаимоспомагателна организация, независима от всякакви политически течения и партии. След софийското са основани и други дружества. До края на 1922 година в различни градове в свободна България се създават 31 дружества с общо 4300 членове.

Георги Попхристов пише:

От 19 до 21 януари 1923 година се провежда Първият конгрес на Илинденската организация. Тя се ръководи от управителен съвет от 7 души, от които 4 избира софийското дружество, а останалите конгресът. Членове на ръководството и са Георги Занков – председател, Славчо Абазов, Борис Стрезов и други. Пръв редактор на печатния орган на организацията – вестник „Илинден“ (1921 – 1926) е Арсений Йовков. Други нейни печатни издания са вестниците „20 юли“ и „Пирин“ излизали в 1923 – 1924 година.

Организационните дейци са преследвани и арестувани от властите на БЗНС след началото на 1923 година. На 17 април 1924 година е публикуван меморандум на организацията против водената политика на Александър Цанков, дошъл на власт след Деветоюнския преврат.

През май 1924 година се провежда Втори редовен конгрес на Илинденската организация: председател е Петър Ацев, подпредседател – Георги Занков, секретар – Димитър Антонов, касиер – Славчо Абазов и членове Славчо Пирчев, Михаил Чаков и Владислав Георгиев.Илиндень, V, 17 юли 1925, 1 Тодор Александров провежда няколко срещи с Петър Ацев по повод избирането на Арсений Йовков и Георги Занков в ръководното ѝ тяло. Притеснен от засилващата се комунистическа пропаганда, Тодор Александров изисква двамата да бъдат отстранени от Илинденската организация. Случващото се съвпада с опитите на крайно левите елементи да завладеят ВМРО, вследствие на които Тодор Александров е убит.Мичев, Добрин. „Как се стигна до Голготата на 31 август?“ Като участници в заговора срещу Тодор Александров са заподозрени ръководителите на Илинденската организация.

След убийството на Тодор Александров на 31 август 1924 година, Иван Михайлов поема фактически ръководството на ВМРО и взема радикални мерки срещу нелоялните членове на Илинденската организация. След 1924 година в ръководството на организацията влизат и представители на десницата, поради което част от членовете ѝ се прехвърлят в левичарското движение. Впоследствие доста дейци на организацията стават жертва на Горноджумайските събития и последвалите ги братоубийствени борби във ВМРО.

На конгрес на 12 – 13 юли 1925 година Занков и Йовков (посмъртно) са изключени от организацията. За нов председател е избран Димитър Иванов, Димитър Антонов – секретар, касиер – Славчо Абазов, Антон Янев – деловодител, членове – Владимир Георгиев и Славчо Пирчев.Илиндень, IV, 27 септемврий 1924, 8, 3; Илиндень, IV, 4 октомврий 1924, 9, 2; Илиндень, 17 юли 1925, 28, 1 Новото ръководство започва да издава списание „Илюстрация Илинден“ (1927 – 1944), начело с Петър Мърмев и Христо Шалдев.

През следващите години Илинденската организация се занимава предимно с културно-просветна дейност.

През 1932 година на Седмия редовен конгрес на Илинденската организация за председател на организацията е преизбран Кирил Христов. Нейни представители са делегати на Великия македонски събор, проведен през 1933 година в Горна Джумая.

Организацията е формално разтурена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година, но реално продължава съществуването си. До март 1936 година редакцията на Илюстрация Илинден се помещава на улица „Лавеле“ 16, а след построяването на Македонския културен дом на улица „Пиротска“ № 5. Там са пренесени тържествено и останките на Гоце Делчев. През 1940 година председателят на Илинденската организация Лазар Томов подписва декларация за присъединяването на целокупна и обединена Македония в границите на БългарияВиж: s:Декларация на УС на СМКПББ, МНИ, ИО, СМОО и МЖС от 1940 година.

След връщането на Южна Добруджа през септември 1940 година и освобождението на по-голямата част от Вардарската Македония през април 1941 година, организацията създава и там свои дружества.