Ко̀шани () е село в Северна Македония, в Община Кавадарци.
География Кошани е отдалечено на около 15-ина километра югозападно от Кавадарци. До него се стига по асфалтов път до село Бегнище, а оттам следват 5 километра коларски път. Селото е разположено на надморска височина от 500 метра в подножието на Среден рид, между два потока, които формират Кошанската река, приток на Каменица.
Селото е купно, традиционно разделено на две махали, но към началото на XXI век са запазени едва 7 къщи.Кошани на официалния сайт на Община Кавадарци.
История В околностите на селото има три археологически обекта – в местностите Върчвата, Белутрак и Зад рид. В Белутрак в района на реката Каменица има малко късноримско селище. Тука са намерени питоси и надгробни стели. В Зад рид има остатъци от антична фортификация.
Селото е споменато заедно с манастира „Свети Георги Полошки“ в дарението, направено от Константин Драгаш на манастира Св. Пантелеймон-Росикон на Света гора от 70-те години на XIV век.
В обобщен списък (иджмал дефтер) от 11 ноември 1636 година на обложени с данъка джизие селища Кошани е записано като село в каза Тиквеш, с 12 немюсюлмански ханета.Турски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 44 (превод А. Велков и П. Груевски). В 1665 и в 1688 година е отбелязано като Кошан, с 3 ханетаТурски извори за българската история, предговор и съставителство Е. Грозданова, Главно управление на архивите, София 2001, с. 357, 422 (дефтери от 1 октомври 1665 г. и 30 април 1688 г., превод Аспарух Велков).
В XIX век Кошани е село в Тиквешка каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кошани има 150 жители българи християни.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Кошани е част от Бегнишка община в Кавадарска околия и има 87 жители.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 101.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кочана (Kočana) като село с неясен етнически състав.
Година Домакинства Население 1921 22 100 1931 22 122 1948 21 116 1961 17 97 1971 9 35 1981 5 18 1991 2 6 1999 2 5
„Свети Атанасий“
Над селото, в северния му край се намира църквата „Свети Атанасий“, която е от 1871 година. Църквата пострадва от пожар около 1990 година и цялата ѝ покривна конструкция е унищожена. На Свети Атанасий е и селският събор.
Личности Родени в Кошани Христо Гувев, български революционер, участник в Илинденско-Преображенското въстание, наследил след него Петър Юруков като тиквешки войвода.
Бележки
Категория:Села в община Кавадарци