Санкт Петербург () е град в Северозападна Русия, административният център и най-голямото населено място в едноименния град от федерално значение Санкт Петербург, разположен при вливането на река Нева във Финския залив на Балтийско море.
Градът е наречен в чест на св. Петър – небесния покровител на царя-основател, но с течение на времето все повече се свързва с името на самия основател Петър I. Според официални документи първите години е наричан Петропол, Питерпол, Петрополис, Санкт-Питербурх, а днешното му име е въведено през 1720 г. Преименуван е 3 пъти в XX век, като носи имената Петроград (1914 – 1924) и Ленинград (1924 – 1991), а после е възвърнато днешното му име. От създаването му разговорно е наричан Питер град, Петербург, Питер. Днес градът често е наричан Северна столица на Русия.
Основан на 27 май 1703 г. от цар (после император) Петър I, Санкт Петербург е столица на Руското царство и наследилата го Руска империя в продължение на повече от 2 века (1713 – 1728, 1732 – 1918), с изключение на четиригодишния период 1728 – 1732 г., когато Петър II управлява в столицата Москва. След Октомврийската революция на 5 март 1918 г. от съображения за сигурност премиерът (председател на Съвета на народните комисари на РСФСР) Ленин окончателно премества столицата в Москва.
През 2025 г. градът има 5 652 922 жители – втори по население в страната (3,64 % от населението на Русия) след столицата Москва. Той е сред важните европейски културни и научни средища, както и главното руско пристанище на Балтийско море. Там е седалището на Конституционния съд. Често е определян като най-западния град на Русия в културен смисъл.V. Morozov. The Discourses of Saint Petersburg and the Shaping of a Wider Europe. Copenhagen Peace Research Institute. 2002. Ciaonet.org Чисто географски това е най-северният град с население над 1 милион души в света. Историческият център е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В града се намира Ермитажът, който е сред най-големите музеи на изкуството в света и най-важните туристически центрове в страната.
География Положение, площ, релеф Разположен е в северозападната част на Европейска Русия, в Делта (география)делтата на река Нева при вливането ѝ във Финския залив на Балтийско море, както и на 42 острова в самата делта (Василевски, Петроградски, Крестовски, Аптекарски, Елагин, Гутуевски и др.). В чертите на града има над 40 реки, ръкави, протоци и около 20 изкуствени канала с обща дължина над 160 km, в т.ч. ръкавите и протоците на Нева – Болшая и Малая Нева, Болшая, Средная и Малая Невка, Фонтанка, Карповка, Мойка, Пряжка, Охта (приток на Нева), каналите – Обводни, Грибоедов, Крюков и други. Ширината на Нева в пределите на града е 340 – 650 m, а дълбочината е 14 – 23 m. Градът се намира на 669 km (по магистрала M11) от столицата Москва.
Площта на целия град е 1436 km². Със своите 5 351 935 жители (1 януари 2018) той е четвъртият по големина в Европа и най-северният град с над 1 милион жители. Административните граници на града се простират от северозапад на югоизток на разстояние от 90 km. Средната надморска височина на града в централните райони варира в границите на 1 – 5 m, в крайните северни райони – 5 – 30 m, в крайните юг-югозападни – 5 – 22 m; най-високото място в чертите на града са Дудерхофските възвишения (рус. Дудергофские высоты) в района на Красное село с максимална височина 176 m.
Климат Градът има влажен континентален климат с хладно лято, което се дължи на модераторски влияния на Балтийско море и неговите циклони. Лятото е типично хладно, влажно и съвсем кратко, докато зимите са дълги, студени, но често се случва да са меки. Средната дневна температура през юли е 22 °C; летният максимум е 34 °C, зимният минимум е около −27 °C. Рекордно ниската температура е −35,9 °C, регистрирана през 1883 г. Средната годишна температура е +4 °C. Средна януарска температура −7,9 °C, средна юлска 17,7 °C.
Средногодишно в Санкт Петербург има 62 слънчеви дни, преобладават облачните дни и дните с разкъсана облачност. Продължителността на деня варира от 5 h 51 min (22 декември) до 18 h 55 min (22 юни). В града се наблюдават т. нар. бели нощи. Започват от 25 – 26 май, когато слънцето се спуска на не повече от 9° зад хоризонта и вечерният сумрак практически се слива със сутрешния, и завършват на 16 – 17 юли.
За града е характерна честа смяна на движението на въздушните маси, което в значителна степен се обуславя от циклоналната дейност над Балтийско море. През лятото преобладават западни и северозападни ветрове, през зимата западни и югозападни. Веднъж-два пъти през зимата нахлуват чисто северни арктически ветрове и тогава температурата може да спадне под −25 – −30 °C. Метеорологичните станции разполагат с данни от 1722 г. Най-високата температура, отчетена в Санкт Петербург за целия наблюдаван период, е +37,1 °C, а най-ниската е била −35,9 °C.
Годишната сума на валежите е 585 mm и са максимални в края на лятото. Влажността на почвата почти винаги е висока, със склонност към заблатяване, тъй като има по-ниско изпарение, дължащо се на хладния климат. Влажността на въздуха е средно 78 %.
От декември до март има средно 122 дни със снежна покривка, която достига около 240 mm. Периодът на незамръзване продължава средно 134 дни. Градът има малко по-топъл климат, отколкото покрайнините му.
Хидрография
По изобилие на вода градът заема първо място сред градовете на Руската федерация. Река Нева, изтичаща от Ладожкото езеро, носи водите си през него по протежение на 28 km. Средната ширина на образуваната делта е 340 – 650 m. В пределите на града текат около сто реки, рекички и потоци, чиято обща дължина достига до 282 km, а общата им площ им съставлява около 7 % от площта на града. През годините на съществуване на Санкт Петербург хидрографската мрежа на града претърпява съществени промени. Застрояването на града в ниската блатиста местност изисква изграждането на канали и изкуствени езера за отводняване и пресушаване на блатистите места. Земната маса, получена при тези работи, се използва за повишаване на височината на повърхността. В края на XIX век делтата на Нева се състои от 48 реки и канали, образуващи 101 острова. С течение на времето, при продължаващото застрояване на града много от тези водоеми губят първоначалното си значение, затлачват се и биват засипвани. През XX век в резултат от засипването на каналите, протоците и речните ръкави, броят на островите се съкращава до 42.
Основната водна магистрала на града е река Нева; най-значителните ръкави на делтата ѝ при вливането на реката в Балтийско море са Болшая и Малая Нева, Болшая, Средняя и Малая Невка, Фонтанка, Мойка и др.; сред по-важните канали са Морския канал, Каналът на Грибоедов, Обводният канал и др. В чертите на града Нева приема водите и на пет притока, това са: отляво – Ижора, Славянка, Мурзинка; отдясно – Охта и Чорная речка. Най-големите острови в делтата на Нева са Василевския, Петроградския, Крестовския и Острова на Декабристите; най-големият остров във Финския залив е Котлин.
Силно развитата хидрографска мрежа обуславя и големия брой мостове в метрополията – около 800 (без тези на територията на промишлените предприятия), в това число 218 пешеходни и 22 подвижни. В самия Санкт Пербург мостовете са 342, останалите са в предградията. Най-дългият мост е Болшой Обуховский, известен и като Вантовия (Висящия) мост (2824 m); най-широкият – Синият мост на р. Мойка (99,5 m).
Река Нева в рамките на града обикновено замръзва през ноември-декември, разчупването на леда е през март.
Растителност Зелените насаждения в Санкт Птербург и неговите предградия, заедно с водните площи, заемат около 40 % от градската територия (по данни от 2002 г.) До 2000 г. на един от гражданите на Петербург се падат около 65 м2 насаждения. Общите площи на зелените насаждения привишават 31 хиляди хектара, което включва 68 парка, 166 градини, 730 обществени градини, 232 булеварда и 750 зелени улици.Санкт-Петербург: энциклопедия, 2006, с. 296 – 297 Парковете в града са разположени на различни ландшафтни условия: на долните и горните тераси на Финския зелив (парковете Стрелна, Петерхоф и Ломоносов), моренна равнина (парк на град Пушкин), камови хълмове (Шуваловски парк, Осиновата горичка). В основата на редица паркове са естествените гори, които са запазили своя родов състав (Сосновка, Уделен парк). Много паркове, създадени в следващите години, са разделени на територии, където дървестната растителност на практика отсъства (Московски парк на победата, Приморски парк на победата).Санкт-Петербург: энциклопедия, 2006, с. 643 В покрайнините на града са останали горски масиви, част от подзоната на южната тайга: Юнтолската горска дача, горски парк „Ржевский“, горски островчета по река Охта, Теленската магистрала, между река Нева и железопътната линия до Москва.Даринский А. В. География Ленинграда. – Л.: Лениздат, 1982. – С. 46 – 47.
В града съществуват седем специално защитени природни зони: три държавни природни резервати („Юндолски“, „Гладишевски“, „Северното крайбрежие на Невския залив“) и четири природни паметника („Дудерхофски височини“, „Комаровски бряг“, „Стрелнинско крайбрежие“, „Сергеевски парк“). Общия план за развитие на Санкт Петербург предвижда създаването на още пет резервата и два природни паметника.
Екологични проблеми По данни на Министерството на природните рисурси и екология на Руската федерация в екологичния рейтинг на основните теградове в Русия за 2011 г. Санкт Петербург заема второ място. В града действат 21 автоматични станции за мониторинг на атмосферния въздух. Емисиите във въздуха през 2009 г. съставляват 625,3 хил. тона. Количеството емисии на вредни вещества на глава от населението са 135,9 кг на година, на единица площ от 434,5 т на км², 91,9 % от всички емисии идват от транспорта. През 2009 г., в сравнение с предходната година, количеството емисии от транспорта се увеличават с 1 % от стационарните източници - 9,8 %.
История Основаване и XVIII век
Град Санкт Петербург възниква в историческата област Ингрия, населена през Средновековието с финландци. През 1611 година шведите основават на мястото на днешния град крепостта Нюеншанц. Около нея възниква град, наричан Нюен, който през 1642 година става административен център на Ингрия. Населението му по това време е предимно финландско, с по-малък брой шведи и немци. През 1656 година градът е тежко засегнат от руско нападение и центърът на Ингрия е преместен в Нарва.
В резултат на т.нар. Велика северна война (1700 – 1721) долината на р. Нева е отвоювана от Швеция и е присъединена към територията на Руската империя. Нюеншанц е превзет на 12 май 1703 година, а на 27 май руският император Петър I основава на 5 km по-близо до устието на Нева нов град, получил името Санкт Петербург. За официална дата на основаването му е приета 27 май (16 май стар стил), когато са положени основите на първото здание в града – Петропавловската крепост, изградена на Заячий остров (Заешкия остров). Новата крепост трябва да прикрива с оръдията си фарватерите по двата най-големи ръкава в делтата на реката – Нева и Болшая Невка. През 1704 г. за защита на морските граници на Русия на остров Котлин е построен фортът Кроншлот, около който впоследствие израства крепостта Кронщат. Петър I придава на новооснования град важно стратегическо значение за осигуряването на водния път от Русия към Западна Европа.
За първи проектант и главен архитект на града е привлечен 33-годишният швейцарец Доменико Трезини. Негово дело са едни от най-емблематични здания на града. Той остава да твори и да изгражда новата руска столица до края на живота си.