Българските диалекти (също и български говори или български наречия) са регионалните говорими разновидности на българския език. Българската диалектология като наука, изучаваща българските диалекти, датира от 30-те години на XIX век с пионерската работа на Неофит Рилски „Българска граматика“ (1835 г.). Други известни изследователи в тази област са Марин Дринов, Константин Иречек, Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан и Стойко Стойков.
Българските диалекти са част от южнославянския диалектен континуум, свързани са на запад със сръбските диалекти, на юг граничат с албанските, гръцките и турските, а на север – с румънските диалекти.
Македонските диалекти се класифицират като разновидност (конкретен тип) на българските в старата езиковедска литература,Mazon, Andre. Contes Slaves de la Macédoine Sud-Occidentale: Etude linguistique; textes et traduction; Notes de Folklore, Paris 1923, стр. 4Селищев, Афанасий. Избранные труды, Москва 1968Die Slaven in Griechenland von Max Vasmer. Verlag der Akademie der Wissenschaften, Berlin 1941. Kap. VI: Allgemeines und sprachliche Stellung der Slaven GriechenlandsK. Sandfeld, Balkanfilologien (København, 1926, MCMXXVI)Konstantin Josef Jireček (Константин Иречек), Die Balkanvölker und ihre kulturellen und politischen Bestrebungen, Urania, II, Jg. 13, 27. März 1909, стр. 195Стефан Веркович, „Описание быта Болгар, населяющих Македонию“ като българските езиковеди и българското езикознание продължават да ги възприемат като такива.Стойков, Стойко (2002) . Българска диалектология. София: Акад. изд. „Проф. Марин Дринов“. ISBN 954-430-846-6. OCLC 53429452 От втората половина на 20 век някои чужди автори възприемат конвенцията за третирането на македонските диалекти в рамките на Република Северна Македония като част от отделен македонски език, следвайки кодификацията на македонския като литературен стандартен език в рамките на Югославска Македония.Friedman, Victor (2001), „Macedonian“, in Garry, Jane; Rubino, Carl, Facts about the World's Languages: An Encyclopedia of the Worlds Major Languages, Past and Present, New York: Holt, стр. 435 – 439 Повечето съвременни лингвисти продължават да третират македонските диалекти като специфично български диалекти.Hugh Poulton, Who are the Macedonians?, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1-85065-534-0, стр. 116Brian D. Joseph, When languages collide: perspectives on language conflict, language competition, and language coexistence, Ohio State University Press, 2003, стр. 281, ISBN 0-8142-0913-0Language profile Macedonian , UCLA International Institute Северномакедонските автори в отговор имат тенденцията да третират всички диалекти, говорени в географската област Македония, като част от македонската литературна норма, включително тези, говорени в границите на Република България.isp. Большая Советская Энциклопедия, том. 37, Москва 1938, стр. 743 – 744 В тази статия македонските говори са отразени като част от българските диалекти заради тяхното близко в структурно отношение подобие и заради факта, че много от важните граници – като ятова граница, изоглоса на голяма носовка и т.н., пресичат и двете територии – както на Република България, така и на Република Северна Македония и Република Гърция.
Основна изоглоса, разделяща българските диалекти на източни и западни, е ятовата граница, която маркира различни изменения на старобългарската форма ят (ѣ), произнасяна като я ['a] или е на изток (бял, но бели) и само като е на запад от нея (бел, бели).
Диалектни групи Единствено в планинските райони границите между диалектите са сравнително ясни. В останалите райони местното население е размесено с пришълци, като това размесване е започнало още преди няколко века. При все това българските диалекти могат, макар и приблизително, да се разделят по следния начин (навсякъде, където са посочени имена на градове, се имат предвид само околностите на съответния град):
Източни български говори (на изток от ятовата граница) Мизийски говори (в миналото цялата Дунавска равнина от Черно море до река Искър, днес само на отделни места) Шуменски говор (Шуменско) Разградски говор (на отделни места край Разград, Попово, Белене, Русе, Тутракан, Силистра) Балкански говори Централен балкански говор (Ловешко, Троянско, Габровско, Севлиевско, Тревненско, Карловско, Казанлъшко, православните села по средното течение на Стряма, например Ръжево) Котелско-еленско-дряновски говор (Котел, Елена, Дряново, но е размесен с други говори) Панагюрски говор (Панагюрище) Пирдопски говор (макар че Пирдоп е на изток от ятовата граница, този говор има предимно западни особености) Тетевенски говор (Тетевен) Източнобалкански (еркечки) говор (някога само селата Козичино и Голица, сега на редица места по долното течение на река Камчия и край Варна, Провадия, Нови Пазар, Балчик, Силистра) Подбалкански говор (Сливенско, Ямболско, Бургаско, Новозагорско, Старозагорско, Чирпанско) Преходни балкански говори (села край Луковит и на север от Елена). Рупски говори Източни рупски говори Странджански говор (Странджа, Малкотърновско) Тракийски говор (Първомайско, Хасковско, Харманлийско, Свиленградско, Тополовградско и Елховско) Родопски говори Смолянски говор (Смолян, Рудозем, Ксанти, Гюмюрджина) Широколъшки говор (селата Широка Лъка, Върбово и Стойките) Хвойненски говор (селата Хвойна, Павелско, Бачково, Нареченски бани, Дедово, Малево, Оряхово и др.) Чепински говор (Велинград и селата Драгиново, Дорково, Костандово и Ракитово) Павликянски говор (българските католици край Пловдив, Раковски, Свищов, Никопол) Златоградски говор (Златоград и селата Старцево, Неделино и др.) Западни рупски говори (на запад от Родопите до ятовата граница Бабяшки говор (селата Бабяк, Краище, Лютово, Цветино и др.) Разложки говор (областта Разлог) Гоцеделчевски говор (Гоцеделчевско) Драмско-серски говор (Драмско и Сярско) Солунски говор (Солунско) Западни български говори (на запад от ятовата граница) Северозападни говори Белослатинско-плевенски говор (Белослатинско, западно Плевенско; въпреки че е на запад от ятовата граница, този говор има редица източни особености) Видинско-ломски говор (Видинско, Ломско) Преходни говори Трънски говор (Трънско) Брезнишки говор (Граово) Белоградчишки говор (Белоградчишко, преселници във Видинско и Ломско) Царибродски говор (Царибродско) Босилеградски говор (Босилеградско) говорите около Крива паланка, Кратово и Куманово, които в македонската диалектология се наричат северни говори Югозападни говори Северна група югозападни говори Ботевградски говор (Ботевградско и Етрополско поле) Врачански говор (селата около град Враца) Ихтимански говор (Ихтиманско поле, по река Марица стига до Пазарджик) Елинпелински говор (източната част на Софийското поле) Софийски говор (западната част на Софийското поле) Самоковски говор (Самоковско поле) Централна група югозападни говори Дупнишки говор (Дупнишко поле и Разметаница) Кюстендилски говор (Кюстендилско поле) Благоевградски говор (Благоевградско) Петрички говор (Петричко, Санданско) Малешевски говор (Делчево, Пехчево, Берово, Радовиш, Струмица, Щип) Средномакедонски говори Велешки говор (Велес) Прилепско-мариовски говор (областите Тиквеш, Мариово и района на Прилеп) Битолски говор (Битоля) Югозападни преходни говори Пиянешки говор (областта Пиянец) Каменишки говор (областта Каменица) Краешки говор (областта Кюстендилско Краище) Крайни югозападни говори Долновардарски говори Гевгелийски говор (Гевгели) Дойрански говор (Дойран) Кукушко-воденски говор (Кукуш, Енидже Вардар, Воден) Дебърски говор (Дебърско поле, Жупа, Голо бърдо, Дримкол, Горна река, Долна река) Охридско-стружки говор (Охрид, Струга) Преспански говор (Горна и Долна Преспа) Корчански говор (Бобощица и Дреново, край град Корча) Костурски говор (Кореща, Пополе, Нестрамско, Костенария) Лерински говор (Лерин) Български говори на преселници извън пределите на българското езиково землище. Български говори в бившия Съветски съюз. Български говори в Румъния. говорът на банатските българи българските говори във Влашко говорът на седмоградските българи Българските говори в Мала Азия (малоазийски българи)
Съгласно картата на диалектната делитба на българския език, съставена през 2014 година от Секцията по диалектология и лингвистична география на Института за български език към Българската академия на науките, на територията на българското езиково землище съществуват следните говори:Интерактивна диалектна карта на българския езикДиалектна делитба на българския еезик Източни български говори Североизточни говори Мизийски (източномизийски говори) Шуменски говор (или Плиско-преславски) Съртски говор Гребенски говор Капански говор Балкански говори Централен балкански говор (или Габровско-ловешко-троянски) Котелско-еленско-дряновски говор Еркечки говор Пирдопски говор Панагюрски говор Тетевенски говор Подбалкански говори Западен подбалкански говор Източен подбалкански (сливенски) говор Югоизточни говори Източнорупски (странджански) говори Странджански говор Факийска група говори Източнорупски (тракийски) говори Ксантийски говор Гюмюрджински говор Димотишки говор Софлийски говор Дедеагачки говор Одрински говор Лозенградски говор Северни тракийски говори Бабаескийски говор Узункьоприйски говор Кешански говор Бунархисарски говор Визенски говор Чаталджански говор Малоазийски говори Среднорупски (родопски) говори Смолянски (централен родопски) говор Широколъшки говор Хвойненски говор (Говор на Ропката) Златоградски говор Павликянски говор Тихомирски говор Девесилски говор Чепински говор Чечки говор Западнорупски говори Солунски говор Драмски говори Серски говори Гоцеделчевски говор Разлошки говор Бабяшки говор Западни български говори Северозападни говори Същински северозападни (западномизийски) говори Белослатинско-плевенски говор Видинско-ломски говор Западнософийски говор Крайни северозападни говори Белоградчишки говор Моравски говори Царибродски говор Брезнишки говор Трънски говор Босилеградски говор Кумановско-кратовски говор Скопско-църногорски говор Тетовски говор Югозападни говори Същински югозападни говори Велешко-прилепско-битолски говор Мариовски говор Неготински говор Щипско-радовишки говор Благоевградски говор Кюстендилски говор Дупнишки говор Самоковски говор Ихтимански говор Източнософийски (елинпелински) говор Ботевградски говор Врачански говор Крайни югозападни говори Гевгелийски говор Кукушко-воденски говор Костурски говор Лерински говор Корчански говор Преспански говор Радожевско-вевчански говор Охридско-стружки говор Дебърско-галичнишки говор Рекански говор Гостиварски говор Други Горански говор (част от крайни северозападни и крайни югозападни)
Класификации Морфологическата категория определеност/неопределеност е една от типологичните особености на българския език. Върху нея съществуват множество научни разработки, отнасящи се до книжовния език, но тя има и голямо значение за изследванията на диалектно равнище. Множество говори се различават по определителния член и по типовете системи за членуване.Илияна Гаравалова, Изпадане на окончанието при членуваните форми на съществителните имена в българските говори , сп. „Български език“, 1/2006
Вижте също Българска диалектология Списък на диалектни думи
Източници
Библиография Български диалектен атлас. Обобщаващ том. I-III фонетика, акцентология, лексика, ИК „Труд“, София, 2001 Илиев, И. Г. Постижения и задачи на източнородопската българска диалектология. В: Илиев, И. Г. Езиковедски опити, с. 53 – 76
Външни препратки Интерактивна карта на диалектната делитба на българския език Карта на българските диалекти създадена от БАН през 2014 година