Славянските езици са езици от индоевропейското езиково семейство, които са обединени от съвременната лингвистика в една група. Народите, които ги говорят, са наречени на името им – славянски народи. Те обитават голяма част от Източна Европа и Балканския полуостров, както и части от Централна Европа и Северна Азия.
Произход
Разпределение на славянските езици Индоевропейски езици Праславянски език Западнославянски езици Лехитска група Полабски език † Поморянски (Померански) езици Кашубски език Словински език † Полски език 'Силезийски език' Лужишка група Долнолужишки език Горнолужишки език Чехо-словашка група Чешки език Словашки език Южнославянски езици Източна група (според българската класификация: „българска група“) Старобългарски език †; Църковнославянски език † Български език (Новобългарски език): Съвременен български език (официален език в Република България) (развитие на новобългарския език след 1945 г.) Македонски език (официален език в Република Северна Македония) (македонска езикова норма от 1945 г.) Банатски български език (Банатска книжовна норма на българския език с употреба на латиница) (писмена норма в Румъния) Западна група (според българската класификация: „сърбохърватска група“) Словенски език Сърбохърватски език Сръбски език Черногорски език Хърватски език Босненски език Източнославянски езици Кривички език † Староруски език † Древноновгородски език † (всъщност – диалект на Староруския език) Руски език Старобеларуски/староукраински (наричан Рутенски) Беларуски език Украински език Русински език
Означения: в курсив – група от близки езици (и/или диалекти), които могат да се разглеждат в единство, като език † – отмрели езици или езици, запазени само в литургична или миноритарна форма.
Източници
== Външни препратки Кузнецов П. С. Очерки по морфологии праславянского языка. М., 1961 Мирчев, Кирил. Старобългарски език – кратък граматичен очерк, София, 1972, стр. 12
Вижте също Словио, Новославянски език, Междуславянски език