Ария Старша (; † 42 г.) е жена от Древен Рим, прочута със самоубийството си.
Ария произлиза от род Арии и е омъжена за римския консул Цецина Пет. Когато съпругът ѝ и нейният син едновременно се разболяват и детето умира, тя го погребва сама, за да пази съпруга си.
Пет участва във въстанито на Скрибониан в Илирия (Далмация) през 42 г. против император Клавдий. След провала на бунта, той е закаран с кораб в Рим. Ария иска като робиня да пътува в кораба, което не ѝ се разрешава. Тя наема рибарски кораб и го следва. Съпругът ѝ се бави със самоубийството си, тогава тя се намушква с нож в гърдите и го дава с думите „Paete, non dolet“ („Пет, не боли“) на съпруга си. Това се разказва от Плиний и я прави прочута.
Нейната дъщеря Ария Младша e омъжена за Публий Клодий Тразеа Пет. Фания, внучка на старата Ария, разказва на Плиний за нейната баба.
Смъртта на Ария и Пет е обект на изкуството.
Галерия
Източници
Плиний Млади, Epistulae III, 16, 6, 13, на немски Дион Касий, Roman History LX, 16. при LacusCurtius Тацит, Annales xvi. 34. на лат. Марциал, Epigrammata Ewald Christian von Kleist, Auf die Arria, vermählte des Pätus. Зонара, Epitome Historiarum xi. 9. Georges Duby, Michelle Perrot, Pauline Schmitt. A History of Women in the West, Volume I. Belknap Press. 2000
Литература Плиний Млади: Epistulae. III, 16 F. Haase: Pätus. In: Johann Samuel Ersch und Johann Gottfried Gruber: Allgemeine Encyclopädie der Wissenschaften und Künste. Dritte Section, Neunter Theil, Brockhaus, Leipzig 1837, S. 228 – 243, speziell S. 234f. Georg Wissowa (Hrsg.): Paulys Real-Encyclopädie der classischen Altertumswissenschaft. Metzler, Stuttgart 1895, Spalte 1259 Bärbel von Hesberg-Tonn: Coniunx carissima. Untersuchungen zum Normcharakter im Erscheinungsbild der römischen Frau. Dissertation, Stuttgart 1983, S. 98 – 101 Bernhard Kytzler: Frauen der Antike. Artemis, Zürich 1994, S. 29f., ISBN 3-7608-1084-5 Women's life in Greece and Rome
Категория:Жени от Древен Рим Категория:Арии (римски род)