Свети Илия или Мечкили (, Профитис Илияс) е село в Егейска Македония, Гърция, област Централна Македония, дем Въртокоп.
География Селото е разположено в Солунското поле, на надморска височина от 60 m на около 2 километра западно от село Калиница (Кали). През селото минава река Мъгленица.
История В Османската империя Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Айос Илияс (Ayos-Ilias), Воденска епархия, живеят 216 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Свети Илия (St Ilia) е посочено като село във Воденска каза с 66 къщи и 215 жители българи и 85 помаци.
Според Николаос Схинас („Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας“) в средата на 80-те години на XIX век Свети Илия (Άγιος Ηλίας) има 36 семейства християни.Σχινάς, Νικόλαος. Οδοιπορικαί σημειώσεις Μακεδονίας, Ηπείρου, Νέας οροθετικής γραμμής και Θεσσαλίας / Συνταχθείσαι υπό Νικολάου Θ. Σχινά ταγματάρχου του μηχανικού, Αθήναι, τόμοι 3, 1886-87. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Св. Илия (Мечкили) има 310 жители българи и 220 турци. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“), публикувани в 1905 година, в Свети Илия (Sveti-Ilia) има 160 българи патриаршисти гъркомани и 60 власи и работи гръцко училище. През същата година Свети Илия е едно от 16-те села във Воденска каза, които в периода от февруари до май минават под върховенството на Българската екзархия. Към 1906 – 1907 година енорийски свещеници в Свети Илия, Требулец, Оризари, Въгени и Църмариново са Атанас, Димитрий и Христо.Централен държавен архив, ф. 246К (Българска екзархия), оп. 9, а.е. 351.
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. От селото са събрани 10 пушки „Гра“, 8 чакмаклийки и 7 револвера. Част от селяните са бити, а осем арестувани и отведени във Въртокоп.Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4. В 1910 година в селото (Άγιος Ηλίας) има 75 жители екзархисти.Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: Λιθοξόου, Δημήτρης. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Βοδενών 1886 - 1927 (διοικητικά όρια 1911)
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Свети Илия е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция По време на войната в селото влизат гръцки части и селото остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Според преброяването от 1913 година Свети Илия има 164 мъже и 122 жени.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Свети Илия (Свети Илија) има 20 къщи на християни славяни и 40 къщи турци.
Мюсюлманското население на Свети Илия е изселено в Турция в 1924 година по силата на Лозанския договор и на негово място са заселени 242 гърци бежанци от Мала Азия, Източна Тракия и Понт. В 1928 година селото е смесено (местно-бежанско) със 108 бежански семейства и 451 жители бежанци от 681 жители. В 1940 година от 998 жители 405 са местни и 593 са бежанци.
Селото не пострадва от Гражданската война и тъй като землището му е равнинно и се напоява добре, е много плодородно и населението на селото се увеличава. Произвеждат се големи количества овошки – праскови, ябълки, както и дини, сусам, пшеница. Частично е развито и краварството.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Свети Илия на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Резина Ρεζίνα Василиса Βασίλισσα местност на Ю от Свети Илия Чикопетлово Τσικοπέτλοβα Корифи ту Петру Κορυφή τού Πέτρουвъзвишение в Паяк на З от Свети Илия Умин дол Ούμιντύλ Кимисмено Κοιμισμένο река, наричана и Строница, на З от Свети Илия, десен приток на Мъгленица Гаваница Γκαβανίτσα Евтимия Εύθυμίαвъзвишение на З от Свети Илия (276,2 m) Дамакин камен Δαμάκιν Κάμεν Склиропетра Σκληρόπετραвъзвишение в Паяк на СЗ от Свети Илия (276,1 m) Лайца Λάϊτσα Елени Ελένηвъзвишение в Паяк на СЗ от Свети Илия и на ЮИ от Върбени Цикорица Τσικόριτσα Куцуро Κούτσουροвъзвишение в Паяк на СЗ от Свети Илия и на ЮИ от Върбени (281,5 m) Калин дол Καλίνκο Родия Ροδιάрека на З от Свети Илия, десен приток на Мъгленица
Личности Родени в Свети Илия Мице Христов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина
Бележки
Категория:Села в дем Въртокоп