Йован Раич е пръв богослов и сръбски просветител от български произход. До 60-те години на 19 век Раич с неговата четиритомна История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов е главен сръбски историк.
Учи изпърво в йезуитска гимназия в Комарно, а после и в протестантска в Шопрон. Завършва богословие в Киево-Могилянската академия.
Бащата на Йован Раич – Радослав (Райо) Янков се е родил във Видин през 1699 година. Преселва се в Сремски Карловци където получава прозвището Рае Видинац. На 26-годишна възраст се жени за майката на Раич – Мария. Райо се поминал през 1743, а Мария през 1763. Йован Раич контактува в Хилендар и Карловци с друг известен българин – Паисий Хилендарски.ДИМИТЪР И КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВИ, Димитър Райков XII ВРЕМЕ НА СОЛИДАРНОСТ, ВРЕМЕ НА ЗАДРУЖНА БОРБА На противното мнение е Боян Пенев, като въпросът за контактите между двамата е все още спорен в науката. В книгата си „История на славянските народи“, излязла във Виена през 1795 година, определя като южна граница на Сърбия Шар планина, признавайки така българския характер на Македония.Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 39
Източници
Категория:Йезуити Категория:Сръбски историци Категория:Сърби от български произход Категория:Родени в Сремски Карловци