Ленинградският фронт () е оперативно-стратегическо обединение на Червената армия на СССР по време на Втората световна война.

Формиране, бойни действия и разформироване Формирането на Ленинградският фронт става на 27 август 1941 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 23 август 1941 г. от разделянето на Северния фронт на Карелски и Ленинградски фронт.

В състава на фронта влизат 8-а, 23-та и 48-а армии, Копорската, Южната и Слуцко-Колпинската оперативни групи. На 30 август 1941 г. в оперативно подчинение на фронта е предаден Балтийския флот. На 25 ноември 1942 г. от частите на ВВС на фронта е сформирана 13-а въздушна армия. По-късно в състава на Ленинградския фронт влизат по различно време: 4-та, 52-ра, 55-а, 59-а, 42-ра, 54-та, 67-а, 20-а, 21-ва, 22-ра и 51-ва армии; 1-ва, 2-ра и 4-та ударни армии; 6-а и 10-а гвардейски армии; 3-та, 13-а и 15-а въздушни армии; Невската и Приморската групи войски.

Пред фронта е поставена задача да прикрие непосредствените подстъпи към Ленинград и да не допусне завладяването му от противника. Чрез активна отбрана в края на септември 1941 г. войските на фронта спират настъпващите от юг към Ленинград немски войски, а финландските войски – от северозапад, като има нанасят значителни загуби. От 8 септември 1941 г. войските на Ленинградския фронт водят бойни действия в крайно тежки условия на блокада на града. След това с упорита отбрана, съчетана с настъпателни действия и при съдействие на Волховския фронт и Балтиййския флот изтощават и обезкръвяват противника, принуждават го да премине към отбрана и окончателно провалят плановете на хитлеристкото командване за превземането на Ленинград.

През януари 1943 г. войските на Ленинградския и Волховския фронтове провеждат операция за деблокиране на Ленинград южно от Шлиселбург, като по този начин сухопътната връзка на града със страната е възстановена.

През януари и февруари 1944 г. Ленинградския фронт във взаимодействие с Волховския, Втори Прибалтийски фронт и Балтийския флот разгромяват групата немски армии „Север“ под Ленинград и Новгород и освобождават Ленинград от вражеската блокада, Ленинградска и части Калининска област. Шест месеца по-късно Ленинградският фронт превзема град Нарва и навлиза на територията на Естония.

На 24 април 1944 г. от части от Ленинградския фронт се създава Трети Прибалтийски фронт. През юни 1944 г. Ленинградският фронт заедно с активното участие на Балтийския флот, Ладожката и Онежката военна флотилия успешно провеждат Виборгската операция, в резултат на което заедно с Волховския фронт създават условия за излизането на Финландия от войната на страната на Германия.

От септември до ноември 1944 г. част от войските на фронта участват в Прибалтийската стратегическа операция, настъпвайки на тарту-талинското и нарвско-талинското направления. Освобождават континенталната част на Естония, а войските на фронта във взаимодействие с Балтийския флот в периода от 27 септември до 24 ноември овладяват Моонзундския архипелаг. с това приключват последните настъпателни операции на фронта. Неговите войски заемат позиции по съветско-финландската граница и по крайбрежието на Балтийско море от Ленинград до Рига. На 1 април 1945 г. в състава на Ленинградския фронт са предадени части от войските на разформирования Втори Прибалтийски фронт и му е възложена задачата да продължи блокадата на „Курландския чувал“, където група армии „Курландия“, се съпротивлява на съветски войски до края на войната.

На 24 юли 1945 г. на основание на директивата на Ставката на Върховното главно командване (Ставка на ВГК) от 9 юли 1945 г. Ленинградският фронт е преобразуван в Ленинградски военен окръг.

Командващи на фронта генерал-лейтенант Маркиан Михайлович Попов – (26 август – 12 септември 1941) маршал Климент Ефремович Ворошилов – (5 – 12 септември 1941) армейски генерал Георгий Константинович Жуков – (13 септември – 7 октомври 1941) генерал-майор Иван Иванович Федюнински – (8 – 26 октомври 1941) генерал-лейтенант Михаил Семьонович Хозин – (27 октомври 1941 – 9 юни 1942) генерал-лейтенант, от 15 януари 1943 генерал-полковник, от 11 ноември 1943 армейски генерал, от 18 юни 1944 маршал Леонид Александрович Говоров – (9 юни 1942 – 24 юли 1945)

Съставни армии 4-та армия – генерал-лейтенант Всеволод Фьодорович Яковлев (нач. октомври – 9 ноември 1941); армейски генерал Кирил Афанасиевич Мерецков (9 ноември – 16 декември 1941); генерал-майор Пьотър Иванович Ляпин (23 април – 8 юни 1942) 8-а армия – генерал-лейтенант Пьотър Степанович Пшенников (27 август – 1 септември 1941); генерал-майор Владимир Иванович Шчербаков (1 – 24 септември 1941); генерал-лейтенант Трифон Иванович Шевалдин (24 септември – 28 ноември 1941); генерал-майор Андрей Леонтиевич Бондарев (28 ноември 1941 – 28 януари 1942); генерал-майор Александър Василиевич Сухомлин (28 януари – 22 април 1942); генерал-лейтенант Филип Никанорович Стариков (22 април – 8 юни 1942 и 15 февруари 1944 – 9 май 1945) 20-а армия – генерал-лейтенант Николай Иванович Гусев (? – 28 април 1944) 21-ва армия – генерал-полковник Николай Иванович Гусев (28 април – ноември 1944) 22-ра армия – генерал-лейтенант Генадий Петрович Коротков (1 април – 9 май 1945) 23-та армия – генерал-лейтенант Михаил Никанорович Герасимов (26 август – 8 септември 1941); генерал-майор, от 1 септември 1943 генерал-лейтенант Александър Иванович Черепанов (9 септември 1941 – 3 юли 1944); генерал-лейтенант Василий Иванович Швецов (3 юли 1944 – 9 май 1945) 42-ра армия – генерал-майор Владимир Иванович Шчербаков (26 август – 1 септември 1941); генерал-лейтенант Фьодор Сергеевич Иванов (1 – 15 септември 1941); генерал-майор Иван Иванович Федюнински (16 септември – 24 октомври 1941); генерал-майор, от 3 май 1942 генерал-лейтенант Иван Фьодорович Николаев (24 октомври 1941 – 23 декември 1943); генерал-полковник Иван Иванович Масленников (23 декември 1943 – 14 март 1944); генерал-лейтенант Владимир Захарович Романовски (14 – 24 март 1944); генерал-лейтенант от артилерията Владимир Петрович Свиридов (24 март – 25 април 1944 и 1 април – 9 май 1945) 48-а армия – генерал-лейтенант Степан Дмитриевич Акимов (27 – 31 август 1941); генерал-лейтенант Максим Антонович Антонюк (1 – 12 септември 1941) 51-ва армия – генерал-лейтенант Павел Иванович Батов (нач. ноември – 12 ноември 1941) 52-ра армия – генерал-лейтенант Всеволод Фьодорович Яковлев (22 април – 8 юни 1942) 54-та армия – генерал-лейтенант Михаил Семьонович Хозин (26 септември – 26 октомври 1941); генерал-майор Иван Иванович Федюнински (27 октомври 1941 – 22 април 1942); генерал-майор Александър Василиевич Сухомлин (22 април – 8 юни 1942); генерал-лейтенант Сергей Василиевич Рогински (15 февруари – 21 април 1944) 55-а армия – генерал-майор от т/в Иван Гаврилович Лазарев (1 септември – 11 ноември 1941); генерал-майор от артилерията, от 30 август 1943 генерал-лейтенант от артилерията Владимир Петрович Свиридов (17 ноември 1941 – 13 декември 1943) 59-а армия – генерал-майор, от 10 ноември 1942 генерал-лейтенаант Иван Терентиевич Коровников (23 април – 8 юни 1942 и 15 февруари – 1 декември 1944) 67-а армия – генерал-майор, от 29 август 1943 генерал-лейтенант Михаил Павлович Духанов (10 октомври 1942 – 15 декември 1943); генерал-лейтенант от артилерията Владимир Петрович Свиридов (15 декември 1943 – 23 март 1944); генерал-лейтенант Владимир Захарович Романовски (23 март – 21 април 1944 и 16 октомври 1944 – 28 февруари 1945); генерал-лейтенант Сергей Василиевич Рогински (28 февруари – 31 март 1945); генерал-лейтенант Николай Павлович Симоняк (31 март – 9 май 1945) 1-ва ударна армия – генерал-лейтенант Владимир Николаевич Разуваев (1 април – 9 май 1945) 2-ра ударна армия – генерал-лейтенант Андрей Андреевич Власов (23 април – 8 юни 1942); генерал-лейтенант Владимир Захарович Романовски (кр. февруари – 9 март 1943 и 18 април – 23 декември 1943); генерал-лейтенант Иван Иванович Федюнински (24 декември 1943 – кр. септември 1944) 4-та ударна армия – генерал-лейтенант Пьотър Фьодорович Малишев (24 февруари – 9 май 1945) 6-а гвардейска армия – генерал-полковник Иван Михайлович Чистяков (24 февруари – 9 май 1945) 10-а ударна армия – генерал-лейтенант Михаил Илич Казаков (1 април – 9 май 1945) 3-та въздушна армия – генерал-полковник от авиацията Николай Филипович Папивин (16 октомври 1944 – 9 май 1945) 13-а въздушна армия – генерал-лейтенат от авиацията, от 2 ноември 1944 генерал-полковник от авиацията Степан Дмитриевич Рибалченко (20 ноември 1942 – 9 май 1945) 14-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията иван Петрович Журавльов (15 февруари – 21 април 1944) 15-а въздушна армия – генерал-лейтенант от авиацията Николай Фьодорович Науменко (1 април – 9 май 1945) Ленинградска армия на ПВО – генерал-майор Гавраил Савелиевич (7 април 1942 – юли 1943); генерал-майор от артилерията Пьотър Фролович Рошков (юли 1943 – ноември 1944); генерал-лейтенант от артилерията Семьон Илич Макеев (ноември – 24 декември 1944)

Източници

Вижте също Път на живота Блокада на Ленинград

Категория:Военни формирования, формирани през 1941 година Категория:Съветски фронтове Категория:История на Санкт Петербург Категория:История на Ленинградска област Категория:Основани в СССР през 1941 година