Матяш Корвин, Матиаш Корвин или Матиаш Хуняди (; ; ) е крал на Унгария и Хърватия, антикрал на Бохемия и претендент за Австрийското ерцхерцогствоСпоред законник от 1486 Матияш се титулува като крал на Унгария, Бохемия, Далмация, Хърватия, Рама, Сърбия, Лодомерия, Кумания, България, Принц на Силезия и Люксембург, Маркграф на Моравия и Лужица..
При крал Матиаш средновековното Унгарско кралство достига върха на могъществото си. Проведени са многобройни реформи, вследствие на които то се стабилизира. Матаиш се прочува като „добрия крал“.
Произход и възцаряване Матиаш Корвин е унгарски благородник от Трансилвания, произхождащ от народността секеи, принадлежи към рода Хуняди. Прозвището му означава „гарван“ и идва от изображението на турул (митологична гигантска граблива птица, подобна на сокол) на фамилния за рода Хуняди герб на Трансилвания.
Матиаш получава много високо и с хуманистична насоченост образование, благодарение на възпитателите си Янош Витяз и Григорий Сяноцки (познат и като Гжегож от Санок, негов официално назначени учител). Редица други видни учени редовно посещават дома на Хуняди и посвещават в познанията си младия Матиаш, който освен това чете много (наблягайки на книгите по военно дело). Той има дарба за изучаване на езици и с времето става полиглот – говори на толкова много езици, че за него казват, че знае почти всички, говорени в Европа. Впоследствие това повлиява на културната му политика и става основа на въвеждането на Унгария в тенденциите на Ренесанса.
Той е по-малкият син на Янош Хуняди - изключителен командир, който ръководи борбата срещу настъпващите османски орди на Балканския полуостров (първоначално заедно с полско-литовския крал Владислав Варненчик). Близо до Белград през 1456 г. Янош Хуняди спира настъплението на турците, но скоро умира от чума. Подбуден от страх, че победите на бащата ще станат причина на власт в Унгария да дойдат синовете му и в резултат на убийството на неговия приближен Улрих от Цили (известен и като Улрих Целски – потомък на рода фон Цили), граф на Словения, крал Ласло V предприема преследвания спрямо братята Хуняди. Той нарежда убийството на по-възрастния от тях – Ласло Хуняди, а 14-годишният Матяш Хуняди е хвърлен в затвора – първо в Буда, после във Виена, а след това в Прага. В плен младежът остава до февруари 1458 г. – тогава майка му Ержебет, дъщеря на Михаил Силади, бан на Мачва, заплаща откуп за него в размер на 60 000 златни флорина на Иржи Подебради, крал на Чехия, и трайно отстъпва на попечителя на Ласло Фридрих III Хабсбург, император на Свещената Римска империя, короната на свети Ищван (наричана и Корона на свети Стефан – принадлежала според легендата на първия унгарски крал от династията Арпади; впоследствие тя е върната на Матиаш, но срещу богат откуп и с уговорката да остане в рода му, ако има законен наследник, но ако няма – и короната, и Кралство Унгария да преминат под австрийски контрол). В хода на репресиите (на 23 ноември 1457) Ласло V умира в Прага, където се оттегля заради избухналите бунтове на национално ориентираното средно благородничество, които едва не преминават в гражданска война, избегната с постигнатия от бунтовниците, със съдействието на папа Каликст III, избор за следващ крал на Матиаш, станал известен като Корвин (отначало съвместно с поставения за негов регент и негов чичо Михаил, известен като Михай Силади). Матиаш още отначало се стреми да управлява самостоятелно и общо взето успява. Често свиква събрания на благородниците и знатните граждани, чиито решения той утвърждава лично. Силади бързо губи влиянието си в резултат на интригите на Янош Витяз, който скоро става най-влиятелният царедворец и остава такъв почти до смъртта си, когато е заподозрян в заговор срещу краля и хвърлен в затвора. Изпратен на война срещу османците, Михаил Силади умира по време похода. Младият крал става единствен господар на Унгария.
Управление Война с Австрия (1479 – 1485) Император Фридрих III Хабсбург, чието владение е Австрия и който се старае да я уедри и окончателно обособи като отделно и самостоятелно владение на своя род, е неособено способен военачалник, но мъдър дипломат, избягващ конфликтите със съседните държави, а най-вече с наближаващата вече границите му Османска империя. Същевременно политиката, която води, настройва срещу него останалите по-войнолюбиви и успешни, а най-вече – както е преди всичко с Матиаш – тези владетели, които се чувстват най-застрашени, и то едновременно и от двете империи. Противопоставянето им, започнало още със събитията около пленничеството у Ласло и Подебради и продължило и след „осиновяването“ на Матиаш от Фридрих, постепенно се задълбочава. През 1472 г. Матиаш подкрепя въстанието на австрийските благородници срещу императора. Впоследствие конфликтът им избухва с нова сила, когато императорът не изпълнява договора си с Матиаш от 1477 г., изплащайки му само половината от уговорено с него обезщетение.E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova. ISBN 963-7835-49-0. Матиаш сключва договор с Швейцарската конфедерация на 26 март 1479 година, възпрепятствайки набирането на швейцарски наемници от императора.E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova. ISBN 963-7835-49-0. Той също така сключва съюз с архиепископа на Залцбург Бернхард II, който му позволява да завладее крепостите на архиепископията в Каринтия, Карниола и Щирия.Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3. Kubinyi, András (2008). Matthias Rex. Balassi Kiadó. ISBN 978-963-506-767-1.E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova. ISBN 963-7835-49-0. По-късно унгарският крал напада и самата австрийска основна столица. „Черната армия“ обсажда Виена през януари 1485 г.E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova.,p. 127 ISBN 963-7835-49-0. Обсадата продължава пет месеца до триумфалното влизане на Матиаш, начело на 8000 войници ветерани във Виена на 1 юни.E. Kovács, Péter (1990). Matthias Corvinus (in Hungarian). Officina Nova. ISBN 963-7835-49-0.,p. 127 Кралят скоро премества кралския двор в новозавоювания град. Австрия се оказва застрашена от пълно превземане и Корвин дори се домогва до титлата ерцхерцог, но умира преди да успее.
Матиаш срещу турците Първоначално Матиаш е затруден да започне политика на съпротива срещу османците, в резултат на несъгласията си с императора и на болярски заговори. Забавянето на планирания от него поход в Босна способства за гибелта на владетеля ѝ Стефан Томашевич през 1463 г. и завземането на Босна от османците, но впоследствие тя е отчасти отвоювана от Корвин, а Стефан Вукчич Косача – владетел на херцогството на свети Сава, чиито владения са и настоящите земи на Херцеговина, както и тези на така наречената Стара Херцеговина – става унгарски васал. Победи са постигнати и във временно напълно превзетата от османците Сърбия. Матиаш обединява командването на всички крепости по Дунав на запад от Белград в ръцете на Кинизи, за да подобри отбраната на южната граница.Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3.
Матиаш е противник на турските васали и влашки воеводи Раду III и Басараб III Стария, които дълго воюват помежду си за короната. След като е държал с години в плен техния главен враг Влад Цепеш (Дракула), той го подпомага да се върне на власт и да се противопостави на новия напредък на османците. Дракула загива във войната и след още едно краткотрайно възшествие на Бесараб Стари, на власт във Влашко идва Басараб IV Цепелуш, който се съюзява с турците и те съвместно нападат Трансилвания. Сасварош е подпален от тях в края на 1479 година. Ищван Батори и Павел Кинизи ги разбиват в битката при Хлебно поле на 13 октомври същата година.Engel, Pál (2001). The Realm of St Stephen: A History of Medieval Hungary, 895 – 1526. I.B. Tauris Publishers. ISBN 1-86064-061-3.Babinger, Franz (1978). Mehmed the Conqueror and His Time. Princeton University Press. ISBN 0-691-09900-6.
В края на 1481 година унгарските спомагателни войски подкрепят тъста на Матиаш Фердинандо I Неаполски (известен и като Фернандо или Феранте Неаполитански) да завземе отново Отранто, който е превзет от османците предходната година.Kubinyi, András (2008). Matthias Rex. Balassi Kiadó. ISBN 978-963-506-767-1.
Сблъсъците, до които се стига с Османската империя, е трябвало да бъдат само прелюдия към замисления от Матиаш и папа Пий II кръстоносен поход, но смъртта на папата и реалностите на средноевропейската политика принуждават Корвин да се откаже от задълбочаване на конфликта си с турците. Отначало надяващ се около него да се обединят останалите местни владетели и да се включат в борбата му, постепенно той си дава сметка, че те не се интересуват от него като от лидер, а се стремят към превръщането му в свой васал и към завземането на териториите му (още повече че династията на Хунядите е нова и не така знатна, като Ягелоните и Хабсбургите, а начинът на идването на Корвин на власт и характерът на управлението му дават основание на противниците му да оспорват легитимността му и са предпоставка за непрестанни несъгласия, въстания и заговори, породени както от иновативността и рисковаността на замислите на краля, така и от тежките извънредни данъци и обстановката на постоянно военно напрежение, с която били свързани). Същевременно разбира, че само относително голяма по територия и стабилна военно и политически държава, каквато вече е Османската империя, би могла да бъде неин трайно победоносен противник. В резултат Матиаш практически се отказва да воюва активно с османците (придържайки се към тактика на спорадични сражения и подкрепа за враговете им), докато не надделее достатъчно над другите си съперници и над съществуващата в самата Унгария силна опозиция спрямо начинанията и решенията му, което всъщност обхваща целия му живот. Османската империя също ограничава настъплението си срещу унгарските земи, което може би се дължи на споразумение със султан Мехмед II.
Отношения с Чехия Първоначално между Унгария и Чехия е установен мир, скрепен с брака на Матиаш с дъщерята на Иржи Подебради Катерина през 1463 г. На следващата година тя умира, а малко след това и тяхното бебе (според друга версия те са женени около 3 години; сигурно е, че младата кралица умира на около 14 – 15 години).