ПФК „Левски“ (София) е български професионален футболен отбор от София, основан на 24 май 1914 г. от млади гимназисти и кръстен на българския революционер и национален герой Васил Левски. Това е единственият отбор, който през всичките футболни шампионата на България участва или в първа Софийска футболна дивизия, или в Националната „А“ група. „Левски“ печели общо 75 трофея, включително 27 Национални първенства, 26 Национални купи и 3 Суперкупи, както и 13 дубъла и 1 требъл.Виж раздели Успехи и Други успехи. В европейските клубни турнири достига 3 четвъртфинала в турнира за КНК и 2 в този за Купата на УЕФА, и е първият български отбор, който участва в групите на Шампионска лига на УЕФА.
70-те години на 20-и век са едни от най-успешните за отбора, в които той печели 4 шампионски титли, 5 купи на България и 3 дубъла; докато в европейските клубни турнири достига 3 четвъртфинала. В този период сините отстраняват АФК „Аякс“ и ФК „Боавища“ и побеждават, но без да отстранят ФК „Барселона“ и ФК „Атлетико“ (Мадрид). Въпреки тези успехи, през 1971 г. в автомобилна катастрофа при прохода „Витиня“ умират две от легендите не само на „Левски“, но и на Националния отбор Георги Аспарухов и Никола Котков. Футболисти на „Левски“ са основни играчи в Националния отбор по футбол на България, който постига най-големия си успех на Световното първенство в САЩ през 1994 г.
От 1921 г. титулярните екипи на отбора са в синьо, а тимът също така е познат с прозвищата си сините и отбора на народа. Домакинските си мачове от 1969 г. играе на стадион „Георги Аспарухов“ с капацитет около 18 600 места. Най-големият съперник в историята на клуба е ПФК ЦСКА (София) и мачовете между двата отбора често се наричат Вечното дерби на България.
В класацията на най-добрите европейски отбори за XX век на МФФИС, „Левски“ е класиран на 126-о място. Това е най-успешният български футболен клуб за първото десетилетие на 21-и век, отборът заема 64-та позиция в класацията за най-успешните отбори в света в този период. „Левски“ е най-популярният футболен тим в България. През 2014 г. „Левски“ отпразнува своята 100-годишнина.
История Създаване (1914 – 1919)
Софийски спортен футболен клуб „Левски“ е основан през 1914 година от група от тридесетина младежи, гимназисти от втора мъжка гимназия, които играели футбол в местността „Могилката“ (днес градинката пред 22-ро училище до НДК). По предложение на един от основателите – Борис Василев (Боркиша) – клубът е кръстен на Апостола на българската свобода – Васил Левски. По този начин през следобеда на 24 май 1914 г., в София Левски се превръща в шестия софийски тим след: Любен Каравелов (3 октомври 1912 г., от 19 септември 1920 Спортклуб, от 25 октомври 1944 Септември), Атлетик (5 март 1913 г., от 4 ноември 1923 АС-23), Славия (10 април 1913 г.), Футбол клуб (известен като ФК-13 – 6 октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 Спартак) и Раковски (октомври 1913 г., от 3 октомври 1944 обединен с ФК-13 под името Спартак).“С „Левски“ по дългия път през времето“ – Стефан Нойков, София, 1994 Официално клубът е регистриран на 24 май 1914 г., за негов председател е избран Владимир Григориев, който заема поста до 1919 г. Със закупените през 1914 година от Румъния фланелки с вертикални жълти и червени райета и черни гащета тимът играе с тях до 1920 г.
През юли месец на 1914 г. на игрище Славия се провежда и първият официален мач на отбора срещу резервите на ФК-13, загубен с 0:2. През август Левски побеждава резервите на Славия с 1:0. Следващият документиран мач на Левски, дал начало и на т.нар. Най-старо столично дерби с отбора на Славия, е изигран на 1 април 1915 г. и завършва със загуба – 0:1. В този период футболът не е популярен спорт в България и затова няма достатъчно информация за всички други играни мачове на Левски. Следват и годините на Първата световна война и мобилизацията на младите мъже в България. С края на войната се променя отношението на цялата общественост към спорта, като дори самата държава започва да обръща повече внимание на тази дейност. Приема се и закон за регистрация на спортните дружества и така под номер 744 на 23 май 1919 г. официално е регистриран уставът на СК Левски.„50 години футбол в България“, София, 1960, стр.14
Столично първенство (1919 – 1923) В годините между 1919 и 1920 г. тренировките на отбора се пренасят на плаца на VI софийски полк, където днес е паметникът „1300 години България“. Година по-късно Левски сменя цветовете на екипите си и започва да играе със сини фланелки и бели или черни гащета, в този момент Левски започва да става известен, като „сините“.
През лятото на 1921 година е основана първата футболна лига в България – Първенството на София, администрирано от Софийска Спортна Лига (ССЛ). Левски е съучредител на лигата и за първи път тогава облича сините фланелки с бели гащета. Отборите в лигата са десет (но един от тях – България не изиграва нито един мач и записва девет служебни загуби). Първият шампионатен мач на Левски е на 18 септември 1921 г. срещу Атлетик (София), в който мач сините побеждават с 3:1.
Минчо Качулев изработва първата клубна емблема през 1922 година. Тя представлява квадрат със син фон, в който е изписана стилизирано буквата „Л“.
Първото софийско първенство завършва със скандал и оттеглянето на четири от отбора, тези на: Левски, ФК-13, ОСК Слава и Победа, заради тенденциозно съдийство в поредица от мачове, ръководени главно от играчи на Славия и Атлетик. Между 1922 – 1923 г. заради този скандал отборите на оттеглилите се отбори, а и на Жаботински сформират нов Софийски спортен съюз (ССС), като Левски печели всичките си мачове в него и става първенец. В другата лига (ССЛ) победители са „белите“ от Славия. През септември 1923 г. двете организации определят един общ първенец на София в мач между победителите в ССЛ и ССС. Първенците Левски и Славия се сблъскват на 23 септември 1923 г. и Левски побеждава драматично с 3:2. Левски става първият първенец на обединените организации, а по-късно печели надпреварата през 1924, 1925, 1929 и 1933 г. Първенецът на София получава правото да играе в турнира за Държавното първенство по футбол. Изявени играчи от този период са вратаря Петър Димитров – Вертер, Цветан Генев – Генерала, който е основен голмайстор на отбора, Александър Христов – Шкубата, братята Никола и Димитър Мутафчиеви. Футболистите на Левски са гръбнакът на националния отбор още при основаването му през 1924 г. Австрийският треньор Леополд Нич включва девет играчи на „сините“ в първия международен мач, загубен от Австрия с 0:6. На Олимпийските игри в Париж през 1924 г. отборът е представен от девет играчи при загубата с 0:1 от Ирландия.
Левски изиграва първия си международен мач на 1 юли 1923 г. срещу румънския Триколорул от Букурещ. Хиляди зрители сядат на земята до самата странична линия, за да наблюдават мача и „синята победа“ над именития си съперник с 1:0. На 14 октомври 1923 г., Левски връща визитата и побеждава и в Букурещ с 4:2. Посрещането на тима в столицата е толкова тържествено, че от гарата до паметника на Апостола има факелно шествие, като пред клубната канцелария е поставена първата международна купа, спечелена от български отбор.
Държавно първенство и Купа Улпия Сердика (1924 – 1933) Първото издание на Държавното първенство по футбол е проведено през 1924 г. Левски, като отбор спечелил титлата в първенството на София, представлява града в първото издание, което обаче не завършва. Полуфиналният сблъсък между отборите на Левски и Владислав (Варна) се играе в София и завършва 0:0, мачът е игран без продължения поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да преиграе срещата на следващия ден отново в София, и настоява преиграването да се състои във Варна. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие променя решението си и дава възможност мачът да се състои във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена. Държавен първенец за тази година не е излъчен. През тази година клубът се сдобива и с химн, композиран от Христо Маников по текст на Димитър Симидов. През 1925 година Левски се изправя отново срещу Владислав (Варна), като този път това е на финала на първенството. Мачът се играе на 30 август в София. Левски губи с 0:2 и първият шампион на България е Владислав (Варна).
В годините от 1926 до 1933 г., Левски участва на пет турнира за купата Улпия Сердика. Първият се организира през есента на 1926 г. На финала се класират фаворитите Левски и Славия. Мачът се играе на 3 октомври на игрище „Юнак“. През първата част Славия играе по-добре и повежда, но след тотален обрат и два гола за сините, Левски става първият носител на купата. Лятото на 1927 г. носи началото на втория турнир, той обаче се проточва изключително дълго чак до пролетта на 1928 г. Безпроблемно до края стигат отново – Левски и Славия. Мачът обаче не се играе поради протест на Левски за използване на нередовен състезател в състава на Славия, Софийската спортна федерация не уважава този протест с мотива, че турнирът не е официално състезание.
На 3 октомври 1929 година Левски отново достига до финал на държавното първенство по футбол. Там отборът играе срещу пловдивския първенец Ботев. Финалът отново е изгубен, този път с 0:1. След това отборът изиграва международни мачове през 1929 г., губейки с 0:1 от Галиполи (Истанбул) и печелейки с 6:0 срещу Кубан (Истанбул).
През 1930 година на финалът за Улпия Сердика са отборите на ФК-13 (победил Славия) и отново Левски, като „сините“ печелят и този трети турнир с 2:0. Във финала четвъртият турнир през 1931 година на 4 август на игрище Славия, се срещат Левски и Славия. „Сините“ печелят убедително с 4:1 и печелят за трети път купата. Успехът на Левски поражда нов спор със Софийска спортна организация (ССО). Регламентът на турнира гласи, че клуб, спечелил три пъти по ред купата, я получава за постоянно. С мотив, че през 1928 г. не се е играл финал, ССО решава, че Левски не изпълнява това условие и отказва да му даде купата за постоянно. Петият турнир през 1932 отново среща на финал „сини“ и „бели“. Левски се стреми към нова победа, която би била трета поредна или общо четвърта, а това би им осигурило окончателно притежание на трофея. Левски отново побеждава, този път с 1:0. При награждаването ССО обявява, че през 1933 г. Левски следва да върне купата за новия турнир, тъй като е решила тя завинаги да е преходна. Тази новина е посрещната с протести от ръководството на Левски, като председателят на клуба д-р П. Стоянович връща Купата в началото на 1933 г. в ССО и заявява, че в знак на протест срещу нарушаване на първоначално приетия регламент Левски повече няма да играе в тази надпревара.
Първите отличия (1933 – 1944) През тези години в България отборът на Левски се доказва като един от най-добрите родни отбори. Въпреки че показва голяма класа, „сините“ не успяват да се наложат на национално ниво. За деветте години от съществуването си Левски играе само в три от първенствата на България. Първото първенство не завършва, а на други две от тях е финалист. Всичко това се променя през 1933 година, когато Левски печели надпреварата за София и получава правото да се съревновава с най-добрите отбори от страната. На четвъртфинал се изправя срещу Борислав (Кюстендил) и го побеждава с 9:1, на полуфиналите е отстранен Ботев (Ямбол) с 4:2, а на финала на държавното първенство „сините“ побеждават варненския Шипченски сокол с 3:1. Мачът се играе в София на 3 октомври 1933 г. Головете за успеха отбелязват Коста Жеков, Асен Панчев и Асен Пешев. Голмайстор на отбора е Асен Пешев с 27 гола.