Тодор Александров Попорушев е български революционер, член на Централния комитет и лидер на Вътрешната македонска революционна организация. Използва псевдоними като Богдан Илиев, Б. Илиева, Б. М. Хр., Богдан(ка), Божидар, Божил Наков, Даскала, Кахраман Тодор, Миле Христов, Невена, Недокръстен, Недю Кръстев, С(абри), Sabri, Старио, Трайко Василев. Негов фонд с документи се съхранява в Държавна агенция „Архиви“ с номер 1933К.
Биография Във ВМОРО
Тодор Александров е роден на 4 март 1881 година в щипската махала Ново село, в семейството на учителя Александър Попорушев и Мария Хаджиянева-Попорушева.Разговор с дъщерята на Тодор Александров Мария Александрова-Коева, в. Македония От 1888 година учи в Радовиш, където баща му е изпратен като учител. В 1893 година Александър Попорушев е върнат в Щип и Тодор Александров продължава образованието си в родния си град, където завършва ІІ и ІІІ прогимназиален клас. В 1895 година постъпва в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1898 година с отличен успех. В Скопие на 16-годишна възраст се включва във Вътрешната македоно-одринска революционна организация, посветен от директора на училището Христо Матов. Още тогава Тодор Александров се сблъсква с опитите на сръбската пропаганда да привлече скопски ученици в новооткритите си училища.
След завършването си Александров е разпределен като учител във Виница, центъра на тежката Винишка афера от предходната 1897 година. Във Виница Александров работи за възстановяване на организацията. В 1900 – 1901 година преподава в българската прогимназия в Кратово, където заедно с Иван Шатев и Владимир Карамфилов е член на околийския революционен комитет. В Кратово братът на Иван Шатев и съученик и приятел на Александров от Скопие Павел Шатев се опитва да го привлече в кръга на гемиджиите, но Александров отказва, макар да му помага да пренесе експлозивите към Солун тайно от ЦК на ВМОРО. През 1902 година Александров е назначен за организационен ръководител в Кочани.
Павел Шатев пише във „В Македония под робство“:
В 1903 година преподава в Кочани, като се занимава с организирането на населението от тези райони и изграждането на канали за пренасяне на оръжие от свободна България към вътрешността на Македония.
След като облага с революционен данък кочанските власи, на 27 март 1903 година Тодор Александров е арестуван от турските власти и осъден на 5 години затвор от извънреден съд в Скопие.Билярски, Цочо. Най-после скопско признание за българския характер на Илинденско-преображенското въстание В османските документи пише: учител Тодор, син на Александър, роден в Щип, жител на град Кочани, българин, православен. Арестуван на 27 март 1903 година, обвинен в „участие в тайната преписка българските бунтовнически разбойници и ръководене на бунтовническите дела“. Осъден е на 5 години затвор в твърдина, лежал в Скопския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година.
През учебната 1904 – 1905 година Тодор Александров е назначен за главен учител във ІІ класно училище в Щип. Същевременно е избран и за член на околийското ръководство на ВМОРО в Щип, където работи с двамата си ментори Тодор Лазаров и Мише Развигоров, с които издига града и околията до положението на едни от най-образцовите в организационно отношение. През декември 1904 година след сражението на четата на Мише Развигоров при Лезово с османска войска в ръцете на властта попада писмо, от което се разбира за неговата революционна дейност. Предупреден навреме, Тодор Александров се укрива, напуска Щип заедно със Стоян Мишев и през януари 1905 година става секретар в четата на Мише Развигоров, с което свършва легалният период от живота му. Александров е делегат от щипския район на първия окръжен конгрес на Скопския революционен окръг.
След 1906 година Александров се издига като един от ръководителите на Скопския революционен окръг. Той се ползва с име на прагматичен и способен организатор, стоящ далеч от излишните теоретични спорове, които по това време раздират ВМОРО и дори водят до братоубийствени борби. По отношение на външните врагове на българското население в Македония – турските власти и опитите на Сърбия да подготви почвата за завладяване на Македония Тодор Александров е безкомпромисен.
През 1906 г. поради заболяване, Тодор Александров остава в България. Според прилепския войвода Петър Ацев, Александров е закратко писар в Задграничното представителство на ВМОРО в София и предава информация за ставащото там на Даме Груев. След сдърпване с члена на ЗП Гьорче Петров, Тодор Александров става учител в Бургас. В края на същата година е повикан от Христо Матов да поеме касата на Задграничното представителство на ВМОРО, след убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов. През ноември 1907 година Александров е избран за окръжен войвода от третия конгрес на Скопския революционен окръг. Участва в подготовката на Кюстендилския конгрес на ВМОРО през 1908 г. По време на Хуриета става главен ревизор на българските училища в Македония. Заедно с Тодор Лазаров организира неуспешно покушение срещу Яне Сандански в Цариград през август 1909 г., в което участват и Михаил Монев, Михаил Думбалаков, Владе Сланков, Йордан Иванов – Беснико и Стефан Чавдаров. Вследствие на това, младотурците затягат контрола в Щипско, а неуспешният им опит да арестуват Александров през 1909 година води до неговото укриване и бягство в България с малка чета.
При възстановяването на ВМОРО в 1910 година обикаля с чета Скопския революционен окръг. По време на обезоръжителната акция в 1910 година, домът на Тодор Александров и на чичо му Доне в Щип са опожарени от властите, а семейството му е принудено да се пресели в София.Дебърски глас, година 2, брой 17, 12 август 1910, стр. 2. Четата на Александров се увеличава значително от забегнали бивши войници и четници. Четата пуска сред населението възвания със закани за смърт при предаване на оръжието и провежда репресии срещу провинили се турски разбойници и заселени босненски мухаджири в Скопски революционен окръг (основно Щипско, Кочанско и Кратовско).Дебърски глас, година 2, брой 13, 10 юли 1910, стр. 3.
В началото на 1911 година, след дълги преговори между различните фракции в македонското движение и по писмено съгласие между окръзите, Тодор Александров е избран за член на ЦК на ВМОРО заедно с Христо Чернопеев и Петър Чаулев, а като резервен член е избран Александър Протогеров.
По време на войните за национално обединение
Под негово непосредствено ръководство са организирани и извършени атентатите в Щип (ноември 1911 г.) и Кочани (август 1912 г.) и Дойран (28 август 1912 г.), които са един от поводите за избухването на Балканската война през септември 1912 г.
По време на Балканската война, в която ВМОРО подкрепя изцяло българската армия и войските на българските съюзници – Сърбия, Гърция и Черна Гора в съвместната им борба срещу Османската империя, Тодор Александров се намира в Солунско и е начело на чета №52 на Македоно-одринското опълчение, която достига до 117 души, с която навлиза в град Кукуш и го предава на настъпващите български военни части. Преди това четата организира базата си между Карадаг и Арджанското езеро, организира селската милиция в района и извършва два атентата в Солун, 3 – 4 опита за взривяване на жп линията Солун-Скопие и Солун-Цариград, при Саръ-Гьол, в Дойран и на моста между Дойран и Килиндир. Под командването на Тодор Александров действат четите на Гоце Междуречки и Георги Мончев. След освобождението на Кукуш на 23 октомври 1912 година Гоце Междуречки е назначен на висш военно-административен пост в околията.
Чета № 52 на МОО с командир Тодор Александров Номер Име Години Околия Селище Бележки Андон Щипско Криви дол Анто Илиев Велешко Ветерско Анто Манасиев 26 Велешко Ветерско Благой Ангелов 20 Кумановско Куманово Богдан Смилев 28 Щипско Църнилище Борис Балимезов Хасковско Хасково Борис Демирджиев 20 Дойранско Дойран Васил Арсов Щипско Щип Васил Гемидиев Солунско Коритен Васил Райчки Тиквеш Владимир Марчев Щипско Неманици Владимир Сланков Щипско Щип убит на 21 (23) ноември 1912 Георги Икономов Велешко Велес Георги Ставрев Измир Георги Станишев 29 (30) Кукушко Кукуш Геро Коцов Щипско Судик Гьошо Цветев Велешко Войница Димитър Кантарджиев Велешко Велес Димко Андонов Щипско Карбинци Дино Скачков 22 Кукушко Кукуш убит на 21 октомври 1912 Ефрем Спасов 20 Кратовско Крилатица Ефрем Миладинов Кочанско Костин дол Иван Андонов 30 Радовишко Дедино Илия Панов Велешко Попадия Каран Будевски Софийско София Кольо Иванов Лозенградско Лозенград убит на 21 октомври 1912 Костадин Димов Радовишко Конче Кръсто Гърбовски Тиквешко Гърбовец починал от холера Лазар Беглер Велешко Крайници Милан Николов Тиквешко Раец Мита Кобуров Кратовско Кетеново Мито Патарозлията Кукушко Патарос Михаил Попстаматов Солунско Солун Никола Андонов Кратовско Бучище Пантелей Атанасов Струмишко Требичино Петър Спасов Радовишко Конче убит на 21 октомври 1912 Петър Хаджириндов Ениджевардарско Енидже Вардар Сандо Попдимков 36 Тиквешко Неготино Сане Портаров Щипско Кнеже Славе Щипско Криви дол Стоян Петров Велешко Крайници Стоян Петрушов Щипско Уланци Тасе Наумов Тиквешко Кавадарци убит Теодос Малински 26 (28) Кумановско Малино Тоде Атанасов 32 Щипско Неманици орден „За храброст“ IV степен Тодор Зографов Велешко Велес Тодор Саздов 30 Пробищипско Горни Стубол Тодор Спасов Щипско Пиперово Тошо Ангелов Велешко Велес Трайко Талев Прилепско Прилеп Филип Мишев 20 (22) Тиквешко Кавадарци Христо Майсторчето Велешко Велес Христо Симеонов Пловдивско Пловдив Цанко Нушев Щипско Неманици>
По-късно е в щаба на 9 велешка дружина. Награден е с орден „За военна заслуга“. На 15 май 1913 година от името на Щипското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония. С влошаването на отношенията между балканските съюзници и засилването на сръбския и гръцкия терор над българското население в Македония през 1913 година заедно със своите съратници Тодор Александров организира изпращането на чети в Македония. На 3 юли 1913 г. е назначен за пунктов началник на разузнавателния пункт в ЩипЗаповед № 61 по МОО, с. Драмча, 3 юли 1913 (ДВИА, ф. 422, оп. 1, а. е. 1, л. 323). На 1 август 1913 година Александров праща писмо до Григор Василев и Никола Милев с инструкции от Христо Матов да агитират за Независима Македония, ако това не стане за това Македония да влезе като автономна област в Албания или поне Битолския вилает, в краен случай Костурско, Охридско, Дебърско и Тетовско„Професор Никола Милев. Дневници, спомени, пътеписи, писма“, ИК „Синева“, София, 2008, стр. 183; Оригиналът на писмото се намира в ЦДА, ф. 135 к, оп. 3, а.е. 23, л.5, Оригинала е в ръкопис. Тази дейност се засилва особено след Междусъюзническата война през 1913 г., когато в Македония избухва Охридско-Дебърското въстание, и след началния период на Първата световна война, когато България все още не се е включила в нея. През февруари 1914 г. деецът на ВМОРО Михаил Влашето (от четата на Георги Мучитано) предлага на Александров да убие гръцкия премиер Елефтериос Венизелос, но Александров му отказва. С включването на България в Първата световна война през октомври 1915 година Тодор Александров е мобилизиран и служи в Щаба на Действащата армия като чиновник/офицер за поръчки. По това време структурите на ВМРО изцяло се вливат в състава на българската армия. Самият Александров полага немалко усилия за организирането на администрацията в освободените земи, предлагайки назначения за окръжни и околийски началници, кметове и полицейски инспектори, с което увеличава влиянието на ВМРО в управлението на македонската военноинспекционна област.
Начело на ВМРО
След Първата световна война Александров е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Щипското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.