Автомагистралите в България са специално изградени и означени пътища за движение на моторни превозни средства с минимална скорост 50 km/h. Максималната скорост за движение по тях е 140 km/h. Те са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости. Автомагистралите имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най малко две ленти за движение и с аварийна лента за спиране, пресичат другите пътища, улици, железопътни и трамвайни линни само на различни нива. Вливането и отливането на движението при тях става само на определени места.
Автомагистралите в България, за начало и за край, се означават с правоъгълен светоотразителен бял знак със зелен фон. Номерират се с буква А и номер на автомагистралата след нея, като при номерирането им важи Правилника за прилагане на Закона за пътищата, според който те получават номерата си по реда на строителството им. Номерата им не се пренасят върху пътищата, отклоняващи се от тях. Освен буква и номер, автомагистралите се означават и с име.
Предвидените за изграждане автомагистрали в България са 9 на брой и имат обща дължина от около 1640 km. В допълнение към автомагистралната мрежа е предвидено и изграждане на нова категория скоростни пътища, но към 2025 г. почти няма изградени такива. Дължина на завършените и пуснати в употреба автомагистрали към 2025 г. е 911 km.
Карта
История
През 1964 г. българското правителство взема решение за изграждане на автомагистрален пръстен, който да се състои магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“. Реализацията започва с изграждането през 1973 г. на пътните отсечки София – Ихтиман и Варна – Девня.
До 1990 г. са завършени 273 km магистрални пътища. В следващите 16 години до влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. са построени още около 150 km. От 1973 до 2007 г. основен източник на финансиране е държавният бюджет,Мария Андонова, „Защо няма магистрали. България е единствената държава в ЕС без изцяло завършен аутобан“, „Капитал“, 27 юни 2008. Посетен на 13 юни 2015 г. включително и чрез външни заеми, а след това – предприсъединителните и структурните фондове на ЕС.Агенция „Пътна инфраструктура“, Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г. . Посетен на 13 юни 2015 г.
Към май 2026 г. в експлоатация са 911 km, а 292 km са в строеж.
Списък на автомагистралите в България + Табела Автомагистрала Начало Междинни точки Край Проектна дължина В експлоатация В строеж % Бележки Тракия София Елин Пелин, Вакарел, Ихтиман, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Сливен, Ямбол Бургас 360 km 360 km - 100% В пълна експлоатация от 15 юли 2013 г. Хемус София Ботевград, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Търговище, Шумен Варна 418 kmМинистерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение , декември 2010 г., стр. 26 (pdf). Посетен на 26 август 2015 г. 206 km 132 km 49,28% Планирана за завършване до 2030 г. Струма София Перник, Дупница, Благоевград, Сандански ГКПП Кулата 172 km„Утре се открива лот 2 Дупница – Благоевград от АМ „Струма“ , Агенция „Пътна инфраструктура“, 21 октомври 2015. Посетен на 22 октомври 2015. 143 km 4 km 83,14% Планирана за завършване до 2030 г.Цялата магистрала „Струма“ ще е готова най-рано около 2030 година Марица АМ Тракия Хасково, Димитровград, Харманли, Любимец, Свиленград ГКПП Капитан Андреево 117 km 117 km - 100% В пълна експлоатация от 29 октомври 2015 г. Черно море Варна Бяла, Обзор, Слънчев бряг, Несебър, Поморие Бургас 115 km 8 km - 6,96% Планирана за завършване след 2030 г. Европа ГКПП Калотина Драгоман, Сливница, Костинброд София 63 km 63 km - 100% В пълна експлоатация от 14 септември 2025 г. Видин – Монтана Видин Димово, Ружинци, Белотинци, Винище Монтана 95 km 14 km 81 km 10,88% Планирана за завършване до 2030 г. Русе – Велико Търново Русе Две могили, Бяла, Полски Тръмбеш, Дебелец Велико Търново 133 km 0 km 75 km 0%Планирана за завършване около 2030 г. Рила ГКПП Гюешево Кюстендил, Дупница, Сапарева баня, Самоков, Ихтиман, Елин Пелин, Нови хан АМ Тракия / АМ Хемус 170 km 0 km - 0% Планирана за завършване след 2030 г.Общо 1643 km 911 km 292 km 55,45%
Текущо строителство Табела Автомагистрала Лот Начало – Край Дължина на участъка Начало на строителните дейностиСрок за завършванеБележкиХемусЛот 2ПВ Дерманци – ПВ Каленик19 kmПърва копка – 23 април 2019, начало на строителни дейности – 17 юни 2020декември 2028Продължителност на строителството 24 – 36 месецаХемусЛот 3.1ПВ Каленик – Път LOV105410 kmПърва копка 23 април 2019, начало на строителни дейности – октомври 2019декември 2028Продължителност на строителството 36 месецаХемусЛот 3.2Път LOV1054 – ПВ Плевен7 kmПърва копка 23 април 2019, начало на строителни дейности – октомври 2019декември 2026Продължителност на строителството 36 месецаХемусЛот 4 ПВ Плевен - ПВ Летница 28 km декември 2028 Издадени РС през февруари и декември 2025 г.ХемусЛот 5 ПВ Летница - ПВ Бутово 23 km май 2029 Издадено РС през декември 2025 г.Хемус Лот 6 ПВ Бутово - ПВ Куцина 33 km март 2030 Издадено PC през май 2026 г. ХемусЛот 9 ПВ Лозница - ПВ Буховци 12 km декември 2028 Издадено РС през февруари 2026 г.СтрумаЛот 3.2.2 обход на Кресна 4 km декември 2027 Издадено разрешително за строеж през ноември 2025 г.Видин – МонтанаЛот 1Видин – ПВ Макреш30 kmСключен договор на 21 октомври 2019,Срок за изпълнение: 30 месецаюли 202729,643 km участък, от които: 24,53 km магистрален габарит Г28 5,113 km пътен габарит Г20Видин – МонтанаЛот 3ПВ Бела – ПВ Ружинци11 kmянуари 202711,1 km участък със срок за изпълнение 30 месеца и пътен габарит Г28Видин – МонтанаЛот 4ПВ Ружинци – ПВ Белотинци15 kmдекември 202915,4 km участък с пътен габарит Г28Видин – МонтанаЛот 5ПВ Белотинци – ПВ Винище12 kmдекември 202912 km участък с пътен габарит Г28Видин – МонтанаЛот 6ПВ Винище – обход на гр. Монтана14 kmдекември 202913,7 km участък с пътен габарит Г28Русе – Велико ТърновоЛот 1Русе - Бяла40 kmПърва копка - 27 май 2026 г.юни 202940,1 km участък с пътен габарит Г28Русе – Велико ТърновоЛот 2Обход на Бяла35 kmПърва копка - 3 декември 2023 г.юни 202835,4 km участък с пътен габарит Г28 Общо 292 km
Междудържавни магистрални връзки Северна Македония
В Северна Македония през пролетта на 2018 година предстои да започне изграждане на „експресен път“ от Ранковце до Крива Паланка по трасето на Паневропейски транспортен коридор 8 между Куманово и границата с България при Деве баир. Той ще има две активни и две аварийни ленти в едно платно с променлива ширина от 11,4 до 12,5 m и максимална скорост до 100 и 110 km/h.Јавно претпријатие за државни патишта, Проектна програма за изработка, дополнување и прилагодување на проектна документација за изградба на државен пат А2, делница Ранковци – Крива Паланка, на ниво на експресен пат, Скопје, јануари 2014, стр. 8 (pdf). Посетен на 11 юни 2015 г. За отсечката от Крива Паланка до границата при ГКПП Гюешево се планира само реконструиране на съществуващия двулентов път с добавяне на трета лента. През 2022 Агенция пътна инфраструктура обявява обществена поръчка за изработване на идеен и технически проект с ПУП – Парцеларен план за обект АМ „Гюешево – Дупница“, но към февруари 2023 г. все още не е избран изпълнител. На този етап трасето е с нисък приоритет и плановете са то да бъде завършено едва след други магистрални проекти като АМ Хемус, АМ „Русе – Велико Търново“ и АМ „Черно Море“.
Сърбия
Изграждането на магистрална връзка с Република Сърбия започва през 2015 г., като проектът предвижда строителството на Западната дъга на СОП, Северна скоростна тангента (ССТ) и участък от автомагистрала София – Калотина до ГКПП Калотина, където ще се свърже със сръбската магистрала А4. Връзката е част от паневропейските коридори 4 и 10 и Европейски път Е80. С решение на МС от 27 декември 2018 г., ССТ и участъкът между ССТ и ГКПП Калотина се обединява под номер А6 и името Автомагистрала Европа. От сръбска страна, магистралата от Ниш до българската граница при ГКПП Калотина е започната през 2011 г. и по план трябва да е завършена през 2015 г., но поради забавяния в строителството е изцяло пусната на 9 ноември 2019 г.Investor, „Откриха автомагистралата от Ниш до българската граница при „Калотина“/
Гърция
Строящата се автомагистрала „Струма“ ще се свърже при ГКПП Кулата – Промахон с гръцката автомагистрала А25 (Промахон – магистрала А2). Връзката е част от Паневропейски транспортен коридор 4 и Европейски път Е79. Чрез републикански пътища II-89 и II-88 автомагистрала „Марица“ се свързва с гръцката граница при ГКПП Капитан Петко Войвода – Орменион.
Турция
Автомагистрала „Марица“ се свързва при ГКПП Капитан Андреево – Капъкуле с турската автомагистрала О-3 (Истанбул – Одрин). Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80.
Румъния
Към август 2024 г. Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е в строеж в малък участък от 8 km между Ценово и Гара Бяла. Някои участъци от автомагистрала Видин – Враца са в строеж, а за други се придвижват административните процедури.
Румъния има планове за построяване на няколко скоростни трасета (магистрали и скоростни пътища) към река Дунав/България,„HARTA Master Planul de Transport 2.0 Ce drumuri si autostrazi va avea Romania si cat ne vor costa? Vezi ce modificari au aparut fata de varianta initiala“, HotNews.ro, 10 февруари 2015. Посетен на 11 юни 2015 г. които да се свържат към големите гранични пунктове с България при градовете Видин, Оряхово, Никопол, Русе и Силистра.
Планомерност Обща концепция за автомагистрална схема на България е развита още през 60-те и 70-те години на 20 век с приемането на план за построяване на пръстен, съставен от автомагистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“.Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение , декември 2010 г., стр. 11 (pdf). Посетен на 15 юни 2015 г. Пръстенът остава основа на автомагистралната система на страната до наши дни, като във времето към него са добавени радиални разклонения по най-натоварените транзитни направления към съседните страни („Марица“, „Струма“, „Европа“, „Русе – Велико Търново“, „Видин – Враца“).