Исакча

Исакча () или ОблучицаBulgaria. Arkhiven otdel, Nauka i izkustvo, S. 1979, p. 154 (старото българско име на града употребявано до 19 век), е град в окръг Тулча, Северна Добруджа, днес в Румъния, разположен на десния бряг на Дунава.

История В античността на 2 км от днешния град се намира римският граничен град Новиодунум. През септември 369 г. тук става битката при Новиодунум между Източната Римска империя и вестготите.

В Средновековието градът е известен като българската крепост Облучица издигната не по-късно от IХ век и просъществувала през цялото средновековие.Кузев Александър, Облучица – Исакча, с. 211 – 216, Български средновековни градове и крепости, Варна 1981 с.212

Езическият български период на крепостта е добре засвидетелстван включително от керамичен съд с характерния прабългарски символ IYI върху него, а следващия християнски от средновековна кана с български надпис „нашь“ и други находки открити в 2,5 м дебелия културен слой при частичните разкопки на румънските археолози в 1953 г.Кузев Александър, Облучица – Исакча, Български средновековни градове и крепости, Варна 1981. с. 211 – 216 Българската средновековна крепост не е разкопана и проучена, в пласта с керамика от Х век е открита стена дебела 3.60 м подобно на тази в Плиска изградена от камъни и тухли на хоросан.

В края на 13 век българският град и важен брод на Дунава е овладян от татарите, те се настаняват в града и започват да го наричат по своему Исакча. Археологическите материали потвърждават, че татарите се заселват в отдавна съществуващ вече български град.П. Мутафчиев, Сборник Добруджа, С.1947 г. с. 62 Към 1296-1300 година в Исакча са сечени монети (дирхеми) на татарския хан Ногай, както и на сина му Чака.Пляков, Здравко Ст. Монетните находки от XIII-XIV в. като извор за външнотръговските връзки на средновековна България, Исторически преглед, година LVIII, 2002, кн. 3-4,с. 45, 65.

Името Облучица продължава да се употребява паралелно с татарското. Така той е посочен от Влад Цепеш в писмо до унгарския крал Матиаш Корвин от 11 февруари 1462 г., написано на латиница Oblisitsa.I. Bogdan, Vlad Tepes, Bucuresti, 1896. p. 79,81 Българското име Облучица фигурира и в географските карти, пътеписите и други документи до края на XVIII в. наред с татаро-турското Исакча, официално прието от османската власт наименование на града по време на османското владичество. Най-късният известен ни източник, наричащ града с българското му име, е руски документ от 1788 г. назоваващ го Облушица,Румянцев, П. А., Документы III(1775 – 1796), М. 1959, дк. 172 с.226 както са наричали града тукашните българи и други християни, които и в XVI в. са основната част от местното население както свидетелства османският регистър на овцевъдите от 1573 г., където в град Исакча са записани почти само християни.Цветково Б., Ценен източник за историята на Добруджа през ХVI век, ИНВМ, VIII (XXIII), 1972., c. 229 Те очевидно са основното население на града още преди завладяването му от османците и векове остават такова. В западни източници, като не ce споменава за наличие на съществено влахо-молдовско население, недвусмислено и в 1677 г. за Облучица-Исакча ce посочва:Кузев Александър, Облучица – Исакча, с. 211 – 216, Български средновековни градове и крепости, Варна 1981 с.216

Крепостта на Облучица-Исакча се споменава за първи път от османските хронисти при събитията в 1419 – 1420 г., когато султан Мехмед I си връща някои долнодунавски крепости, завзети от власите и съюзени с тях българи, и ги поправя. Мустафа Али съобщава, че власите „разрушили трите крепости Исакча, Ени сала и Гюргево. Понеже се намирали на границата… и тъй като възстановяването им било крайно наложително, те били отново построени и доведени в добро състояние“. Шюкрюллах пише, че Мехмед I се насочва срещу власите и възстановява разрушените от тях крепости Исакча, Ново село (дн. Ени сала) и Гюргево.

През зимата на 1461 – 1462 г. Влад Цепеш превзема на Дунава града-крепост Облучица и на черноморския бряг крепостта Ново село (посочена и тя с българското си име на латиница – Novazel, дн. Ени сала).

В 1595 г. молдовският войвода Арон, подкрепен от казаци, напада Облучица. В донесение на английския консул в Цариград до короната от 5 май 1599 г. се съобщава, че влашкият господар Михаил Витяз „ограбил и опустошил един ... голям град... наречен Исакча“.

Явно след толкова битки старата крепост „Ески кале“ на около 2 км от днешния град е силно пострадала и в XVII век започват строителни работи на укрепленията, които се намират на самия дунавски бряг, имат четириъгълна форма и една порта, а селището е извън тях и раята била от българи, власи, гърци и арменци пише Евлия Челеби.Evlia Celebi, Siahatnamesi, V, Istanbul 1315 (1899), p. 359 – 361

През 1620 г. Осман II започва оттук похода си срещу Полша и построява въпросната крепост, пише Хаджи Калфа.прев. Ст. Аргиров, Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа, Румелия и Босна, Арх. ПП, I, 2, 1938, с. 81,84.

Арсений Суханов минал оттук в 1651 г. пише, без да уточнява откога е крепостта, че тя е от бели камъни. Всъщност явно основно става дума за голям ремонт на старото укрепление, разчистване на жилищата в него и преизграждане на срутените части от стените му, защото западни пътешественици, минали оттам не след дълго като италианеца Мани в 1672 г. и друг европеец в 1677 г.,N. Iorga, Un calator italian in Turcia si Moldova in timpul razboinulul cu Polonia, Analele Academia Rom.q seria II, XXXIII, 1910/11. Memoriile sectiunii istorice. p.59 я описват като добър стар кастел с високи стени и кули на дунавския бряг, без никакви къщи вътре, а трети пътешественик – Де ла Мотре в 1711 г. специално отбелязва, че градът има „старинен замък“. Крепостта продължава да съществува до началото на XIX век и през руско-турските войни. Руските сведения оттогава я описват, точно както и всички останали преди тях – със здрави и високи каменни стени, четири кули и само един вход, не откъм сушата, а откъм реката.Петров А., Война Россий с Турцией и польскими конфедератами с 1769 – 1774 г. III, Санкт Петерсбург 1874, с. 39 – 43, 166 – 168. Крепостта неколкократно е превземана и разрушавана от руските войски, докато накрая не е изоставена без да бъде повече подновявана от османците.

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Исакча са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Личности Родени в Исакча Димитър Мантов (? – 1921), кмет на Русе Павел Григоров (1885/1886 – ?), македоно-одрински опълченец, жител на Варна, Сярска чета, Нестроева рота на 13 кукушка дружина

Източници

Външни препратки Официален сайт

Категория:Древноримски градове в Румъния Категория:Пристанищни градове в Румъния Категория:Градове в окръг Тулча Категория:Градове на Дунава