Алоис Алцхаймер () е германски психиатър и невропатолог, колега на Емил Крепелин.
Научна дейност Алцхаймер има заслуги за идентифицирането на първия публикуван случай на „пресенилна деменция“, която по-късно Крепелин идентифицира като болестта на Алцхаймер.
През 1901 г. Алцхаймер наблюдава пациентка във Франкфуртския приют на име Аугусте Детер. Петдесетгодишната жена имала странни поведенчески симптоми, включително и загуба на краткотрайната памет. Тази пациентка се превръща в мания за него в следващите години. През април 1906 Детер умира и Алцхаймер изпраща записките си и мозъка ѝ в Мюнхен, където работи в лабораторията на Крепелин.
Библиография Neuere Arbeiten über die Dementia senilis und die auf atheromatöser Gefässerkrankung basierenden Gehirnkrankheiten, in: Monatsschrift für Psychiatrie und Neurologie 1898; 3, S. 101–115 (дигитализация) mit Franz Nissl: Histologische und histo-pathologische Arbeiten über die Großhirnrinde mit besonderer Berücksichtigung der pathologischen Anatomie der Geisteskrankheiten. 6 Bände, Jena 1904–1918. Über eine eigenartige Erkrankung der Hirnrinde. In: Allgemeine Zeitschrift für Psychiatrie. Band 64 (1907), S. 146–148. Der Krieg und die Nerven. Preuß & Jünger, Breslau 1915.
Външни препратки Who Named It? – Alois Alzheimer Alzheimer's: 100 years on Alois Alzheimer's Biography, International Brain Research Organization Ludwig-Maximilians-University Munich, Laboratory for Neurodegenerative Disease Research – Prof. Dr. Christian Haass Bibliography of secondary sources on Alois Alzheimer and Alzheimer's disease, selected from peer-reviewed journals. Graeber Manuel B. „Alois Alzheimer (1864 – 1915)“ International Brain Research Organization
Категория:Германски лекари Категория:Германски психиатри Категория:Германски невролози Категория:Германски патолози Категория:Възпитаници на Вюрцбургския университет Категория:Преподаватели във Вроцлавския университет Категория:Родени в Бавария Категория:Починали във Вроцлав