Междуличностната психотерапия е ограничена във времето психотерапия, която се фокусира върху междуличностния контекст и изграждането на междуличностни умения. Тя се основава на вярата, че междуличностните фактори могат да допринесат за психологически проблеми. Всеобщо е разграничава от други форми на терапия в нейното ударение по-скоро върху междуличностното, отколкото върху вътрешнопсихичното.
История Междуличностната психотерапия е клон на работата по междуличностна психоанализа на Хари Стек Съливан, който макар да тръгва от психодинамични основи е силно повлиян от социологията и социалната психология.
Междуличностната терапия за първи път е разработена като теоретично плацебо за ползване в психотерапевтичните изследвания на Джералд Клерман. Терапията е развита през 70-те и 80-те като лечение за амбулаторно лечение на възрастни, които са диагностицирани със средна или тежка нехалюцинативна клинична депресия.Swartz, H. (1999). Interpersonal therapy. In M. Hersen and A. S. Bellack (Eds). Handbook of Comparative Interventions for Adult Disorders, 2nd ed. (pp. 139 – 159). New York: John Wiley & Sons, Inc.
Макар че отначало е развита като индивидуална терапия за възрастни, впоследствие е модифицирана за използването при юноши и по-стари хора, биполярно разстройство, булимия, след родилна депресия и брачно консултиране.Weissman, M. M. & Markowitz, J. C. (1998). An Overview of Interpersonal Psychotherapy. In J. Markowitz, Interpersonal Psychotherapy (pp. 1 – 33).Washington D.C.: American Psychiatric Press.. През последните 30 години редица емпирични изследвания демонстрират ефикасността на междуличностната психотерапия в лечението на депресиятаJoiner, T. E., Brown, J. S., & Kistner, J. (2006). The interpersonal, cognitive, and social nature of depression. Mahwah, N.J.: Lawrence Erlbaum Associates. и различни други разстройства.Markowitz, 1999.
Източници
Вижте също Хари Стек Съливан
Категория:Психотерапия