Баница () е село в Северна Македония, част от община Чашка. Църквата в селото е „Възнесение Господне“ („Свети Спас“).
География Селото е разположено северно от административния център Чашка.
Етимология на името Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.
История На 5 km западно от Баница, на доминантен рид със заравнен връх, са развалините на късноантичната крепост Кале.
В местността Мерата са открити останки от римска вила рустика.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Баница (Banitza) е посочено като село с 27 домакинства и 122 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Баница има 260 жители, всички българи християни.
В началото на XX век цялото селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баница (Banitza) има 176 българи екзархисти.
При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Баница (Banjica) като българско християнско село.
Личности Родени в Баница Петър Костов (1877 - ?), български революционер от ВМОРО, четник на Никола Досев„Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 57
Македоно-одрински опълченци от Баница Андрей Ордев (1872 – 1913), Четвърта рота на Осма костурска дружина, убит в Междусъюзническата война на 6 юни 1913 година при Говедарник Димитър Василев, Втора рота на Петнадесета щипска дружина Н. Тодоров (1889 – ?), Солунски доброволчески отряд
Бележки
Категория:Села в община Чашка