Абас I (), наричан Велики, е шах на Иран от 1587 до 1629 година. Той е петият поред, с най-успешното управление владетел от династията на Сефевидите и третият син на шах Мохамед (управлявал в периода 1578 – 1587 година). Chambers Biographical Dictionary, ISBN 0-550-18022-2, стр. 1
Коронясването на Абас става в трудно време за иранската държава. Неговият баща е слаб владетел и Иран е разделен между различните подразделения на армията на къзълбашите, които убиват майката и по-големите братя на Абас. Враговете на Иран – Османската империя и узбеките се възползват от политическата нестабилност в страната и завземат нови територии. През 1587 г. един от къзълбашките лидери убива шах Мохамед и коронясва 16-годишния Абас с надеждата, че неговата младост и неопитност ще доведат държавата до упадък. Но новият шах се оказва не така послушен, както враговете очакват. Той успява да ги разбие и да върне Иран по пътя на възхода. По-късно успява да опази държавата от нашествията на португалците и моголите (индийска династия, произхождаща от владетелите на Монголската империяКолектив, „История на света“, стр. 226, изд. „Фют“, С., 2002). Той е и голям строител, премества столицата на държавата от Казвин в Исфахан. По-късно ослепява и захвърля в тъмници собствените си синове.
Ранни години Абас I Велики е роден на 27 януари 1571 г. в град Херат (дн. в Афганистан, тогава един от двата големи града в Хорасан). Син е на Мохамед Ходабанда, тогава принц на Иран и управител на едноименната провинция, и на Хаир Ал-Ниса Бегум, дъщерята на управителя на Мазандаран. Последовател е на шиитския клон на исляма. Savory, стр. 71 Newman, стр. 42 До 1576 година, когато Абас навършва 5 години, владетел на Иран е дядо му Тахмасп I. Когато Абас е на 4 години, Тахмасп изпраща Мохамед в Шираз, където климатът е по-добър за крехкото му здраве. Традицията повелявала поне един принц с благородна кръв да живее в Хорасан, така че Тахмасп прави Абас формален управител на провинцията въпреки невръстната му възраст и последният остава в Херат. Nahavandi and Bomati стр. 27 – 28
През 1578 г. бащата на Абас става владетел на империята и скоро след това съпругата му започва да доминира в правителството. Тя почти не отделя време за 7-годишния Абас и вместо това прокарва интересите на по-големия му брат Хамза. Кралицата се оказва неудобна за силната къзълбашка армия и е удушена на 26 юли 1579 г. Абасовият баща се оказва слаб владетел, от което се възползват враговете на империята, Османската империя и узбеките, които разширяват земите си в Иран и започват открито да се месят във вътрешните работи на страната. През 1586 г. Хамза е убит по неизвестни причини. Съществува опасност следващият убит да е по-малкият му брат Абас. Nahavandi and Bomati, стр. 29 – 34 Savory стр. 73 – 75
На 14 години Абас става подвластен на Моршид Коли Хан, един от лидерите на къзълбашите в Хорасан. През 1587 г. голяма узбекска армия превзема Хорасан. Къзълбашите отвличат Абас и пътуват до столицата Казвин, където детронират тогавашния владетел Мохамед, но пощадяват живота му. На 1 октомври 1587 г., 16-годишен, Абас е коронясан като законен наследник на своя баща. Nahavandi and Bomati, стр. 34 – 36 Savory, стр. 75
Абсолютен монарх Абас поема контрола
След коронясването си, младият владетел е изправен пред трудна задача – управлението на една разкъсана и нестабилна империя. На северозапад турците завземат територии (включително и богатия град Тебриз), а на североизток узбеките контролират повече от половината Хорасан. Допълнителна заплаха е и силната къзълбашка армия, която има много поддръжници в приближението му. Тя убива кралицата през 1579 г. и най-големия му брат през 1583. Също е и вероятен извършител на убийството на втория му брат – Хамза през 1586 година.
Първоначално Абас се заема с наказването на убийците на майка си, като екзекутира четирима от тях, а другите трима изпраща на заточение. Nahavandi and Bomati, стр. 36 Следващата му цел е да се освободи от властта на „регента“ си Моршид Коли Хан, който чрез различни начини (жененето на Абас за вдовицата на Хамза и негова братовчедка от рода на Сефевидите) започва малко по малко да го измества от трона. По това време узбеките продължават своето нашествие в Хорасан. Владетелят бързо разбира, че това води до отслабването на собствената му власт, и разпорежда Моршид да бъде убит. Това се случва на 23 юли 1589 г. по време на пиршество в двореца. Така Абас започва едно еднолично управление. Nahavandi and Bomati, стр. 36 – 39 Newman, стр. 50
След това младият шах се заема със стабилизирането на положението в Иран, преди да бъде превзет от чуждестранните си врагове. Той подписва мирен договор с Османската империя и ѝ дава провинциите Азърбайджан, Карабах и Ганджа, както и част от Грузия, Лурестан и Кюрдистан. Savory, стр. 76 – 77 Newman, стр. 52
Намаляване силата на къзълбашите
Още от началото на сефевидското управление в Иран, къзълбашите имат високо положение в иранското общество и заемат важни постове. За да редуцира силата им, Абас се обръща към друга прослойка от обществото – т.нар. гулами (което в превод значи роби). Такива са грузинците, арменците, черкезите и други, които приемат исляма и се издигат до ниски постове в армията и администрацията. Абас рязко ги издига в йерархията. Например грузинският Алахверди хан става губернатор на богатата провинция Фарс. Така измества къзълбашките лидери от високите постове в провинциите, където живеят техните племена. Това отслабва племенната им общност. Savory, стр. 78 Това, заедно с възникналите бюджетни проблеми кара къзълбашките вождове да се подчинят на Абас.
Реформа в армията Младият шах прави грандиозна реформа в армията преди Иран да попадне в ръцете на османските и узбекските нашественици. Той създава армия от 40 000 гулами и иранци, които да се бият редом с традиционните сили. Тя съдържа и от 10 000 до 15 000 души кавалерия, въоръжена с мускети и други оръжия, един корпус мускетари (около 12 000 души) и още един артилерия (отново 12 000 души). Освен това Абас прави своя лична гвардия от 3000 гулами. Savory, стр. 79
Също така той включва в армията и чуждестранни сили, най-вече от братята Антъни и Робърт Шърли, дошли като пратеници от Есекс през 1598 г., за да обсъждат идеята за антиосмански съюз. Nahavandi and Bomati, стр. 141 – 144 Другата цел на тази реорганизация е да се намали бройката на къзълбашите в армията. Michael Axworthy Iran: Empire of the Mind, стр. 134 – 35
Военни кампании Войната с узбеките Първият завоевателен поход на Абас е с цел освобождаването на Хорасан от узбекска власт. Атаката започва през април 1598 година Един от двата главни града на провинцията – Мешхед, е превзет лесно. Узбекският лидер Дин Мохамед Хан се укрепва в другия такъв – Херат. Абас примамва узбекската армия извън стените на града, а на 9 август 1598 г. се състои решаващото сражение, в резултат от което Херат е възвърнат, а ханът – предаден от собствената си армия и убит от свитата си на пътя. Така североизточната граница е обезопасена и Абас се насочва към западните части, където заплахата са османците. Savory, стр. 83 – 4
Войната с Османската империя
В резултат от мирния договор от 1589 – 90, Абас е смятан почти изцяло за османски васал. През 1602 година владетелят решава, че е крайно време да се заеме с османската заплаха. След редица арогантни изисквания от турския посланик, Абас обръсва брадата на дипломата и я праща на султана в Цариград, което се смята за обявяване на война. Nahavandi and Bomati, стр. 147 – 148 Първоначално младият персийски шах си възвръща Нахованд и унищожава крепостта в града, която османлиите планират да превърнат в база за атаките срещу Иран. Savory, стр. 85 През следващата година Абас потегля на ловна експедиция в Мазандаран заедно със свои приближени. Това е само тактически ход, за да бъдат заблудени османските шпиони в неговия двор. Истинската му цел е Азербайджан. Nahavandi and Bomati, стр. 148 – 149 Той променя курса към Казвин, за да събере голяма армия за превземането на Тебриз, който вече десетилетия е в османски ръце. По това време иранците създават голяма артилерия и полуразрушеният след османската инвазия град скоро пада. Nahavandi and Bomati, стр. 149 – 150 Армията се насочва към Ереван, столица на Армения и една от най-важните османски крепости в Кавказ. Тя е обсадена и пада през юни 1604 година. Заедно с нея османлиите губят и верността на арменците, грузинците и кавказците. Но шахът не е сигурен относно бъдещите действия на новия османски султан – Ахмед I. Nahavandi and Bomati, стр. 150 – 151 Изминава една година в затишие. През 1605 г. Абас праща своя военачалник, Алахверди хан, да пресрещне турските сили по бреговете на езерото Ван. На 6 ноември 1605 г. иранците побеждават османлиите при Суфиян, близо до Тебриз. Savory, стр. 87
Следват няколко години мир, през които османлиите внимателно планират бъдещите си атаки. Техните планове са наблюдавани отблизо от ирански шпиони. Абас научава, че враговете му смятат да започнат инвазия през Азербайджан, после да превземат Тебриз, да се придвижат от Ардабил в Казвин и после да построят там база, откъдето да превземат цяла Персия. Nahavandi and Bomati, стр. 153 Абас решава да им заложи капан. Той иска османлиите да навлязат в страната и тогава той да ги разгроми. За целта той изселва Тебриз и чака в Ардабил заедно с армията си. През 1618 г. османската армия, водена от турския велик везир, лесно превзема Тебриз. Предводителят изпраща пратеник при шаха предлагайки му мир, скрепен с връщане на териториите, които Османската империя губи след 1602 г. Абас естествено отказва и съобщава, че е готов да запали Ардабил и да отстъпи навътре в Персия, отколкото да се бие с османлиите. Когато везирът чува тези новини, той решава веднага да поеме към града. Абас само това и чака. Неговата армия от 40 000 души се скрива по кръстопътищата и обсажда османците. Битката завършва с блестяща победа за Иран. Nahavandi and Bomati, стр. 153 – 156
През 1623 г. Абас решава да си върне Месопотамия, загубена при неговия дядо Тахмасп I. Той претендира, че ще ходи на поклонение с армията си в шиитските светилища в Кербала и Наджаф, но всъщност превзема Багдад. Унищожава османската армия в опита ѝ да си върне града през 1624 г. След смъртта му, през 1638 г., Османската империя си възвръща града и персийско-османският конфликт най-накрая е разрешен. Nahavandi and Bomati, стр. 158 – 159
Кандахар и моголите
Иран е традиционен съюзник на Индия срещу узбеките. Моголският император Хумаюн дарява дядото на Абас – Тахмасп I, с провинцията Кандахар, за да му благодари за възвърнатия си трон с неговата помощ. През 1590 г., възползвайки се от положението в Иран, наследникът на Хумаюн – Акбар Велики, възвръща подарената територия на страната си. Абас продължава мирните си отношения с Индия, като винаги подлага под въпрос Кандахар. Накрая, през 1620 г., става дипломатически инцидент, като причината е, че иранският посланик отказва да се поклони пред император Джахангир. Това става причина за война между двете страни. Индия по това време е разяждана от размирици сред бедното население. Персийският шах осъзнава, че е нужно само светкавично нашествие, за да си върне Кандахар, без да има някакви намерения да се разширява по-навътре в индийската територия. Джахангир не отстъпва, но вече е невъзможно да си върне превзетата провинция. Nahavandi and Bomati, стр. 120 – 125 Abraham Eraly The Mughal Throne (Phoenix, 2000), стр. 263 – 265
Война с португалците