Ружица Балшич или Ружина Балшич е последната средновековна владетелка на Канина и Валона (1415-1417), като част от Валонското княжество. Дъщеря е на Балша II и Ксения Иванина Комнина и съпруга на Мъркоша Жаркович, който е внук на велбъждския деспот Деян. По майчина линия е внучка на Иван Комнин, който е брат на царица Елена и Търновския цар Иван Александър. Умира след 1421 г., най-вероятно и след 1426-1430 г.
След превземането на двата града от османците тя се спасява в бащините си владения в Зета, където нейният племенник Балша III ѝ предоставя управлението на град Будва. Ружица е прославена героиня от народния епос от онова време (виж бугарщици).
Ружица става символ на съпротивата срещу османските нашественици на Балканския полуостров. През 15 век е издигната църквата „Ружица“ в нейна чест и памет, която да поддържа жив българския дух срещу поробителите в Белградската област, ведно с мощите на света Петка Българска. През 1521 г. Сюлейман Великолепни превзема Белград (виж Обсада на Белград (1521)) и на следващата 1522 г. българите от града и околността са изселени по Виа Милитарис в Източна Тракия, с което се слага край на българската съпротива срещу османските поробители в района.
Народни песни
бугарщица
Забележка: Драги е название на нейния съпруг по неговия род Драгаши.
Източници
Вижте също Църква „Ружица“ Срацимировци
Външни препратки Будински крал, кралица и Ружица девойкя - Будин (Будва) / българска народна песен от Шопско Народната песен „Ой, Ружице румена“ в изпълнение на етногрупа „Рашанке“
Категория:Балшичи Категория:История на Албания Категория:История на Черна гора Категория:Въстания в Османската империя Категория:Кутмичевица Категория:Личности (Будва) Категория:Личности (Вльора) Категория:Зета Категория:Сръбски въстания срещу Османската империя